Dream High
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

Dream High

Светът на мечтите. Всеки сбъдва своята мечта на това място.
 
ИндексПравилата на фоПоследни снимкиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребителско име:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Търся си друго..
Домът на Хара - Page 2 EmptyСъб Апр 07, 2018 9:43 pm by Mark

» Търся си БФФ?
Домът на Хара - Page 2 EmptyНед Фев 12, 2017 1:34 pm by Minsu.

» Търся си гадже..
Домът на Хара - Page 2 EmptyВто Яну 31, 2017 5:30 pm by Minsu.

» BoOmbayaHh
Домът на Хара - Page 2 EmptyНед Яну 29, 2017 5:19 pm by Hara.

»  Промяна на звездата (За тези които ползват k-pop звезди)
Домът на Хара - Page 2 EmptyВто Яну 17, 2017 1:59 am by Hara.

» Нашите приятели
Домът на Хара - Page 2 EmptyПон Яну 16, 2017 8:31 pm by Kim Hyun Joong

» @vampire 대현
Домът на Хара - Page 2 EmptyПет Юни 03, 2016 3:47 pm by Daehyun

» Домът на Хара
Домът на Хара - Page 2 EmptyПон Апр 25, 2016 8:04 pm by Daehyun

» Гробищата
Домът на Хара - Page 2 EmptyЧет Апр 21, 2016 3:44 pm by Hara.

Top posters
Lee Taemin
Домът на Хара - Page 2 I_vote_lcapДомът на Хара - Page 2 I_voting_barДомът на Хара - Page 2 I_vote_rcap 
Hara.
Домът на Хара - Page 2 I_vote_lcapДомът на Хара - Page 2 I_voting_barДомът на Хара - Page 2 I_vote_rcap 
Bobby.
Домът на Хара - Page 2 I_vote_lcapДомът на Хара - Page 2 I_voting_barДомът на Хара - Page 2 I_vote_rcap 
Pyo Hyemi
Домът на Хара - Page 2 I_vote_lcapДомът на Хара - Page 2 I_voting_barДомът на Хара - Page 2 I_vote_rcap 
B.I
Домът на Хара - Page 2 I_vote_lcapДомът на Хара - Page 2 I_voting_barДомът на Хара - Page 2 I_vote_rcap 
Daehyun
Домът на Хара - Page 2 I_vote_lcapДомът на Хара - Page 2 I_voting_barДомът на Хара - Page 2 I_vote_rcap 
Sungjae
Домът на Хара - Page 2 I_vote_lcapДомът на Хара - Page 2 I_voting_barДомът на Хара - Page 2 I_vote_rcap 
Kwon Yuri
Домът на Хара - Page 2 I_vote_lcapДомът на Хара - Page 2 I_voting_barДомът на Хара - Page 2 I_vote_rcap 
Hyuna
Домът на Хара - Page 2 I_vote_lcapДомът на Хара - Page 2 I_voting_barДомът на Хара - Page 2 I_vote_rcap 
Key
Домът на Хара - Page 2 I_vote_lcapДомът на Хара - Page 2 I_voting_barДомът на Хара - Page 2 I_vote_rcap 
Статистика
Имаме 35 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Rose.

Нашите потребители са написали 1573 мнения in 155 subjects
Март 2024
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
КалендарКалендар
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 25, на Пет Юли 14, 2017 9:50 am

 

 Домът на Хара

Go down 
3 posters
Иди на страница : Previous  1, 2
АвторСъобщение
Hara.
Вещица/Вещер
Вещица/Вещер
Hara.


Capricorn Horse
Заплата : 4612 Age : 33
Местожителство : Seoul, Korea

Домът на Хара - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Домът на Хара   Домът на Хара - Page 2 EmptyВто Авг 13, 2013 4:44 pm

First topic message reminder :



Последната промяна е направена от Hara. на Нед Мар 27, 2016 5:52 am; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
https://dream-high.bulgarianforum.net

АвторСъобщение
Daehyun
Вампир
Вампир
Daehyun


Cancer Rooster
Заплата : 3751 Age : 30
Местожителство : South Korea Seoul

Домът на Хара - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Хара   Домът на Хара - Page 2 EmptyНед Мар 27, 2016 5:44 pm

Гопожицата каза, че ще отговори на всичките му въпроси, но не тук. Докато Дехьон успее да реагира и анализира думите й, тя вече го беше помъкнала на някъде. Страхотно, той воден от някаква си прислужница! Къде се е чуло и видяло такова нещо? Не знаеше дали иска да го изнерви или просто цели да изпробва нервите му и докъде стигат те. Явно наистина не осъзнава колко опасен може да е бъдещият господар. Тя продължи да си бърбори това, което на нея й изнася. Да не й говорил толкова свободно, защото била с две години по-голяма. Ха. Момчето се изсмя злобно. Въобще не му пукаше на колко години е и не той, а тя трябваше да внимава как му говори. Да не очаква да й говори на „Вие”, след като тя беше тази, която работеше като прислужница в имението му. Наистина е нагла. Освен това изобщо не й личеше да е по-голяма от него. Даже напротив. Със сигурност е поне 10 санта по-ниска и дребна от него. Но за сметка на това е готина и Де това не го оспорваше. Много готина при това. 
Натовариха се в едно такси. Синът на един от най-богатите и влиятелни бизнесмени в някакво раздрънкано такси? WTF?! Тази мацка не е нормална. Не е с всичкия си. Той, който има цяла колекция от скъпи и луксозни коли в момента се вози в най-обикновено нищожно такси? Каква гавра! Каква ирония! Да се радва че е представител на слабия пол, защото в иначе до сега да я е удушил собственоръчно.
В крайна сметка стигнаха живи пред някаква … къщурка. Буквално. Вероятно домът на дамата. Момчето я огледа с отвращение. Свикнал бе да посещава само елитни и тузарски места, а тази колибка далеч не беше такава. Просто обикновена. Дори прекалено обикновена. Със сигурност стаята в имението му е по-голяма от цялата тази къща.  
Момчето концентрира погледа си в дръжката на вратата на таксито и премигна. Вратата се отвори и той по най-бързия начин се изстреля навън. Нямаше абсолютно никакво желание даже да поглежда в каква бракма се е возил половин час, който за него изглеждаше като цяла вечност. Момичето тръгна към вратата. Каза му, че може да задава въпросите си и да не пипа нищо. Сякаш пък имаше такова намерение.
 - Баси за коя се мислиш, че да ме дърпаш така бе **? –  измрънка и прехапа езика си, защото щеше да я нагруби, и я изгледа ледено. Тая как си позволява да му говори и да опитва да показва жалкото си надмощие над него, който само с една дума можеше да я размаже като хлебарка? Дори да я прогони ако поиска освен от Корея, но и от Азия. Най-мразеше да го контролират. Още повече някаква като нея. Чонг извъртя очи и тръгна подире и колкото и да не му се влизаше вътре. Ако не го измъчваха толкова въпроси, на които би искал да чуе отговорите, да се е изпарил от тук на секундата. Влязоха. Младокът с пренебрежение огледа цялата стая, в която попадна. Ако можеше да я премери със сигурност тази стая не е по-голяма от 1/3 от гардеробната му. Ох, ако не бяха тъпите въпроси. Въздъхна дълбоко и я погледна. Дано само да не реши да го омагьосва, защото ще е магия хвърлена на вятъра. Вампир магии не го застигат, а тя това вероятно не го знае. Освен това вампирите са много по-силни от вещиците.
 - The fuck, here managed to towage me? –обърна се с гръб към нея, прокара ръката си през кестенявата си коса и леко я издърпа. Гневен беше.  Май ще му трябва още една доза от билето на това, което му направи и с което се успокои. Пое си въздух, обърна се към момичето и впи красивите си кафяви очи в нейните. Задържа погледа си върху нейния и несъзнателно приближи лицето си до нейното.
 - Хич не ми пука, че си по-голяма от мен. За мен си най-обикновена слугиня и не би трябвало да водя каквито и да е било разговори с теб. – даде крачка назад, колкото да увеличи разстоянието помежду им, за да не я смущава в отговорите и - Както и да е.. какво знаеш за мен и онзи келеш - баща ми и от колко време ни следиш?
Върнете се в началото Go down
Hara.
Вещица/Вещер
Вещица/Вещер
Hara.


Capricorn Horse
Заплата : 4612 Age : 33
Местожителство : Seoul, Korea

Домът на Хара - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Хара   Домът на Хара - Page 2 EmptyСъб Апр 09, 2016 1:11 pm

Момичето започна леко да се отпуска, щом се озова отново в старият си дом. Снимките, които бяха наредени върху холният шкаф я накараха леко да се усмихне. Лицата на родителите й, които се усмихваха и сякаш бяха като слънца сгряваха сърцето на момичето. Хара взе една от любимите й снимки на майка й и баща й и я подаде на момчето до себе си.
- Това са те, родителите ми. Бяха прекрасни хора, отворени към света и на никого никога не бяха сторили лошо. Само, че един лош човек... Знаеше, че те са вещери. Бе разбрал, защото той бе вампир. Искаше от тях да му направят магия, чрез която да е непобедим и наистина безсмъртен. Дори кол от Дървото на живота да не може да го убие. Само, че родителите ми отказаха. Казаха му да си върви, защото не се занимаваха с черна магия. Можеха да го убият, защото знаеха, че той е лош човек, но не го сториха. За това пък той го направи. Пред очите ми изпи кръвта им и като сувенир си взе сърцата им. Бях още дете, а останах сираче, заради този човек. Нямах си никого и постоянно бях местена по сиропиталищата. Никой не ме искаше, защото им изглеждах странна. Това ме накара да натрупам огромна злоба към този човек и да искам да изтръгна сърцето му, както той направи с родителите ми. На 18 години бях принудена да напусна сиропиталището, в което живеех за последно. Дойдох тук, в дома на родителите си и започнах работа като сервитьорка в кафене две преки по надолу. Нямах никакви пари, а трябваше да преживявам някак. През това време започнах да събирам информация за убиеца на родителите си. Научих, че набира персонал за имението си и веднага кандидатствах. Исках да съм близо до онзи човек и да го проуча обстойно. Щях да намеря слабото му място и да използвам него, за да го убия. Този човек е Чонг Санг Йонг, твоят баща. Сега разбираш ли защо го мразя? Защото той ми отне всичко.
Момичето не се сдържа. Свлече се на пода и заплака. Одавна не бе показвала слабост, но ето че сега го направи и то пред напълно непознато момче, при това син на врагът й, но просто сълзите не искаха да спрат. Тънки вадички сълзи примесени със спирала и черен молив за очи се спуснаха по бледото й лице и закапаха по мекият килим.
- Вече знаеш всичко. Сега можеш да си вървиш. Свободен си да направиш каквото искаш. Дори да изтръгнеш сърцето ми, както баща ти изтръгна тези на майка ми и баща ми. Дори няма да мога да те спра, защото съм една глупава и безполезна вещица, която не може да направи обикновена магия за сън на новопробудил се вампир. Чонг Де Хьон, животът ми е в твоите ръце. Убий ме и докажи, че си същото чудовище, като баща си или ме остави жива с болката в сърцето ми и си върви.
Върнете се в началото Go down
https://dream-high.bulgarianforum.net
Daehyun
Вампир
Вампир
Daehyun


Cancer Rooster
Заплата : 3751 Age : 30
Местожителство : South Korea Seoul

Домът на Хара - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Хара   Домът на Хара - Page 2 EmptyЧет Апр 14, 2016 6:00 pm

Дехьон взе снимката и я погледна. Образите на нея изглеждаха толкова лъчезарни и излъчваха едно спокойствие. Толкова невинни погледи, сякаш реалистични. Момичето започна да му разказва за себе си и родителите си, а той внимателно я слушаше без да я прекъсва, въпреки че това изобщо не го интересуваше. Попита я елементарен въпрос и очакваше такъв отговор, а не носталгични, сърцераздирателни истории. Имаше чувството, че всяка нейна дума става все по-тежка и болезнена за нея. Можеше да си представи как се чувства тя в момента, разкривайки целия си живот накратко пред него. Разказът й сякаш се случваше пред очите му. Пренесе го в онова време и сякаш образите, писъците звучаха реално. Усмихнатите лица се бяха превърнали в тъжни. Виждаше как Чонг Санг Йон убива невинните й родители безмилостно и безпощадно изпива кръвта им.  Защо? Защо трябва да е син на такова чудовище? Защо никой не успя да го убие, а той лиши толкова много хора (същества) от правото им на живот. Кой е той, че да се разпорежда по този начин с живота им? Няма право да причинява толкова болка на толкова хора. Още по-малко на невинни. Дехьон се замисли. До колкото познаваше дъртия негодник, му се стори, че нещо в тази история не е така. Със сигурност има друга причина за убийството на майка й и баща й. Причина, за която дъщеря им вероятни не знае. А може би и съзнателно премълчава. Изобщо не му се вярваше да ги е убил само защото не са го направили всевластен. Тук със сигурност има и друго.
Дълбока въздишка напусна гърлото му. Вече можеше да я разбере защо тя мрази него, баща му и дори семейството му. Знаеше, че тя иска да убие не само дъртия Чонг, но и младия, защото в кръвта му тече тази на убиеца, унищожил родителите и. Още един човек, желаещ смъртта му.
Светлокосата приключи разговора си и се свлече надолу в краката му, след което заплака горчиво. По принцип Дехьон не би се разчувствал от сълзи, много пъти е бил ставал свидетел на такива и до сега никога не са му въздействали, но гледайки горкото момиче, сърцето му се сви. Още повече намрази онзи боклук баща си. Усети, че и неговите очи се насълзяват. По дяволите, скоро не се бе чувствал тъжен и всички си мислеха, че сълзите в очите му са пресъхнали. Всички казваха, че ще прилича на баща си, че ще е безмилостен убиец, защото кръвта вода не става. Но всички тези, които твърдяха подобни глупости, не знаеха, че в гърдите на Де съществува нещо, което в Санг Йон нямаше – сърце. Сърце, което бе обвито от ледени и дебели стени и които със своите горещи сълзи госпожицата успя да разтопи. Да събуди отдавна изстинали чувства. Благодарен й беше за това. Още едно нещо, което го правеше коренно различен от дъртия милионер. Да изпитваш чувства, да съпреживяваш нечия болка и да те боли почти колкото самия него.
Думите на момичето се забиваха болезнено в душата му и сякаш я разкъсваха отвътре. Майната му на гордостта, достойноството и всичко, гадно му стана. 
 - Моля те млъкни! – коленичи до нея – Нямам абсолютно никакво намерение да те убивам. – хвана брадичката й лекичко и я накара да го погледне – Аз не съм като онзи убиец. Може във вените ми да тече неговата кръв, но не съм като него. Успокой се! – с палеца си попи една от черните и сълзите, след което пусна лицето й и се загледа в снимката, която все още държеше в другата си ръка – Знам, че болката ти е силна и никой не би могъл да я заличи, но ти обещавам да ти помогна за унищожението на това чудовище. – отново вдигна поглед към нея и лекичко й се усмихна, с което целеше поне малко да я успокои. – Живея единствено за отмъщението, за майка си и пролялата се кръв на всички невинни. Когато приключа с него можеш да убиеш и мен, защото знам, че ме мразиш не по-малко от Санг Йон. Защото съм му…син. Не плачи. Заклевам се, че много скоро той ще е този който ще реве с кървави сълзи и ще си плати за страданието на всички убити. Don’t worry - наклони глава надолу – Ако разбира се той първи не ме убие… 
Върнете се в началото Go down
Hara.
Вещица/Вещер
Вещица/Вещер
Hara.


Capricorn Horse
Заплата : 4612 Age : 33
Местожителство : Seoul, Korea

Домът на Хара - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Хара   Домът на Хара - Page 2 EmptyНед Апр 17, 2016 8:42 am

Някак си до момичето успяха да стигнат думите на Дехюн. Хара спря да плаче, но направи нещо още по неочаквано, неочаквано дори за нея. Прегърна момчето и зарови лице във врата му.
- Благодаря ти. Въпреки, че си Негов син ти не си като него. Ти си добър и аз някак си ти имам доверие. Разказах ти всичко това, защото видях доброто в теб. Доброто, което си наследил от госпожа Чонг. Това добро те поставя в опасност. Дехюн искаш ли да останеш да живееш тук?
Хара сама се изненада от предложението си, но го чувстваше правилно.
- Нали от сега нататък сме съюзници? Така ще ни е по-лесно да работим по задачата си.
Момичето започна да дрънка пълни глупости, само да намери начин да го обеди да остане. Не знайно защо се страхуваше за живота му. Имаше някакво усещане, че ако сега се върне баща му ще го убие и най-вероятно причината щеше да е тя и бягството й.
Върнете се в началото Go down
https://dream-high.bulgarianforum.net
Daehyun
Вампир
Вампир
Daehyun


Cancer Rooster
Заплата : 3751 Age : 30
Местожителство : South Korea Seoul

Домът на Хара - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Хара   Домът на Хара - Page 2 EmptyПон Апр 18, 2016 10:16 am

Дехьон изобщо не искаше да отваря раната й и тя да се чувства зле, просто искаше да разбере защо го е следяла. Госпожицата спря да плаче и го прегърна, при което му дойде като гръм от ясно небе. Какво по.. По интуиция момчето бавно вдигна ръката си и я постави на гърба й, прегръщайки я незначително, колкото да я успокои и съвсем лекичко разтегна устните си в усмивка. Имаше нещо в това момиче, което хем го привличаше, хем отблъскваше. Тя започна да му благодари и говори, че бил добър. Да бе, въобще не го познава. Направи му впечатление, че спомена майка му и още по-шокиращо му дойде предложението, което му поднесе. Направо забрави да диша. Отделиха се и той се изправи. Що за лудост? Да остане да живее тук в тази колибка. Що за глупав виц? Младият Чонг не можеше да живее без лукса, на който е свикнал, без да му прислугват за всичко. С една дума не би могъл да се откаже от богатството, властта и парите. Няма нужното желание и намерение да зареже разкошния си живот и да дойде да живее тук.
Интересно му стана откъде познава майка му и какво точно знае за нея, но не смееше да я пита, за да не се разчувства отново. Тъкмо щеше да каже нещо, когато телефонът в джоба на дънките му иззвъня. Извади го и вдигна.
- Кажи, Дже. Да, бро, свободен съм. Къде си? Слушай, магаре такова, не прави глупости без мен да не те бия! – засмя се и погледна часовника си – Тръгвам веднага, а ти събери останалите момчета от компанията ни. Аре до после. – затвори телефона си и го прибра обратно в джоба си. – Мамка му, как забравих. – прехапа устните си. Още един човек, който се нуждаеше от помощ и закрила. С разликата, че Де за приятеля си (брат) би дал и живота си, както и за всичките си приятели, които неотлъчно бяха до него независимо дали е щастлив или тъжен. Всичките му приятели бяха наясно, че един от двамата Чонг ще умре, но не знаеха дали ще е младият или старият. Опитваха се всякак да откажат Де от тази му мисъл, но напразно. Младото вампирче бе категорично в решението си да унищожи баща си завинаги и да върне живота на майка си. Но за тази цел му трябваше тя. По дяволите дори и името й не знаеше. Само ТЯ би могла да му помогне да открие вампира в себе си и способностите, нужни му за тази цел. Обърна се назад и я погледна с лекичка усмивка.
- Трябва да тръгвам, а колкото до теб може би вариантът да работиш в имението е по-удачен. Както ти обещах ще ти помогна и заедно ще ликвидираме Чонг Санг Йон, но за какъв дявол да живея тук с теб? Ако съм далеч от дома си няма да мога да си осъществя плана. – тръгна към вратата, но преди да излезе, се обърна към светлокосата – До утре. Искрено се надявам да дойдеш. -  усмихна й се приятелски, след което й обърна гръб и излезе от къщата. Озова се на улицата. Де обърна глава през рамо и погледна към вратата. Не можеше да се познае. Не знаеше какво му става. Въздъхна и погледна напред. Сети се за Йонгдже и неговите проблеми и неприятности, които бяха далеч по-важни от някаква си прислужница, па макар и да е тъжна и самотна. Или поне така искаше Чонг Дехьон. Истината бе съвсем друга.

.........................
Върнете се в началото Go down
Daehyun
Вампир
Вампир
Daehyun


Cancer Rooster
Заплата : 3751 Age : 30
Местожителство : South Korea Seoul

Домът на Хара - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Хара   Домът на Хара - Page 2 EmptyЧет Апр 21, 2016 9:02 pm

.........Пак сме тук :)).......

Дехьон беше ужасно слаб. Нямаше сили даже да отвори очи. Слънчевите лъчи продължаваха да се изливат като гореща лава върху тялото му и да го разтопяват. Изгаряха го бавно и мъчително. Цялото тяло го болеше, но най-вече главата. Мечтаеше да умре възможно по-бързо, за да не страда повече. Мразеше да го боли, защото до сега абсолютно никога не е изпитвал толкова жестока болка. Усещаше чуждо присъствие до себе си, но нямаше как да види кой се подиграва на жалкото му положение. Слухът му долавяше гласове, но не можеше да разбере какво се говори. Бе настъпил пълен хаос.
Някой вдигна жалкото му тяло. Чувстваше се като играчка, но вече му бе все едно, защото знаеше, че това са последните му мигове живот. Нямаше представа какво се случва с него. Нямаше и не искаше да има. Борбен човек като него, се предаде и се остави в нечии ръце. Може би на убийците си – горилите на баща му, а може би някой приятел е дошъл да му помогне. Всъщност, кой ли ще знае за положението на Дехьон?
Изведнъж слънцето се скри и той спря да усеща онази ужасна жестока и поразяваща болка, но силите му все още бяха изчезнали. Къде ли се намираше? Всички сетива в него се изостриха, но отново не можеше да отвори очи. Прекалено слаб и уязвим бе. Имаше чувството, че при най-малкия удар и ще умре. И не грешеше. Толкова бе слаб.
С огромни усилия вдигна глава и лекичко притвори очите си. Главата му тежеше, сякаш някой бе завързал за врата му въже с огромен тежък камък, който не му позволяваше да я изправя. Успя да различи някакъв силует, който определено не е на баща му, нито на някой от хората му. Искаше да отвори уста и да попита какво се случва, но устните му сякаш бяха залепени едни за други, а той не можеше да ги отлепи колкото и да се бореше.
Тъмнината го освести, но не достатъчно, за да му върне силите. Момчето отново опита да погледне към силуета, но той си оставаше все така размазан. Сякаш бе ослепял. А, може би наистина е. Все пак дълго време ще помни този ден.
- Спасих те. – чу този шепот и му стана ясно. Вече не му трябваше да поглежда, за да разбере, че това е Хара. Не проумяваше какво е търсила на гробището, къде го е отвела и най-важното защо го е спасила, но ако не беше тя, досега да е отлетял в небитието.
Хара падна в ръцете му, но те трепереха и все така безполезни си оставаха и Де не успя да я задържи.
-Х…Х..Хара.. защо..?
Усети една още по-силна и рязка болка в областта на главата си и изкрещя с мощно гърло, чак земята се разтресе. Ако проклетото слънце не го бе довършило със сигурност тази болка ще го направи. Отново се стовари на колене и постави ръцете си на главата, притискайки я с всички сили. Болката не изчезваше, а вместо това се засилваше. Момчето загуби съзнание и падна на земята до Хара. Пулсът на сърцето му се забави, а кожата му побеля. Образуваха се тъмни кръгове под затворените му очи, а устните му загубиха цвета си. По врата му се личаха дълбоките рани от гердана му, придружени с много тъмна, почти черна кръв. Ако някой можеше да го види, със сигурност би го сметнал за мъртъв. На практика беше почти такъв. 
******
 - Какво се случва с мен, мъртъв ли съм? - питаше съзнанието му, лутайки се в светлината. Търсещ капчица надежда.
- Не си! – дочу женски глас, но в проклетата светлина нямаше никого. Само самотата му. – Ти ще живееш. Колкото и да се опитват да те убиват, ти ще живееш.
 - Кой е там? Покажи се!
-Ти ще живееш.. – гласът започна да отеква някъде далеч и да изчезва. – Защото един прекрасен ангел те закриля и бди над теб. Обичай го и го пази с цената на живота си…
 - Чакай, не си отивай! – опитваше да я спре, но напразно, гласът и светлината изчезнаха.
******
Пулсът му започна да се увеличава, а мъртвешката визия да изчезва от лицето му. За съжаление обаче все още нямаше никакви сили и нямаше да си ги върне толкова лесно.
Върнете се в началото Go down
Hara.
Вещица/Вещер
Вещица/Вещер
Hara.


Capricorn Horse
Заплата : 4612 Age : 33
Местожителство : Seoul, Korea

Домът на Хара - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Хара   Домът на Хара - Page 2 EmptyСъб Апр 23, 2016 5:45 pm

Момичето бавно отвори очи и се огледа. Намираше се в хола на дома си. Надигна се от пода и тогава видя лежащото до нея момче, което бе в безсъзнание.
- Дехюн...
Момичето бързо отиде до него и започна да проверява пулса му.
- Хей, отвори очи. Не можеш да умреш. Не за това жертвах живота си. Дехюн нужен си ми.
Хара заоглежда момчето за наранявания и съзря белегът на врата му. Ахна леко и прокара бавно пръсти по белега. Щеше да се разплаче, за това бързо изтича в малката стаичка, в която приготвяше отварите си и затърси някакво лекарство, което да му помогне да се свести.
Докато ровеше из кутийките, епруведките и сандъчетата попадна на дървена кутийка цялата инкрустирана със сложни орнаменти. Хара бавно я отвори и на леката слънчева светлина прокрадваща се от малкото прозорче проблесна кърваво червеното колие. Момичето ахна и бързо изтича при момчето. Постави колието на гърдите му и се вгледа в лицето му.
- Хайде Дехюн. Това ще ти помогне да се възтановиш. Не можеш да ме оставиш сама.
Стисна ръката му и се замоли да отвори очи.
Върнете се в началото Go down
https://dream-high.bulgarianforum.net
Daehyun
Вампир
Вампир
Daehyun


Cancer Rooster
Заплата : 3751 Age : 30
Местожителство : South Korea Seoul

Домът на Хара - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Хара   Домът на Хара - Page 2 EmptyСъб Апр 23, 2016 8:21 pm

Жизнените показатели на Дехьон се стабилизираха, но все още бе слаб и нямаше сили да помръдне, а главата адски силно го болеше. Вероятно слънчевите лъчи са засегнали един от важните органи, а именно главния мозък.
„Хайде Чонг Дехьон, стегни се. Нима ще се признаеш за победен? Ще позволиш ли онзи негодник да постигне целта си и да те убие? Не ти трябват никакви вампирски сили, защото няма по-голяма сила от тази на волята.” - крещеше с цяло гърло съзнанието му.
Дехьон дойде в съзнание, но дишането му тежеше сякаш огромен камък бе заседнало в гърлото му. Цветът на лицето му се регенерира, както и пулсът и той отвори бавно очи. Нуждаеше се от медальона си, защото му бе подарен от майка му, за да го пази. Главата не спираше да го боли, но не като преди малко. Той бе свикнал на такава болка, защото доста пъти е страдал от махмурлук след купон. Първото нещо, което видя, беше таванът на някакво помещение, а после внимателно извъртя глава и видя едно момиче до него да държи ръката му. Първоначално не можа да я разпознае, но след като спомените нахлуха в главата му, успя.
 - Хара? - изправи се в седнало положение. Нямаше абсолютно никакви сили от предишните си. Не можеше да се телепортира, да заздравява раните си веднага или да чете мисли. Не можеше нищо. Сега бе наподобяване на един обикновен мега уязвим човек. Погледна я.
 - Нямаш представа какви проблеми ти навличам с присъствието си. Сигурен съм, че проклетникът ме търси, за да ме довърши. – въздъхна тежко - Ако ме намери тук ще пострадаш и ти.
Въпреки, че нямаше абсолютно никакви сили и слънцето щеше да го изпепели само като се покаже, той полека се изправи. Не знаеше какви способности притежава баща му, но бе убеден, че вече знае къде се подвизава синът му. Със сигурност всеки момент щеше да се появи. Момчето въобще не искаше някой да пострада заради него, още по-малко човекът, на който дължеше живота си и който жертва своя, за да спаси неговия. Предпочиташе сам да се изправи пред Санг Йон, макар че в момента шансовете му да го победи бяха нулеви. Ясно е, един от двамата днес ще си отиде завинаги и Де знаеше, че това ще бъде самият той. Веднага щом стъпи на краката си, залитна, но за щастие успя да запази равновесие и не падна. Краката му все още не успяваха да го задържат, но бе прекалено твърдоглав и категоричен в решението си да си отиде. Не знаеше обаче, че щом отвори вратата и излезе на светлина, ще умре преди да се е срещнал face to face със смъртта, сиреч с  Чонг Санг Йон.
 - Не искам да пострадаш заради мен. Направи достатъчно и съм ти благодарен. - говореше с гръб към нея. - Сбогом!
Усети нещо да виси на врата му и погледна. Съзря едно червено колие и се усмихна. Сега бе напълно сигурен, че ангелът, за който говореше гласът в съзнанието му докато беше в безсъзнание, не е майка му, а Хара. 
Върнете се в началото Go down
Hara.
Вещица/Вещер
Вещица/Вещер
Hara.


Capricorn Horse
Заплата : 4612 Age : 33
Местожителство : Seoul, Korea

Домът на Хара - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Хара   Домът на Хара - Page 2 EmptyНед Апр 24, 2016 5:41 am

- Сбогом?! - Повтори, като ехо момичето и пристъпи към него. - Къде си мислиш, че отиваш? Знаех, че си тъп, но чак толкова? Никъде няма да ходиш в това състояние. Вампирският медальон ще те излекува, но докато свикне с тялото ти процеса ще е бавен. Може би и твърдоглавата ти глава забавя процеса. Още сега отиваш да си легнеш и да си почиваш и не приемам мрънкащи процеси. В момента си толкова слаб, че и мравка може да те победи и с лекота ще мога да те приспя и с магия.
Задърпа го към спалнята си, защото нямаше къде другаде да го настани, а в момента момчето имаше нужда от удобно меко легло.
- Ако това ще те успокои, баща ти няма да ни открие лесно. Ще му трябва някой вещер, който да му направи проследяваща магия, но това ще е много трудно, защото никой от тях не иска да работи с него. Къщата е обградена със защитна магия и е трудна за проследяване и откриване, пък и той няма покана да влезе тук.
Момичето спря да говори щом успя да замъкне момчето до стаята си. Надяваше се, че е успяла поне малко да го успокои. Отметна завивката и му помогна да седне на леглото.
- Аз излизам от стаята. Ти се съблечи, за да ти е по-удобно и поспи. Трябват ти сили. Когато се наспиш ще съм някъде из къщата. Ще ти приготвя вечеря и ще ти потърся някакви дрехи. Тези целите са в кал и трева.
Хара се обърна към вратата и понечи да излезе.
Върнете се в началото Go down
https://dream-high.bulgarianforum.net
Daehyun
Вампир
Вампир
Daehyun


Cancer Rooster
Заплата : 3751 Age : 30
Местожителство : South Korea Seoul

Домът на Хара - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Хара   Домът на Хара - Page 2 EmptyНед Апр 24, 2016 12:19 pm

Тъкмо направи една нищожна крачка към вратата, когато момичето се озова пред него и започна да му се кара. Много грижовна се оказа. Не разбираше защо толкова се притеснява за него, след като би трябвало да го ненавижда. Нали е син на убиеца, избил семейството й. Друга на нейно място щеше да го убие без да й мигне окото и да отмъсти. Предполага се, че най-болезненото място за един баща е детето му, но тази хипотеза изобщо не се отнасяше за Чонг Санг Йон. Защото нито той почиташе Де като син, нито пък Де него като баща.
Тъкмо си помисли, че свърши с проповедите и вече е свободен, когато го хвана за ръката и го помъкна на някъде. Той нямаше сили да се съпротивява и да упорства, пък и като я гледаше каква е решителна като нищо ще вземе да му прочете една магия и да го приспи. Първият път не успя, но сега със сигурност щеше да го направи. Докато го водеше където си  наумила не спря да говори как къщата била защитена и не можело да се проследи и открие.. и всякакви глупости. Така говори, защото не познава проклетия нещастник. На него не му трябва нито вещер, нито демон, нито някое друго същество, за да намери сина си. Просто защото можеше да го подуши.
Влязоха в една малка стая, която приличаше на спалня. Какво си е наумила? Всякакви мисли минаха през главата му. Погледна към леглото, което можеше да събере не повече от един човек. Всъщност би могло да ги побере и двамата, защото и двамата са слаби. Стига глупости, Дехьон! Никога няма да се вразумиш. Хара пусна ръката му и му каза, че трябва да спи, за да си върне силите. Седна на леглото. Погледна я тип „ти сериозно ли?” Макар и болен той абсолютно никога нямаше да легне да спи, още по-малко по това време. Как му липсваше свободата. Чувстваше се като в клетка. По-добре да беше пукнал.  Изчака я да се наговори и когато тя тръгна да излиза от стаята, момчето бързо реагира и хвана нежно ръката ѝ. Дръпна я към себе си и тя седна на леглото до него. Гледаха се право в очите около минута. Де се чудеше какво да й каже. Не разбра дори защо я спря, затова изплю първото нещо, което дойде на върха на езика му.
 - Очевидно сега съм твой затворник – отклони поглед от нея и погледна в краката си, след което лекичко се усмихна. - Не мога да стоя затворен между четири стени. Направо ще откача. –отново я погледна. – Разкажи ми всичко. От това какво правеше ти на гробището, до това защо искаш да ми помогнеш? И не ми се оправдавай, че съм слаб. Не съм, само нямам проклетите сили, но аз 22 години живях без такива, тъй че това не е никакъв проблем за мен. – стана от леглото и отиде до прозореца, но така че да не се подава на пряка светлина. Освен това имаше перде, което не позволяваше проникване на слънчеви лъчи. Не беше като неговия огромен прозорец с изглед към морето, но пак става. – Няма да спя и не смей да ми прилагаш магиите си. – усети, че се държи грубо и въздъхна. Не искаше да се отнася така и да го сметне за неблагодарник след всичко, което направи за него. Затова се върна и седна отново до нея. Погледна я и се приближи до нея.
- Знаеш ли какво чух, докато бях в безсъзнание? Чух един глас, който ми каза, че няма да умра, защото един ангел ме закриля. Отначало си помислих, че полудявам, че говори метафорично или че този ангел е майка ми, но съм се заблудил. Наистина съществува и аз знам кой е той. Ти. Ти си моят ангел-пазител.  – младият безсилен вампир продължи да приближава лицето си към нейното, а тя към неговото. Устните им се преплетоха в страстна целувка. Ръцете му докоснаха лицето й и затвърди целувката. Движеше устните си плавно върху нейните. Усети, че въздухът им свършва. Дехьон хвана долната ѝ джука и лекичко я дръпна, след което бавно започнаха да е отделят. Нямаше представа защо го направи, но изпита силно желание да я целуне. 
Върнете се в началото Go down
Hara.
Вещица/Вещер
Вещица/Вещер
Hara.


Capricorn Horse
Заплата : 4612 Age : 33
Местожителство : Seoul, Korea

Домът на Хара - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Хара   Домът на Хара - Page 2 EmptyНед Апр 24, 2016 1:32 pm

Хара имаше чувството, че сърцето й ще изхвърчи от гърдите й когато момчето я спря да излезе от стаята и я придърпа до себе си на леглото. Нямаше представа защо сърцето й си играеше така с нея.
"- Очевидно сега съм твой затворник."
Момичето искаше да противоречи на тези думи, че не е неин затворник, а че просто иска да му помогне. Да му обясни, че е загрижена за живота му, защото в него виждаше добро. Въпреки, че бе син на онова същество той не бе като него. Не бе негово копие, а неговата поредна жертва, а Хара не искаше да още нейни близки да умират, заради онзи побъркан... Дори не можеше да го нарече човек. Хората имаха поне малко сърдечност, а Чонг Санг Йон никога не е имал.
Когато видя усмивката му сърцето й заби още по бясно в гърдите. Едва си пое въздух, за да проговори и да изпълни молбата му.
- Аз... Прости ми, че не се върнах с теб, но... Имах нужда за малко да остана сама, да се подготвя... Днес отидох на гробищата с мисълта да набера билки за отварите си и същевременно да се видя с родителите си. Тъкмо бях пристигнала когато чух шумове близо до себе си. Когато приближих и те видях там на земята... Дори не се замислих за своята безопасност. Просто исках да те спася.
Хара имаше чувството, че отново ще се разплаче и едва сдържаше сълзите си. Несъзнателно започна да се приближава все повече и повече до него и когато той й заговори за ангели и я нарече своя ангел-пазител лицата им бяха само на милиметри разстояние едно от друго. Момичето усещаше горещият му дъх по кожата си, която веднага настръхна от усещането. Хара усещаше, че започва да й става горещо. Съзнанието й казваше да се отдръпне, че не е редно това което прави, но сърцето й говореше точно обратното. Накрая, докато водеха своята битка сърцето и ума й тя ги прати подяволите и се остави на инстинктите си. Устните на двамата се докоснаха и сякаш хиляди фойерверки, пеперуди... Ако ще и мухи... Нещо изригна в нея и Хара се отпусна в обятията на Дехюн. Когато той се отдръпна от нея, за да си поеме въздух не смееше да го погледне в очите, а й се искаше да му каже да не спира. Но тъй като нямаше тази сила просто хвана момчето за ризата му, стисна я здраво и го придърпа към себе си, като отново впи устни в неговите. Ръцете й се обвиха зад врата му и притисна тяло в неговото.
- Аз... Мисля, че те харесвам. - С треперещ глас успя да прошепне накрая момичето и положи глава на рамото му.
Върнете се в началото Go down
https://dream-high.bulgarianforum.net
Daehyun
Вампир
Вампир
Daehyun


Cancer Rooster
Заплата : 3751 Age : 30
Местожителство : South Korea Seoul

Домът на Хара - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Хара   Домът на Хара - Page 2 EmptyНед Апр 24, 2016 5:39 pm

Очакваше някой вик или дори шамар, а тя дори сама го целуна. Дехьон отвърна на целувката й я затвърди. Ръцете му обърнаха кръста й и я приближи до себе си. Много му харесваше да е в компанията й, а така като гледаше и на нея й харесваше компанията му. Тя самата му харесваше и с всеки изминал ден все повече и повече. Ако преди месец някой му беше казал, че ще бъде пред прага на смъртта, че една от жените, която работеше в дома му като прислужница ще го спаси, ще го прибере в дома си и ще се целуват на леглото в спалнята й, щеше да го сметне за превъртял и да се изсмее в очите. Че ще изпита чувства, които никога до сега не бе изпитвал...
Възможно ли е сърцето, което смяташе за направено от камък да се е размекнало? Де затвори очи и се остави на чувствата да го водят. Притискаше я близо до себе си и неуморимо движеше устните си върху нейните. Отделиха се и тя прошепна нещо в ухото му, което допълнително го обърка. Каза му, че го харесва. Младият наследник също я харесваше, дори може би повече от обикновено привличане (харесване), но за съжаление двамата нямат бъдеще заедно. Хара постави глава на рамото му и това още повече го обърка. Магия за любов ли му направи, или просто срещна един а уникална и различна жена от всички в живота му. Не искаше да се отделят, но и не искаше да й дава празни надежди и обещания. Той и тя не могат да бъдат заедно, заради хиляди причини и пречки, заставащи между тях и една от тях беше проклетото положение в йерархията на двамата. Чонг Дехьон един бъдещ наследник на огромно богатство, а Хара -  прислужница в имението му.
Де внимателно я отдели от себе си и стана от леглото.
-  Голяма грешка да харесаш точно мен. -  обърна се с гръб към нея и продължи да дрънка врели-некипели -  Аз не съм за теб. Повярвай ми ти заслужаваш някой по-добър от сина на един жесток убиец. -  обърна се към нея и се вгледа в красивите й очи, в които разчете тъга и сърцето го заболя. -  Моля те остави ме да си почина, както сама пожела, за да възвърна силите си и след това обещавам никога повече да не ме видиш.
Дехьон я изчака да излезе от стаята и да затвори вратата, а след това седна на леглото и закри с длани лицето си. Не можеше да си позволи лукса да се влюби, защото Санг Йон щеше да направи всичко възможно, за да заличи щастието му, наранявайки нея. А точно това не искаше. Изобщо не искаше да я докосва с пръст. Имаше хиляди причини да иска да предпазва живота й. Първо, защото в очите й се четеше същата самота, която измъчваше и него от години. Имаха толкова общи неща. Второто, че тя спаси живота му и се опълчи на самия всевластен господин Чонг, жертвайки своя. И трето, заради себе си и чувствата си, които дълбоко криеше.
Момчето се изправи. Първо му мина през главата да си тръгне, но проклетото слънце щеше да го довърши. Може би като падне нощта и се стъмни. Той въздъхна и съблече елечето си, а след това и блузата и ги хвърли на земята. Нещо на корема му му направи впечатление и той погледна. Видя малка зачервена рана, която ужасно загрозняваше стройното му хубаво телце. По дяволите, дано не остане белег. Разкопча колана на дънките си и отново седна на леглото. Събу си оранжевите обувки и се излегна назад. Зарови лице във възглавницата и пое от парфюма, който беше попил в завивките. Тази жена му бе размътила мозъка.
Затвори очи и се опита да заспи, но затвори ли ги, образът й виждаше.


Последната промяна е направена от Daehyun на Пон Апр 25, 2016 8:09 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Hara.
Вещица/Вещер
Вещица/Вещер
Hara.


Capricorn Horse
Заплата : 4612 Age : 33
Местожителство : Seoul, Korea

Домът на Хара - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Хара   Домът на Хара - Page 2 EmptyПон Апр 25, 2016 2:32 pm

Хара виждаше обърканото му изражение и в момента й се искаше да може да прочете мислите му. Осъзнаваше, че това което правеха не е редно, но... Харесваше й и не искаше да се отделя от него. Накрая все пак го направи. откъсна се от момчето и се изправи.
- Аз... Аз... Ще те оставя да си почиваш.
Изтича набързо от стаята, като усещаше как страните й горят. Момичето спря чак когато се отдалечи на достатъчно голямо разстояние на стаята и докосна бузите си.
- Какво ми става? Да не би да ми е направил магия? Не, той не може да има тези способности. Вампирите нямат магия.
Пое си дълбоко въздух и бавно закрачи към кухнята. Реши да му направи нещо за ядене, защото сигурно щеше да е много гладен след като се наспи. Хара знаеше, че не е изкусна готвачка, но все пак успя да направи пилешка супа, която препоръчваха като подходяща за укрепване на силите. Нещо, от което момчето в съседната стая се нуждаеше много.
Когато приключи с вечерята почисти кухнята и погледна към стенният часовник. Показваше почти 20:00 и Хара предположи, че момчето трява вече да се е наспал. Почука плахона на вратата и я открехна леко.
- Де... Буден ли си? Приготвих вечеря.
Върнете се в началото Go down
https://dream-high.bulgarianforum.net
Daehyun
Вампир
Вампир
Daehyun


Cancer Rooster
Заплата : 3751 Age : 30
Местожителство : South Korea Seoul

Домът на Хара - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Хара   Домът на Хара - Page 2 EmptyПон Апр 25, 2016 8:04 pm

Дехьон се въртеше като шугав в леглото и не можеше да заспи. Сън не го ловеше. Чакаше само да се стъмни, за да си обере крушите и да се изнесе от тук завинаги. Тъй като очевидно не можеше да заспи, стана от леглото. Погледна го. Беше насъбрал чаршафа и лекичко се усмихна. Направи хаос в стаята на Хара за толкова малко време. Внимателно хвана чаршафа и го опъна. Той да оправя легло, това е направо нарушение в правилата, му. Когато приключи с оправянето на леглото, се наведе, вдигна дрехите си и ги остави в ъгъла на леглото. В края на стаята съзря тоалетка с огледало и се приближи към него. Забеляза дълбоките рани по врата си и прокара пръсти.
- Това трябва да изчезне. – докато следеше раните видя червеното колие, което висеше на врата му. Веднага в съзнанието му нахлуха спомените с Хара, случили се преди малко. Положи длани на секцията и се загледа в образа си в огледалото. Защо по дяволите я целуна? Дали наистина няма действаща магия върху него? Възможно е. В момента е супер уязвим и всяка магия би могла да го покори с лекота.
За момент му се стори, че цветът на очите му се смени. Може би проклетото огледало си правеше грозни шеги с него. Учудването беше голямо, когато видя раните на врата му да изчезват. Не остана дори белег. Какво по дяволите? Нима силите му се завърнаха толкова бързо? Това значи, че вече няма нужда да се крие от слънцето. Прекалено отнесен, мислейки си, че силите му са се завърнали, отиде до прозореца и го отвори. Слънцето обаче не мислеше така и той усети болка в сърцето си, сякаш някой сипва горещо олово върху него. Бързо го затвори и дръпна пердето, добре че не го скъса от силата с която го издърпа.  Няма сили, щеше да ги усети, ако ги имаше. Въпреки това опита да се телепортира, но не се получи. Вероятно раните от врата му са изчезнали заради гердана, който носеше. Без силите си не би могъл да излезе никъде. Може би цял живот ще се крие както кърт в земята. Край на всичко, дори на живота му. Въздъхна и седна на леглото. Разгневи се на проклетника Чонг Санг Йон. Заради него изпадна в такова жалко положение. Стисна силно ръката си в юмрук и удари желязната рамка на леглото, при което образува нова кървава рана върху част от себе си. Ако продължава по същия начин като нищо ще умре от кръвозагуба. xD
Потънал в мисли и спомени, времето неусетно отлетя. Стъмни се и в стаята настъпи пълен мрак. 
Мислите му бяха прекъснати, когато слухът му долови нечии стъпки. Вероятно стъпките на Хара. Тя почука и открехна вратата. Попита го дали е буден и му съобщи, че е приготвила вечеря. Дехьон стана от леглото и отиде до вратата, отваряйки я широко. Съвсем забрави, че е полугол. Подпря се на касата на вратата и я погледна.
- В действителност не съм спал. – стана сериозен. Опомни се, отдръпна се от вратата и влезе в стаята, за да се оправи. - Дай ми само една минута! 
Върнете се в началото Go down
Sponsored content





Домът на Хара - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Хара   Домът на Хара - Page 2 Empty

Върнете се в началото Go down
 
Домът на Хара
Върнете се в началото 
Страница 2 от 2Иди на страница : Previous  1, 2

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Dream High :: Градът :: Домовете-
Идете на: