Сладкарница " Papaya"

Лу отново беше в любимата си сладкарница и отново се тъпчеше като не виждал с понички. Някои от клиентите го гледаха изумени, а другите по редовни клиенти вече му бяха свикнали и не им правеше впечатление. Служителите на свой ред много му се радваха, защото им правеше оборот с неговият огромен апетит към сладкото. Той просто си беше пристрастен към поничките.
След третата кутия с понички с шоколад Лу най-накрая се облегна назад и потупа така или иначе слабото си коремче.
"- Ах, добре се натъпках. Дали да си взема още? Може."
Лухан стана от мястото си и тръгна към касата за още понички и не видя момичето докато не се блъсна в нея и не й разля кафето върху дрехите и на двама им.
- Извинявам се, извинявам се. Не ви видях.

-Ох! Пари, мамка му! Какво не е наред с теб?! Айш....тази блуза беше чисто нова.
Хйеми изтича в тоалетната да се бърше, бясна на невнимателния идиот, съсипал хубавата й блуза.
-"Ъх, добре, че се пере."
Пообърса се още малко и излезе, все още гледайки надолу, притеснена за блузата. Хйеми се нареди отново на опашката, за да вземе тортата, за която беше дошла, като се оглеждаше предпазливо. А дори не беше видяла как изглежда тъпакът. По-добре така. Нямаше да й се налага да си пълни главата с излишни отрепки.

Лу се загледа гузно след момичето. След като видя, че излиза от тоалетната я проследи. Щом я видя, че се спря на касата отиде зад нея.
- Извинете госпожице. Не исках да се блъсна във вас. Нека ви платя за блузата и ще ви купя и ново кафе. Наистина, много съжалявам.
Отиде зад касата и направи кафе за момичето. Собственикът му беше много добър приятел, пък и всички го познаваха и за това имаше доста свобода в кафенето. От време навреме когато е пълно дори помага с поръчките.
- Заповядайте. - Лу подаде на момичето кафето и плахо й се усмихна.
- Аз съм Лухан. Може ли да разбера името ви?

-Да, здрасти и благодаря отново, че ми съсипа блузата. Ще я изпера де, но не е в това въпросът. Не можа ли да бъдеш по-внимателен? Тч. Идиоти навсякъде.
Последното го промърмори тихичко. Момчето си нямаше на идея колко й беше отвратително да говори с него в момента, но тя реши да не бъде чак толкова груба.
-Има ли значение как аз се казвам и как ти се казваш, при положение, че няма да се видим повече? Интересно име между другото. От Китай ли си?
Не изчака отговора, защото тортата дойде и тя я остави на най-близката маса, за да си оправи нещата и да й е по-лесно да ги носи.

- Ама нали се извиних? Защо се държиш така гадно с мен? Не е като нарочно да съм те блъснал.
Лу натика кафето в ръцете й и се загледа в нея.
- Да, Китаец съм. Ти корейска ли си? между другото си сладка.
Лу се плесна през устата и прехапа устни.
"- Май сладкото ми дойде в повече. Започнах да бръщолевя щуротии на момичето. Не, че я излъгах. Хубава си е."
- Ще излезеш ли с мен на нещо като среща? Да ти се реванширам за злополуката.

-Пак повтарям. Съсипа хубавата ми нова блуза. Парите няма да върнат кафето в чашата.
   Взе кафето и с нежелание отпи, осъзнавайки, че е вкусно.
   -Корейка съм. Но не съм родена тук. Чакай, сладка ли ме нарече? Колко...сладко. Ъх. Ако си изповръщам кафето не знам как ще се издължиш.
   За първи път днес се усмихна и си взе целия багаж, като за последно погледна към него. Очите й светнаха в червено, щом срещнаха неговите и тя несъзнателно се облиза.
   -На среща ли ме каниш? Още по-...ъх, сладко. Не ходя по срещи. Особено с непохватни поничкоядци като теб. Отстрани изглеждаше сякаш поничките са хора, а ти си прегладнял великан в размножителен период. И как по-скоро ще ми се реваншираш, като ме заведеш на среща? Ще ми купиш още кафе?

- Ами за нещо такова мислех. Но ти се държиш гадно с мен и може и да размисля за срещата. После да не ми ревеш, че съм размислил? Сега е единственият ти шанс да излезеш с Ши Лухан. Една от най-големите звезди на музикалната линия в Корея. Вокал и лице на китайо-корейската бой банда Ексо. Изпускаш огромна възможност да се по фукаш с мен.

-Ох, горката аз, как може да изпускам такава невероятна възможност. Да изляза с непохватник, който само може да съсипе и другите ми блузи. Ще се разплача. Толкова съм глупава да отказвам на едно толкова добре поднесено предложение.
Засмя се ехидно и закачи торбата с тортата на ръката си, отпивайки за пореден път от кафето с другата.
-Знаеш ли, че си много досаден. Не гледай себе си в моите очи, защото не това има зад тях. Аз не съм малко дете, че да плача за такива неща. За да не е толкова грубо, за такива хора. Направо си представям как тичаш след мен с глупавите си предложения. Пхах. Сега, ако не ме извиниш, аз се махам. Беше ми изключително неприятно да се запознаем.
Дали не прекали? .. Нее. Тя беше прекрасна.

- Е, защо така ме отряза? Хйеми, чакай ме де. Нека излезем на среща.
Лу хукна след нея като за малко не се препъна в един стол докато я гонеше. Най-накрая я настигна по пътя.
- Наблизо има един много хубав ресторант. Нека отидем там. Обещавам ти, че храната много ще ти хареса. Дай ми само един шанс да ти покажа, че с мен ще ти е забавно и няма да скучаеш. Нека станем приятели.

-Как разбра името ми?
Трябваше да е честна, че казано от него, името й звучеше наистина хубаво. Всъщност от доста време не бяха казвали името й. Никой. Може би от както се помнеше.
-Май наистина много искаш да излезеш с мен. Казах ти, че ще тичаш след мен.
Засмя се и се обърна към него.
-Аз нямам приятели, Лухан. Никога не съм имала. Не че теб това те засяга. Но ако ще ме оставиш намира...ще излезем. Ъх, звучи ужасно. Ама сега ли? Веднага? Да, прав си. Най-добре ако се отърва от теб още сега. Е, на къде е този "хубав" ресторант?

- Ще запазя в тайна от къде знам името ти, но съм щастлив, че прие да излезеш с мен. Само да си взема нещата.
Лу се върна до мястото си. Взе си якето и кутията с понички, която си купи след като най-безсрамно унищожи цели три преди това. След това с усмивка на лице отиде до момичето и започна да я подканя да тръгват. Докато вървяха не спря да й говори колко е хубав ресторанта, в който отиват и колко хубава е кухнята там. Личеше си, че това момче освен за ядене за друго май не мислеше. И най-странното беше, че е толкова слаб, че ако духне по-силен вятър сигурно ще го скърши.
Съвсем скоро стигнаха ресторантчето и двамата влязоха вътре.

ПП: Пиши направо в ресторанта