Пекин

Лухан се намираше в звукозаписното студио и подготвяше песните за предстоящия си солов албум. По график, след това се очакваше да отиде при директора на компанията и да обсъдят датата на снимките и каква ще е концепцията за самия албум. Лухан гореше от нетърпение да види реакция на своите фенове. След дългият работен ден най-накрая си отдъхна и се отби до близкото малко ресторанче до дома му.

И Темин  красиво и  стройно момче живеещо  в бедните квартали на Пекин и работещо  в един малък  ресторант в  центъра на града днес обслужваше маите весел както винаги  каквото и  да се случваше  никога не се  предаваше и  продължаваше  напред с  усмивка.
-  Добър ден  какво ще желаете  ?

Лухан веднага настръхна и леко изръмжа, когато момчето работещо в ресторанта дойде да вземе поръчката му. Миризмата на вампир дразнеше ноздрите му. Издиша тежко и поръча.
- Супа и някакъв натурален сок.
Повдигна глава и се взря в очите на сервитьора.
- И нека някой друг ми донесе поръчката, ако има шанс - нека е човек.

Усмихна му се и продължи.
— Каква супа желаете?
— И от какво да е натуралния сок? -започна да изрежда видовете супа и сокове това отношение не го дразнеше или пречеше може би бе свикнал с това отношение всички мразеха вампирите. Завист? Сигурно е това та те бяха най-силната раса,но заради договора с хората бяха останали едва шепа вампири.
— Е какво желаете?

- Нека супата е пилешка, а сока... Остави сока. Нека бъде вода.
Бе забелязал, че момчето се дразнеше от коментарите му, но наистина миризмата на вампира дразнеше ноздрите му. Всичко бе толкова... неестествено. Самия той бе неестествен, но колкото и да отричаха съществуването им, то бе реалност. Лухан се дразнеше от филмите, които ги описваха като гротески космати полу вълци -полу хора.
- Ако може да побързате с поръчката, защото съм много изморен и нямам търпение да се прибера скоро у дома.

— Да господине. - Темин се поклони и отиде да подаде поръчката и предаде на другия сервитьор да му занесе водата и след това останалата част от поръчката и върна към работата си.
— Добър ден!- поздрави новодошлите и заемайки се с тяхната поръчка .

Огледа се, но не видя познати лица в заведението. Отпусна се на стола и отпи от водата, която му бе донесъл другия сервитьор - човек. На Лухан му стана любопитно дали знаеше, че колегата му е студенокръвно същество. Надали. Подсмихна се и когато момчето се върна със супата му го спря.
- Вярваш ли във вампирите? Ами ако случайно някой твой познат е вампир, а ти без да подозираш му се доверяваш? Може без да подозираш да си следващата му жертва и някой ден останали сами да те нападне и да изпие кръвта ти?
Засмя се, когато видя физиономията на обърканото момче.
- Питай колегата си, който ми взе поръчката вярва ли.

Този луд ли е ? Помисли ли момчето.
— Какво против имате Темин.- тросна се момчето и скръсти ръце.
— И какво като е вампир,а? Тук всички знаем за това пък и съм единственият човек в заведението.
Той може да е вампир,но е хиляди пъти по -приятен от вас.Не съдете книгата по корицата..- остави нещата и се обърна тръгвайки към друга маса.

Лухан изръмжа и се огледа. Тук наистина миришеше прекалено много на вампирска кръв. Бе заобиколен от вампири враждебно настроени към него. Най-вероятно вече бяха разбрали че е върколак. Работата му бе спукана.
Плати набързо и напусна заведението без да дочака ресто. Закрачи набързо към апартамента си като от време на време се оглеждаше да види следва ли го някой.
Усещаше погледа му забит в гърба си. Спря и без да се обръща проговори.
- Казваш се Темин, нали? Кореец! Какво прави корейски вампир в Китай?

— Мм тук съм от пет годишен нашите се преместиха и така..-каза тихо.
— Игнорирай присъствието ми просто те изпращам за да не те нападнат. - гледаше го..

- Пазиш ме! - изсмя се гласно - Нямам нужда от твоята закрила вампирче. По-добре си върви, за да не си помислят, че си предател на расата си и да те погнат.
Продължи да върви напред с надеждата момчето да си тръгне и да го остави на мира. Бе пред дома си, когато миризмата на вампири отново се засили. От входа излязоха трима едри вампира и Лухан преглътна.
- Добър вечер момчета. Да не търсите нещо тук?

Темин го следеаше знаеше,че ще го нападнат заради това ,че го е обидил бе на няколко метра от момчето и усети другите вампири.

Отстъпи назад, когато вампирите започнаха да се приближават към него. Приклещиха го към стената и наостриха вампирските си нокти.
- Момчета нека да поговорим цивилизовано. Нали все пак сме сред хора, нека се държим като тях. А?! Съгласни?

— Ник оставете го.. * беше зад тях и хвана ръката на момчето и издърпа момчето към себе си.
— Не Темин писна ни вече третират ни като боклук ще им полажем какво е унижение и кой сме ние..
— Ти просто го обслужи,а той какво е това държание? - започнаха бурно момчетата.

- Темин върви си. Няма нужда да се забъркваш в проблеми заради мен.
Откопчи се от момчето и застана в бойна позиция. Само за миг целия настръхна и скочи върху най-близкия вампир.
- Спрете да ме преследвате. Аз имам работа с Темин, а не с вас.
Удари силно вампира под себе си, като му изкара въздуха и го остави да се посъвземе и отново го удари. Като му омръзна стана от него, хвана Темин за ръка и го помъкна със себе си към апартамента му.

— Къде?- въздиша на глупостта му.
— Нямаше нужда да ги удряш те са добри момчета.. -следваше го.

- Нямаше да ме оставят намира.
Отключи и го набута вътре и заключи.
- Настанявай се някъде. Гладен ли си? Жаден? Кръв, да знаеш, не предлагам.
Седна си спокойно на дивана и нападна зарязания от по-рано чипс.

— Ула стеанен си преди няколко минути щеше да ме убиеш с поглед сега се държиш добре какво ти има? -седна си и огледа.

- Нищо ми няма. Държа се съвсем нормално. Ако не ти харесва държанието ми може да си вървиш.
Тросна му се и метна празния плик на земята.
- Чипса ми свърши. Отивам до кухнята, а ти мирувай.
Отиде до кухнята, взе три плика с чипс и голяма бутилка кола и се върна в хола при Темин.

*наблюдаваше го лениво бе му тъпо*
Аз ще вървя имам работа.. *изправи се и оправи дрехите си*
Посети ни някой път

- По-добре ми остави номера си. Повече няма да посещавам ресторанта ви. Мисля, че не съм добре дошъл.
Приближи се до него и го огледа набързо.
- На колко години си?

— Ула че нахалството на 23.. защо питаш? - приближи го осъзнавайки колко ниско бе другото момче и засмя тихо.

- Яяяя... Какво се смееш?
Притисна го към стената и заби поглед в неговия.
- Имаш ли гадже?

— Не свободен съм. Защо заинтересова се от мен ли? *гледаше го весело отпускайки се *

— Не свободен съм. Защо заинтересова се от мен ли? *гледаше го весело отпускайки се *