Why me??

1-ва част: Защо на мен ?


И този ден беше от онези проклетите.. Всеки ден за Темин беше такъв. Той беше едва на 20, а бе изживял повече от 100 годишен. Той стоеше в двора на университета и си спомняше не чак толкова старото му минало всичко започна в онази ужасна нощ за която все още съжалява, съжалява за това, че не се беше оставил в ръцете на онзи изрод и сега е в това положение заради него. Беше 10 декември 2008 на вън валеше сняг улиците бяха бели и красиви, луната се отразяваше в белият сняг карайки го да блести. Темин вървеше бавно по тъмните улици на Сеул след почасовата си работа от 20:00 до 23:00, почти беше стигнал до малката наета таванска стая когато някой го бутна в една от малките тесни улички и го целуна грубо. Темин се опита да го отблъсне, но не успя за секунди бе повален на пода  с разкъсана блуза  и издрани гърди борейки се с всички сили да го отблъсне, но не успяваше. Темин дереше и хапеше нападателят си без успях.
- Наречи ме оппа скъпи.. - чу се дрезгав глас, а тялото на собственика му притисна слабото тяло на Темин към студената покрита със сняг земя целувайки грубо врата му.
- Пусни ме ...- замоли се Темин...
- Няма .. хайде кажи ми оппа знам, че ще ти хареса хайде.. - онзи мъж вдигна ръцете на Темин над главата му хващайки ги с една ръка, а с другата започна да разкопчава панталона си..
- Пусни ме моля те.. - Темин заплака с все сила ...
- Казах да ми кажеш оппа...- онзи удари Темин и отново го целуна. Темин едва събра сили и го изблъска бягайки напред без да се обръща излизайки на главната улица единственото което чу беше клаксон и звука на спирачките след което се събуди в болнична стая.