Центъра

First topic message reminder :

Пусан не бе много малък град, но и не бе Сеул. Живееше тук само от няколко месеца, но вече бе започнал да се любува на мястото. Само, че тук не бе дошъл, за да живее и да се вписва сред хората. Бе дошъл, за да се разнообрази. Бе вампир на повече от двеста години и бе видял толкова места и хора, че му бе странно, че до сега не бе идвал тук. Но ето, че и този ден дойде.
Днес имаше ежегодния конкурс за млади таланти на града и Джин Ки бе дошъл да погледа и да се позабавлява. Бе му интересно какво правят днешните деца на тези конкурси.

- Хьонг...
Само, че Темин не му обърна внимание. Нямаше друг избор и Оню си тръгна.

На сутринта в университета се чуха силни писъци и доста силно "шептене". Мей бе мъртва. Някой я бе убил, а разследващите са казали, че в тялото й не е имало и капчица кръв. Сякаш вампир е изсмукал кръвта й.

Оню гледаше суматохата в университета и се чудеше какво става докато не видя Темин и веднага отиде при него.
- Хьонг, какво се е случило?

Ти беше нали ??? -бутна го грубо в една стена.
- Предупредих те.. Казах ти нещо нали ??- удари те .
- Боклук.. Как смееш да не изпълниш заповедта ми?? - хвана те за ръка и те задърпа нанякъде.
Кажи си прощалните думи преди да те убия.. -бутна те в една тясна, задънена улица.

- Хьонг, не бях аз. Заклевам се, че не бях аз. Не знам кой е.
"- Подяволите.. Как да му докажа, че не съм аз? Защо все на мен се падат всички гадости? Точно тя ли трябваше да умре? Сега господаря мисли, че съм аз и като нищо ще ме убие. Спукана ми е работата."
Оню бе изплашен за живота си. Въпреки, че бе невинен знаеше, че няма как да го докаже, заради вчерашните си премеждия с това момиче.

- Не и вярвам..- четеше мислите му , но все още не му вярваше.
- Как си посмял.. знаеш и сега какви проблеми ще имам аз?? - отдръпна се и изрита ядосано стената.
- Трябваше да прекратя договора ни още вчера.. Сега съвета мен ще накаже.. - погедна те.
- Този път не ме лъжи ти ли беше.. ??

- Не бях аз. Хьонг, заклевам се. Не съм я докосвал. Е, може би малко. Само преспах с нея, но иначе не съм пил от нея, пък камо ли да я убия. Хьонг, никога не бих те предал. Ти си мой господар и аз трябва да се подчинявам на своя господар.
Оню се чувстваше като нищожна хлебарка свита в ъгъла и молеща се да не бъде премазана.
- Моля те, да ми простиш.

Издиша тежко чудейки се кой може да е огледа се и си пое дълбоко въздух отпускайки се и се заслуша опитвайки се да открие нещо. Осети нещо и тръгна на там правейки знак на Оню да го последва.
- Моли се да имаш късмет.. - каза му грубо.

- Късмет?
Зачуди се за какво говори другия, но продължи да го следва като малко пале.
- Хьонг, какво става? Какво ще ми направиш? Заклевам се, че не бях аз.
Още малко и щеше да се разплаче. Вкопчи се умолително в Темин и продължи да върви редом с него.

- Да го намеря.. - каза тихо и изведнъж изчезна настигайки другият вампир. Настигна вампира и го заби в една стена огледа го добре и се изсмя.
- Значи този слабак ще ми прави номера? Кой те прати??- започна да го души..
- Защо го набедихте ?? Искате да го убие.. Да не знае нещо за случилото се в двореца ??- изръмжа срещу него и го вдигна във въздуха.

- Кралицата ни заповяда да го убием. Тя, каза че е предател. Само това знаем. Но каза първо да го опетним и тогава да го убием.
Оню стоеше отстрани и гледаше неразбиращо.
- Хьонг, за какво говорят тези?

- Ясно сега ми е ясно защо го е и освободила. - пусна го или по точно го хвърли в отсрещната стена хвана Оню за ръката и преди да изчезне отново проговори за последно.
- Кажи и че няма да я огрее и да внимава какво прави.. -Каза адски грубо и се телепортира в саята си .

- Хьонг, какво е станало? Кои бяха тези? Какво искат от нас? Да не си в опасност, заради мен?
Оню не спря да бълва въпросите си един след друг без ясните намерения да спре. Бе видно притеснен за господаря си и бе готов ако трябва да говори с кралицата, но да не нараняват Темин.

- Видял си нещо което не трябва и сега те преследват.- взе си вода и изпи цялото шише.
- Кажи ми какво за да мога да те защитя.. Давай.. - Седна на леглото и те погледна изучавайки те с поглед .
- Не премълчавай нищо ясно ??

- Дори да опитам да скрия нещо от теб ти ще разбереш. Има ли въобще смисъл да се опитвам да крия от теб?
Седна примирено до него и извади един лист от вътрешния джоб на якето си.
- Това е завещанието на баща ви. Според него когато той умре цялото наследство се прехвърля на вас, но майка ви иска всичко за себе си. Тя иска да се отърве от вас господарю и да вземе цялото кралство. Господарю, трябва да избягате и да се скриете някъде където тя и хората й няма да ви намерят. Баща ви ми заповяда да ви пазя. Всъщност не случайно ви следях. Аз съм пратеник на краля да бъда ваш личен слуга и пазител.

- Мм ясно..- засмя се .
- Значи така. Не е нужно да се крия.. ..- изправи се и започна да се съблича.
- Мога да се оправя с тях, но изглежда, че ще трябва тебе да пазим. *съблече се и тръгна към банята и те повика. Влезе вътре и пусна душа.
- Събличай се и ела..- заповяда му .

- Да се къпя с вас? Но господарю... Ако баща ви можеше да ни види...
Оню се прекръсти и се помоли. Въпреки, че одавна бе мъртъв той все още бе вярващ и живееше с надеждата, че някога може да отиде в Рая. Все пак свали дрехите си и влезе в банята при господаря си.

Бутна те но стената и те целуна страстно приискайки те между себе си и стената и спусна ръце по ялото ти галейки го нежно. Захапа долната ти устна и пъхна език в устата ти изучавайки я. Изучаваше всяко кътче от нея и спусна ръце си към бедрата ти надигайки леко краката ти .

- Ммм... госп..арю.. не тряб..а
Оню се опитваше да му каже, че не е редно това което правеха, но Темин спираше всеки негов опит да говори. Накрая се отказа да опитва и се остави изцяло в ръцете му. Изведнъж осъзна, че докосванията и целувките на господаря му много му харесват и се отпусна още повече.

Вдигна краката ти още по-високо така че члена му да се отърква във розовото ти входче и се отдели от устните ти и зацелува врата ти слизайки към гърдите ти , но изведнъж се спря и се надигна поглеждайки те в очите облиза устни и тихо те попита.
- Друг докосвал ли те е бил и си опетнен.. Малки ми Оню??

- Господарю? Аз... Аз не съм бил до сега с мъж, ако това питате. Въпреки, че харесвам мъже съм спал само със жени. Последно когато имах взаимотношения със жена бяха снощи с мъртвото момиче, но тогава тя беше жива. Явно са я убили след като съм си тръгнал. Господарю, полицията може ли да разбере, че съм аз? По принцип аз би трябвало да съм умрял одавна и това че спермата ми е по нея ще е някак странно за тях.

- Мм и аз си мислех за това, но аз ще се оправя.. - отново те целуна и обхвана члена ти с ръка задвижвайки я бавно.
- Оню от днес нататък си само мой ясно ?? - отново зацелува врата ти..
- Ти желаеш ли ме.. - едва прошепна и погали с палец върха на главичката ти .

Кимна положително с глава и се приближи плътно до Темин.
- О, господарю. Желая ви с цялата си същност. Искам да ме обладаете и да ме направите свой доживотен роб.
Отвръщаше на целувките на Темин и стенеше от докосванията му, които побъркваха Джин Ки.

- Ъмхм..-отново те целуна и везе в тебе задвижвайки се бавно.Пъхна език в устата ти изучавайки с отново държейки те за бедрата. Постепенно забързваше и накрая те зачука като животно искайки още и още .

- Ахмммм... Господарю.. Ох, господарю. Искам още.
Оню стенеше като първата пропаднала курва, но хич не му дремеше. Чувстваше се на седмото небе. Все пак бе чукан от своя господар, а господаря му бе страхотен във всяко едно начинание.
- Господарю, ох, господарю. По-бързо, господарю.

- Ъйкъкм Оню..-захапа врата му и започна да пие чукайки го още по агресивно, дълбоко и бързо. Стисна го за дупето силно и го надигна още повече , без да иска натисна кранчето и водата започна да тече по- силно и повече стичайки се по запотените и задъхани тела и на двамата. Стенанията на Оню бяха много силни и това " Господарю" го побъркваше и възбуждаше все повече и повече..

- Господарю, о, господарю... Ще свърша.
Оню вече едва дишаше, а силите му бяха на привършване. Темин тотално го бе изтощил. Нормално бе да е слаб. Откакто е с Темин не пил човешка кръв.