Центъра

First topic message reminder :

Пусан не бе много малък град, но и не бе Сеул. Живееше тук само от няколко месеца, но вече бе започнал да се любува на мястото. Само, че тук не бе дошъл, за да живее и да се вписва сред хората. Бе дошъл, за да се разнообрази. Бе вампир на повече от двеста години и бе видял толкова места и хора, че му бе странно, че до сега не бе идвал тук. Но ето, че и този ден дойде.
Днес имаше ежегодния конкурс за млади таланти на града и Джин Ки бе дошъл да погледа и да се позабавлява. Бе му интересно какво правят днешните деца на тези конкурси.

- Не го правя.. Забранено е.. Ясно ?? - обърна се към теб след което продължи напред.
- Отиваме на тренировка.. Или поне аз ще тренирам, а ти ще стоиш мирно и ще наблюдаваш.. - забърза крачка привиквайки те по-близо да себе си.
- Искам да си много внимателен ясно?? - отново те погледна ..
- А и не ми викай господарю когато не сме сами.

- Не ви знам името. Така и не ми го казахте.
Продължи да се тътри след него и да си мърмори.
- Гладен съм, гладен съм, гладен съм...
Повтаряше си го през целият път до залата за тренировки.

- Темин..- каза тихо..
- И Темин.. така се казвам..- спря се и се обърна към тебе и започна да бърка из чанта си и извади някаква закуска от любимите му който често похапваше огледа я и ти я подаде..
- Е то вземи изяж това, а след като свърши тренировката ще идем да хапнем нещо.. - везе вътре и те изчака да влезе и затвори вратата.
- Ясно?? Сега иди и седни там и ме изчакай. Стоиш мирно и само наблюдаваш.. - влезе навътре и остави сека си на пода до малкото диванче и отиде до другите започнаха да си говорят и скоро пуснаха музика учителя започна да преподава урока си , а Темин и другите от този курс изпълняваха..

Започна да яде от закуската, която му бе дал Темин като същевременно не го изпускаше от поглед. Бе му обещал, че след тренировка ще отидат да ядат. Какво ли щяха да ядат? Дано да е нещо много вкусно, защото наистина умираше, а тази закуска само залъгваше временно глада му.
Изяде я, но отново бе гладен, а момичето което седна до него и го заговори не му помагаше въобще. Вратът й бе примамливо оголен и той ясно чуваше прясната и гореща кръв как тече във вените й. Зъбите започнаха да го сърбят и цветът на очите му да се променя. Идеше му да впие зъби в нея и да изсмуче кръвта й до капка.
Започна да се моли момичето да се разкара преди да е пострадала. Преди всички да пострадат.
Погледна към господаря си с поглед пълен с молба да му помогне. Да разкара момичето от тук преди да е пострадала.

Темин погледана към Оню и издиша тежко..
- Мей ела тук не се скатавай ела и ти да се помъчиш.. - бе хванал момичето и го дърпаше напред.
- Много си хитра.. - скастри я Темин и се обърна към Оню намигайки му и се усмихна. Застанаха по средата на залата и отново започнаха да танцуват..

Отдъхна си. Темин веднага му се бе притекъл на помощ и махна момичето от него. Само, че аромата на кръвта й още го преследваше. Надяваше се по-скоро да свършат репетициите и двамата с господаря му да отидат да се нахранят.
Продължи да зяпа Темин и от време на време се връщаше към спомените за вкусната му засищаща кръв. Толкова топла, толкова вкусна, толкова древна... Беше се така отнесъл в света на мечтите, че дори не бе разбрал кога репетициите бяха свършили.

Бе застанал пред Оню и го побутваше леко смеейки се..
- Хайде гладния ставай.. - каза весело и взе кърпата си постави я на врата си и попи потта си от челото и врата си все още дишаше учестено..
- Оню бе.. - отново те бутна но този път по-силно взе си една вода отвори я и отпи след което си взе сака тръгвайки напред подканвайки те да го последваш..

Усети се след поредното побутване и тръгна след другия.
- Хьонг, чакай ме.
Когато го настигна си пое дълбоко дъх.
- Нали мога поне да ти казвам хьонг? Все пак си по-голям от мен.

- Мм добре давай .. - продължи напред.
- Какво ти се хапва ?? - спря се и те изчака и ти даде сака си и да го носиш след което продължи.
- И аз съм много гладен.. - засмя се ..
- Дали има пица.. - зачуди се ..

- Ще се наядеш ли с пица? Аз си умирам за нещо по живо. Но явно няма да ме огрее, за това и аз съм на пица.
Искаше му се кръв, но ако се опиташе да пие от някой човек най-вероятно Темин щеше да му прекърши врата, а все още му се живееше.
- Не познавам града много-много, така че ти водиш.

- Ммм, но първо да се преоблека и изкъпя..- влязоха в стаята и Темин отново захвърли сака влезе в банята изкъпа се излезе и с облече взе си нещата и тръгна на вън..
- Къде е багажа ти ?? - обърна се към него.
- Трябва да го донесеш тук.. - влязоха в стола и се наредиха на една опашка ..

- Ами аз като не съм от университета ще ми дадат ли?
Все пак стоеше плътно до Темин, но една особена миризма го подразни.
- Хьонг, тя пак е тук. Онова момиче от одеве.
Оню съзря момичето и му се прииска тя да изчезне. Леко го плашеше. Явно и тя го видя, защото веднага дойде при тях и подмишкоса Оню.
- Ти си нов тук, нали? Имаш ли си приятелка?
Джин Ки се опита да се измъкне от ръцете й по най-деликатния начин, но тя го държеше здраво.
- Нямам си приятелка. Защо?
- Харесваш ми.
Отново погледна Темин, на който явно му бе забавно да гледа как русокосия се измъчва.
"- Помощ, помощ, помощ..."
Изпращаше му мислени молби, но другия не откликваше, а си личеше че още малко и ще се разсмее на сценката.

Гледаше го и се чудеше да му помогне ли или не беше доста забавно. Най-голямата курва на университета се бе залепила за него и му се предлагаше..А Оню го молеше да му помогна Темин се подсмихна за пореден път и избута момичето..
- Бягай и се скрий някъде.. - каза и грубо и дръпна Оню.
- Той не си пада по курви така че стой далеч от него.. - издърпа го пред себе си и му бутна таблата в ръцете.
- Избирай си какво искаш да ядеш и хайде много съм гладен.. - скастри Оню и започна да си сага разни неща в чинията напълно я до горе и тръгна напред все още гледайки онази на криво. Намериха си маса и се настаниха Темин взе нещо за пиене и се върна при Оню.
- После ще си вземем и нещо сладко.. Обичам шоколад.. - облиза устни..

- И аз обичам шоколад. Знаеш ли, че чернокожите имат много вкусна кръв? Може би причината е по-дебелата кожа, а и слънцето не им влияе толкова, заради тъмния тен.
Оню продължаваше да си говори за кръв въпреки, че Темин изрично му бе казал да забрави за това. Поне онази се бе разкарала и се отказа да го преследва след като господаря му я бе изгонил. Всъщност не се бе съвсем разкарала, защото седеше на отсрещната маса и се опитваше да му привлече вниманието с неприлични движения и жестове.
"- Какъв ли му е проблема на това момиче? Дали да не й кажа, че си падам по момчета?"

- Мм недей не и казвай..- отпи от сока си и се отпусна назад отново бе прочел мислите на Оню без позволение..
- Ще каже на всички, а тук хората да доста гаднички.. - продължи да си хапва..
- Не че не мога да се оправя с тях, но не ми се занимава..- нахрани се и се облегна назад.
- Не искам да се занимавам с глупости пък и нали се правя на човек.. - отново отпи от сока си.

- Спри да ми четеш мислите. Гадно е.
Започна да яде като се опитваше да не мисли за нищо, защото нахалника срещу него щеше да разбере веднага за какво си мислеше.
- Хьонг, а къде ще спя?

- Защо на мен ми харесва да чета чуждите мисли забавно е.. - засмя се и отново опи от сока си.
- Ще спиш пи мен къде другаде ?? - облиза устни.
- Но ще трябва да ти вземем някой неща.. - изправи се.
- Ще ида за сладко не мърдай от тук.. - тръгна надолу към масата със сладките неща.

Нямаше и намерения да се маха, но само щом Темин се мръдна и онова момиче се домъкна.
- Защо все ме отбягваш и Темин все те защитава? От къде се познавате?
- Темин е моя го...
Тъкмо щеше да каже господар и се спря.
- Твоя го...?
- Моя голям брат.
- Аха. Ти изглеждаш по-голям, но щом казваш.
- Ще ме оставиш ли на мира? Не си търся приятелка в момента, а и не се чувствам добре.
- Когато се почувстваш ми се обади.
Момичето му подаде един лист с написан телефонен номер на него и Оню го прибра в джоба на якето си. След това момичето си тръгна и го остави най-накрая на спокойствие.

Взе сладките и се върна бе застанал от страни и ги наблюдаваше след като тя се махна той се върна на мястото си и огледа Оню.
- Много е нахална ама хич я няма в леглото като дърво е.. Но виж онази там е по добра..- посочи му едно момиче.
- Ама нали знаеш тихите води са най-дълбоки.. - засмя се и постави поничката пред тебе.
- Хубави са, но за жалост нямаше от ягодовият чийскейк ..- облиза устни и започна да си хапва...

Погледна момичето, което му показа Темин.
- Не искам никое момиче. Не ми ги предлагай. Аз не харесвам момичета. Тях ги избирам, само за да се храня от тях.
Продължи да си яде и все пак от време на време поглеждаше момичето, което Темин му бе показал.

- Мм ясно тогава защо я оглеждаш?? - засмя се .
- Та не ми отговори имаш ли багаж ?? - наяде се и сега те наблюдаваше. И си мислеше разни неща прозявайки се беше уморен.

- Имам, но са в къщи. Всъщност живея при едно семейство, което дава стаи под наем. Трябва да отида до там и да си взема багажа.
"- Какво се е заинтересувал дали имам багаж? И ще си зяпам, който или която си искам. Не ми е господар на ума."
- Отивай тогава да спиш, хьонг.

Отново прочете мислите му и се намръщи и издиша тежко.
- Знаеш ли защо е забавно да четеш мислите на другите ?? - попита тихо.
- Защото знаеш какво мислят за тебе. И можеш да си подбираш приятели и хора с който да общуваш. - стана от мястото си.
- Върви си не ми трябваш.. И без това мога и сам да се оправям не ми трябва друга грижа.. - тръгна към изхода извади телефона си , сложи си слушалките и си пусна музика.

- Ама хьонг...
Затича се след него като привлече вниманието на околните.
- Хьонг, извинявай. Няма повече да се повтори. Прости ми.
Бе готов да падне на колене, но предпочете да си запази главата, защото направеше ли го най0вероятно Темин щеше да му я откъсне.

- И защо да го направя?? - попита грубо продължавайки да върви.
- Нали не съм ти господа.. Върви си. Казах че не ми трябваш.. - тръгна към общежитията .
- Кой знае кога ще ме предадеш.. Не искам такива същества до себе си.. - влезе вътре и тръгна по стълбите.