Хотел "Роял"

Оню бе отседнал в един не толкова евтин хотел, но пък можеше да си го позволи. От времето когато родителите му бяха все още живи, той обичаше да пести, а не пръска всичко, което имаше. След смъртта им той остана с едно не скромно наследство и понеже не знаеше какво да го прави то просто си стоеше. Само, че дойде и неговият ред да бъде изхарчено.
Хотела бе на центъра на Лондон и бе един от най-скъпите. Апартамента му имаше страхотна гледка към града и момчето с удоволствие съзерцаваше залеза на слънцето.
Слънцето не го вълнуваше въобще. Той мислеше за друго. Мислеше за онзи негодник И Темин, който се бе появил в живота му и само го объркваше. Не искаше да мисли за него, но ума му все там ходеше. Не го оставяше дори за един кратък миг да си отдъхне и да го отпусне. А как само му се искаше да изпразни главата си и да прати всичко подяволите. Да не му пука за нищо и никой. Да не се интересува за никой и на никой да не му пука за него. Искаше да е като статуята, която в момента наблюдаваше през прозореца. Безчувствена и непотребна, не искащо се и не очакващо се нищо от нея. Просто безжизнена статуя.
Тогава в съзнанието му изникна усмивката на момиче. Красиво, усмихнато момиче, което не спираше да го прегръща и да го нарича оппа. Че Рин, И Че Рин. Неговата по-малка сестра. Единственият човек, който можеше истински да го накара да се усмихне и да разтопи леда в сърцето му. Единственият човек, който само с един поглед и знаеше какво му е. Само, че нея сега я нямаше. Джин Ки бе зарязал и нея и бе избягал надалеч. Бягаше постоянно, но дори и той не знаеше накъде и от кого. Май, че от самият себе си.
Някой позвъни на вратата и момчето се стресна. бързо се измъкна от мислите си, за да го налегнат нови. Кой ли пък можеше да го търси сега? Най-вероятно някоя камериерка или пък... Тогава се сети, че по-рано днес бе срещнал един стар приятел и му бе дал адреса си. Каза му, че ще се радва да го види и да си поговорят. Наистина не се бяха виждали от години и със сигурност щяха да има за какво да си говорят. А Оню точно в този момент наистина имаше нужда от някой, на който да разкаже какво му тежи на душата.
С бавни умерени крачки отиде до вратата и отвори. Насреща му бе усмихнатото лице на приятеля му.
- Влизай, радвам се, че дойде. Тук просто умирах от скука.
Настаниха се на дивана и Оню просто спря да мисли. Главата му сякаш като със сифон се бе изпразнила. Но нали това искаше? Да, но не и точно сега. Сега искаше да си поговори с приятеля си и да разбере как е и какво е правил през времето, когато не се бяха виждали.
Стана от мястото си и отиде до малкото барче, на което бяха наредени всевъзможни бутилки с алкохол.
- Нещо за пиене?

Оню сипа уиски в две чаши и подаде едната на другото момче.
- Какво правиш в Лондон? Имам предвид, как ти минават дните?
Джин Ки отпи от питието си и седна срещу приятеля си. Гледаше Хюн Джунг, но виждаше само Темин. Където и да идеше все Темин бе пред погледа му и никой друг. Толкова обичаше това момче, че чак се плашеше от чувствата си. Чувствата му бяха грешка, но те просто не искаха да си отидат. Бяха се впили в него като пиявица и не го напускаха. Обичаше го, въпреки, че щеше да нарани приятел. Приятел, макар и не толкова близък, но все пак приятел. Не искаше да наранява Джийон и за това трябваше да накара Темин сам да си тръгне и да го остави колкото и болка да му причинеше това. Щеше да е сладка болка щом щеше да спаси едно приятелство, но което държеше.
- Хьонг, може ли да те помоля за услуга?
Джин Ки знаеше, че момчето, което седеше срещу него бе винаги готов да му помогне и се надяваше този път да не му откаже. Вярно, че идеята му беше толкова... Дори не можеше да я нарече глупава, но трябваше да опита.
- Хьонг, ще се престориш ли на мое гадже за известно време?

- Случи се е меко казано. Той се случи.Не ме оставя намира. Колкото и да му казвам, че връзката ни не трябва да съществува той го прави по-трудно. Обичам го, но ако продължа да съм с него ще нараня приятел. Опитах да скъсам с него, но той не се отказва. По тази причина сега искам да го накарам той да скъса с мен.
Оню се замисли каква ли ще е реакцията на Темин когато го види в компанията на друго момче? Със сигурност ще бъде потресен. Но по-важното беше какво ще направи, защото Джин Ки искаше той да го остави.

- Да му изпия кръвта е добра идея, но за жалост това няма как да се случи. Момчето, за което говоря е И Темин - принца на вампирите. Ще трябва една огромна армия като мен, за да успее да го повали и да му изпия кръвта. А повярвай ми - тя е вкусна. Познаваме се от много години. Аз бях още млад и неопитен вампир. Бях приет в кралството като лична охрана на кралското семейство и така постепенно с Те станахме приятели. Неусетно бях започнал да чувствам влечение към него. Сега играя ролята на негов любовник, а той твърди, че ме обича и такива други глупости.

Джин Ки му каза, че просто няма как да стане това с пиенето на кръвта, защото се е забъркал с И Темин. Обясни му как са се запознали, когато бил приет като охрана на кралското семейство и постепенно се опознали, а след това дошъл редът и на чувствата.
- Сега играя ролята на негов любовник, а той твърди, че ме обича и такива други глупости. - така завърши разказа си.
- МАМКА МУ ОНЮ, ТОЧНО ТОЗИ ЛИ НАМЕРИ?! - буквално се разкрещя Ким. - Извинявай. - заговори по - тихо. - В такъв случай съм склонен да ти помогна.
Облегна се назад и отново отпи от уискито си, след което започна да мисли всевъзможни начини как да влезе под кожата на онзи Темин или какъвто там беше.

- Извинявай, че забърквам и теб, но той се е залепил за мен като пиявица. Просто не знам какво да правя с него. Където съм аз там е и той. Дори в момента е в града. Май никога няма да ме остави намира, въпреки че вече не съм от охраната на семейството. Сега ми излиза с твърдението, че ме обича. Как може човек да обича двама едновременно? Не мога да му се доверя. И Темин само ме използва.
Оню започна да се скубе и да се дразни на себе си и проклетото си сърце, което не му даваше мира. Колкото и да искаше да нарани Темин и да го разкара от живота си, нещо вътре в него се противеше и му крещеше да не го прави.
Джин Ки отиде до мини бара и си наля огромна доза от любимото си уиски. Отпи голяма глъдка и издиша тежко.
- Ще откача хьонг. Ще се побъркам, заради обърканите си чувства. Хем искам да е далеч от мен, хем не. Сериозно ти казвам, че съм за лудницата.

-

- Проблема е, че не знам какво искам. Когато сме двамата той се държи мило с мен и ме кара да се чувствам единствен. Когато се усмихне краката ми сякаш омаляват и забравям къде съм. Но това е грешно. Знам го и все пак го искам. Единственото, което искам в момента е да го накарам да ме остави. Твърде ми е тежко да съм с него. Чувствам се някак използвам, защото знам че винаги ще си остана неговата курва и нищо друго. Ще ме използва само за секс и ще ми дава скъпи подаръци, за да не го издам. Курвата на И Темин. Това съм аз.. Единственото, което мога да направя в момента е да продавам тялото си на онзи нещастник. Чакай.. Аз съм по-голям нещастник от него. Иде ми да се хвърля от някъде и да се свърши или кол да прониже сърцето ми. Вече не издържам цялото това напрежение.

- Просто да се преструваш на мое гадже. Ще го направиш ли хьонг? Но да те предупредя, че може и да ти налети на бой. Доста е избухлив щом става дума за него или нещата му. Не обича други да ги пипат.
Оню се засмя при мисълта как ще реагира Темин ако го види да се прегръща и целува с Хюн Джунг хьонг. Отпи от чашата си и се отдаде на мечти.

- Нали ще останеш днес да ми бъдеш на гости? Толкова ми е скучно съвсем сам тук.. Не е лесно да си вампир на толкова години и да си видял всичко, и вече няма какво да те впечатли.
Джин Ки се замисли за целият си живот до сега и колко години Темин го преследваше и го използваше за задоволяване на нуждите си.
- Тъпо копеле.. Иде ми да го убия. Айш. Ще се побъркам, заради него.

- С удоволствие. В момента имам най-голяма нужда точно от това. Знаеш ли, че има и един плюс на това да си не мъртъв? Никой няма да те вкара в затвора за убийство, защото по принцип трябва да си ритнал камбаната одавна. Чак сега се замислих, как ли са се почувствали семейството ми когато е трябвало да ме обявят за мъртъв. Със сигурност не им е било лесно..

- Оф, ама защо се връщам към миналото като то си е вече минало и то доста далечно.
Оню се засмя и по смеха му си пролича, че вече се бе напил.
- Трябва да намеря онова копеле и да си му го върна за дето ме кара да въздишам по него. Мамка му! Искам да спя с него.