Къщата на Темин

Заглавие: Къщата на Темин Нед Окт 27, 2013 1:20 am

First topic message reminder :

Припадна извинявай ... - погали лицето ти..
Отново аз съм виновен..

- Не, не... Не се обвинявай. Аз съм си виновна сама. Аз съм тази слабата и безполезната, която за нищо не става. Не трябваше да тичам. Сега те притесних и те накарах да се самообвиняваш. Съжалявам.
Момичето се сгуши в леглото си и заплака.

-Не плачи хей.. - вдигна те и погали лицето ти изтривайки сълзите ти и те целуна нежно..
- Не си слаба напротив ти си най-силното човешко момиче което съм виждал някога.
- Ти си прекрасна разбери го...- прегърна те и тихо прошепна в ухото ти..
- А другото ще стане когато му дойде времето..

- Значи ще го направиш? Ще ме превърнеш? Те... Обичам те.
Хвърли се на врата му и го целуна.
- Какво ще правим сега? Скучно ми е.

- Ти сериозно и да знаеш че ти се сърдя..- каза нацупено..
- Как можа да ми го причиниш ?

- Кое? Защо? Къде? Как?
Усмихна му се и го прегърна.
- Недей да се сърдиш. Въпреки това пак си прекрасен и си те обичам. Хайде да дойдеш с мен до мола. Трябва да си купя нови дрехи.

-Не се прави че не знаеш..
- Отивам да довърша започнатото и се връщам ти се оправяй през това време..

- Ами добре.
Момичето стана от мястото си и започна да се облича. Чакаше само Темин да дойде и да тръгват. "Ох, от кога не съм пазарувала? Ще е доста отпускащо. Пък и ще бъда с любимият ми човек."

Темин се върна в стаята на Джийон леко намръщен..
- Длъжница си ми..
- Да тръгваме..-подаде ти ръка ..

- Длъжница? Не мисля така. Какво съм направила толкова? Наистина, какво стана точно? Имам чувството, че съм заспала за малко и съм се събудила пред вратата. Сякаш съм била в някакъв транс.

-Напротив..
- Тъкмо щях да свърша и ти.. *каза ядосано*
- Хайде тръгвай..

- Ха, сърдитко. Искаш ли пак да го направя? Ако не, тогава не се сърди.
Хвана го за ръката и с усмивка на лице излезе с него навън.
- Мммм... Времето е прекрасно. Сега към мола.

Темин я доведе в дома си и я сложи на леглото. Джийон от страх се сгуши в ъгъла и го гледаше неразбиращо.
- Защо плачеш? Недей да плачеш?
Докато го гледаше как рони сълзи и тя заплака. Хлипанията им се събираха в едно и се разпръскваха в цялата стая. Накрая момичето не издържа и се хвърли в прегръдките на момчето като го събори на земята и заплака на гърдите му.

-Прости ми .. *прегърна те *
-Нали не те е страх от мен..
-Моля те не се страхувам аз те обичам..

- И аз. Не мога да повярвам, че момчето, което обичам е убило майка ми, но толкова греховно те обичам, че не ме го да го асимилирам. Аз съм най-ужасната дъщеря на света. Спя с убиеца на майка си.

-Прости ми .... - Темин се страхуваше да не разбере какви ужасни неща и бе причинил на майка й..
- Обичам те..

- И аз. Мамка му и аз. Те защо я уби? Какво е направила? Не ми се вярва да си я убил без причина.

- Беше с една група ловци който нападнаха дома ни...
-Тъкмо се бяхме настанили все още не бяхме направили нищо. Преди това ние бяхме спокойни и не наранявахме хора след онова нападение.
- С брат ми ли играехме на вън той бе едва на 5 колкото теб.
- Ние просто си играехме на вън, а слугите оправяха къщата тогава аз бях на 18 и все още не бях пил човешка кръв.
- Родителите ни не ни позволяваха да се доближаваме до хора казваха ни че са опасни същества и това е така.
- От векове не наранявахме..
- Разбираше, че имаше и такива вампири който не спазваха законите и нападаха и заради такива ловците избиваха цели кланове.
- Ние сме единствените останали А класа другите са В и С..
- В класа са наполовина вампири на половина хора.
- С клас вече знаеш слуги на висшите вампири като мен А класа.
- Та аз и брат ми си играехме и той изпусна топката и я последва, а аз него докато го настигнах чух само писъка му.
- Когато го видях той .. *очите му се насълзиха*
- Той бе на земята със забит кол в сърцето и целят в кръв, а пред него стояха няколко ухилени до уши ловци.
- Този който го бе убил бе майка ти, която в този момент вадеше колеца от малкото му и крехко тяло.
- Тя се смееше и се хвалеше колко лесно го бе убила, а аз просто стоях отстрани и сълзите ми се стичаха.
- Не издържах и я нападнах, но преди да я хвана един от ловците ме простреля и аз паднах на студената земя до брат си и погледнах малкото му лице обляно в кръв и няколко сълзички, а посегнах с ръка да и изтрия мамка му та те бяха все още топли.
- Аз се разгневих още повече и влязох във вампирската си форма..
- Нападнах всички и ги избих остана само майка ти която тичаше из гората.
- Настигнах я и я забих в едно дърво а тя изохка казвайки ми подигравателно.
-" И какво сега вампирче какво ще ми направиш.. Другите от клана идват и с вас е свършено.." -тя тя го каза с надменна усмивка и ми се подиграваше присмиваше се на смъртта на малкото ми братче.
- Аз не се въздържах и я съборих на земята и я погледнах в очите и видях страх това ми хареса.
- Вгледах се в нея тя беше красива много, но зла много..
- Аз аз яяя.........
- Чуках докато пиех кръвта й ааа тя стенеше под мен...
- Прости ми ........ *продължи да плаче*
- Но.. ми хареса..
- След това баща ти уби моят за да си отмъсти за нея..
- Баща ми се се съпротивляваше опитваше се да говори с мир макар че бе изгубил сина си.
- Ала баща ти не се спра и го уби..
- Виждала си белега на лицето на баща си нали това му е от мен..
- След тази случка повярвах на думите на родителите си че всички хора са лоши и зли същества.
- Ние си живеехме в мир, а те ни нападнаха от тогава не жалехме човек убивахме всеки който застанеше на пътя ни..
- Вие ловците ни направихте такива..

Докато слушаше историята му не спря да плаче. Притискаше се в него и плачеше все по-силно и по-силно.
- Съжалявам. Сега разбирам каква е била истината. Знам, че не ме лъжеш защото сме свързани. Ако не бяхме можеше и да се усъмня, но сега няма капка съмнение в истинността на думите ти.

Прегърна те силно и се изправи..
- Съжалявам ..

- Престани да се извиняваш. Тези, които трябва да се извиняват са ловците. Те са ви нападнали. Нормално е да отмъстиш на човека убил братчето ти.

*Не каза нищо просто се отпусна на гърдите ти ..и заговори след известно време *
- Наистина ли го искаш ?

- Кое да искам? Не те разбирам?
Гледаше го наистина неразбиращо. Изведнъж кихна в лицето му и леко й стана смешно.
- Извинявай. Стана ми малко студено.

Айшш Джийон..- започна да се смее..
- Да но винаги си останеш така.. - качи те на леглото и те зави..
- Искаш ли чай ?

- Може ли кафе? Не обичам особено чайовете, но обожавам кафе.
Сви се на леглото като се зави хубаво и му се усмихна. Въпреки миналото той не я мразеше и я обичаше повече от всякога. Това я радваше повече от всичко друго.

» Дрешника на Темин