Къщата на Темин

Заглавие: Къщата на Темин Нед Окт 27, 2013 1:20 am

First topic message reminder :

Защо продължаваш.. Кажи ми истината искам да я чуя от тебе.. *каза малко злобно Темин.*

- За кое? Те, не те разбирам. За кое искаш да ти кажа истината?

За разговора ти с Бил.. Не ме карай да го изтръгна от него.. *каза на висок тон *

Ама ние нищо не сме си говорили. Питай го. Извикай го ако искаш още сега. Наистина нищо не сме... То с този идиот въобще може ли да се говори?

-Джийон не ме лъжи..
-Нали се разбрахме ..
- Аз не те лъжа и ти не ме лъжеш..*каза със същият тон *

- Но наистина.. Какво толкова си чул, че мислиш, че те лъжа? Като толкова смяташ, че те лъжа защо не прочетеш мислите ми?

-Направих го..
- И затова знам че ме лъжеш и криеш от мен..
- Аз знам какво е но искам ти да ми го кажеш.. *каза злобно *

- Ровиш се в главата ми без мое позволение? И Темин, с какво го заслужих? Като знаеш тогава също знаеш, че ако ти кажа тя ще ме убие. Не мога Те. Не мога да ти кажа, защото тя ще ни раздели.Не искам да сме разделени. Твърде много те обичам, за да й позволя да ни раздели за това. Прости ми, че не мога да ти го кажа на глас, но си ми твърде ценен, за да те загубя.

-Нали знаеш че ще те защитя..
- Каквото и да става?
- Дори да съм си върнал па... *замълча и отиде до кухнята *

- Те, върни се тук.
Джийон хукна след него.
- Върнал си си паметта?! Кога и защо не ми каза? Ето, че и ти ме лъжеш. Квит сме.

Щом казваш.. *каза ядосано взе нещо от хладилника и се върна в хола*

- Темин, спри да ми се сърдиш.
Пак хукна след него, но се спъна от килима и падна. Заболя я доста и се разплака. Хвана се за крака и когато си махна ръката от нея забеляза кръвта.

Очите на Темин присветнаха и зъбите му се показаха..Опита се да задържи вампира у себе си и излезе на вън. Звънна да домашният..
- Добре ли си ?? - вървеше бавно напред.

- Те, къде си? Защо излезе? Заради мен ли? Усети кръвта. Не би ли трябвало като си принца да можеш да се контролираш? Майка ти може. Бил също. Те, съжалявам. Трябваше да съм по внимателна. Върни се, моля те. Почистих раната и вече няма кръв. Сега ще изпера и килима. Те...
*Изведнъж се чуха писъци и линията прекъсна.*

-Джийон.. -Извика Темин и се затича към дома си, но тен те нямаше..
-Джойон.. Джойон.. - заплака и започна да троши разни неща..
-Къде си забога.. ще ги убия.

Джийон се дърпаше, но вампирите я държаха здраво. Скоро стигнаха до огромно имение. Влязоха в нещо, което доста наподобяваше тронна зала. Явно това беше свърталището на вампирите и дома на кралицата. Мъжете, които я доведоха, всъщност си я влачеха се поклониха на жената пред себе си и хвърлиха Джийон на пода.
- Какво искате от мен? Пуснете ме. Нищо лошо не съм сторила.
- Нищо ли? Ти малка уличницо. Спиш със сина ми и дори го накара да си върне спомените.
- Но аз нищо не съм сторила. Той сам си ги върна. Не знам как се е случило. Аз...
*Кралицата се беше появила светкавично до джийон и я беше хванала за косата.*
- Ти нищо не си направила. нищо. Казах ти да се отдръпнеш от него, защото ще му докараш само неприятности, но ти не го направи. ти малка кучко. Ще те убия. Темин бързо ще те забрави. Не си мисли, че той наистина те обича. Той те използва само за секс. Познавам сина си. С всичките му бивши беше така.
- Не. Вие ме лъжете. Те ме обича и никога няма да ме остави. Сигурно сега идва насам да ме спаси.
- Дори да дойде ти няма да си жива.
*Жената прокара нокът по нежната кожа на ръката на Джийон и там където забиваше нокътя си в кожата потичаше изкряща кръв.*
- Мммм... Миришеш много вкусно. Разбирам сега сина си защо те е взел. Колко пъти пи от теб? Три, четири или повече?
- Два. И аз доброволно му дадох.
- Без да те манипулира.
- Без.
*Жената се ядоса. Пусна Джийон и даде знак на двамата мъже, които я доведоха. Те отново сграбчиха момичето.*
- Затворете я в подземието и очаквайте скоро принца ви. Съвсем скоро той отново ще си е у дома.

Темин подивя и за секунди беше пред имението той понечи да влезе но няколко стражи го спряха..
- Какво си мислите че правите ?
- Искате да умрете ли? *каза ядосано . но стражите не помръднаха. Темин откачи и ги нападна изпи кръвта им и продължи напред. Всеки който застанеше на пътя му беше убиван брутално и по различни начини. Най-накрая стигна до стаята в която майка му винаги седеше. Той влезе с гръм и трясък..
- Къде е тя?..
- Питам къде е Джийон..?-застана пред майка си и пред него застана Бил.
- Хьонг мръдни се не искам да те нараня ..- брат му не помръдна от мястото си пазейки майка си..
- Казах ти да се махаш ..*избита го и го събори на земята заставайки над него..
- Къде е тя?
- Къде е Джийон.?*попита гневно*
- Къде е момичето ми казвайте или ще убия всички ви..*изкрещя*
- Убих я.. *-каза надменно майка му.
- Не си усещам присъствието й къде е? - попита през зъби..
- Джийон.. извика ..
- Ако ме чуваш кажи нещо знаеш че мога да те чуя..- усна брат си и се изправи..

В тъмницата беше ужасно. Стените бяха пропити с влага и беше адски задушно. Момичето се беше свило в един ъгъл и плачеше.
- Те... Те... Моля те, спаси ме. Моля те.
Тя шепнеше тихо, но знаеше, че ако той е наблизо ще я чуе. Той нямаше да я остави. Тя беше убедена, че той я обича и няма да я остави.
- Те, страх ме е. Помогни ми.
един едър плъх претича по краката й и момичето силно изпищя.
- ПОМОЩ!!! Махнете ме от тук. Моля ви, пуснете ме. Не искам да съм тук.

Темин я чу и се затича към помещението с тъмниците..Но майка му го спря..
- Никъде няма да ходиш Темин.. - извика тя.
- Махни се от пътя ми..-избута я..
- Как смееш да се държиш ката със собствената си майка.. - каза разстроено..
- Каквото даваш това получава.. - каза през зъби и се запъти към тъмниците..

[b*Джийон се притискаше към стената и беше забола глава между коленете си. Плачът й не стихваше и дори беше започнала да трепери от студ.*
- Те, моля те, побързай. Страх ме е тук.

- Джийон.. - изкърти вратата и те прегърна..
- Добре ли ?...- каза с треперещ глас.
- Направиха ли ти нещо..??
- Извинявай че закъснях..

- Те...
Сгуши се в него и отново заплака.
- Темин, страх ме е. Моля те, изведи ме от тук. Нека си вървим.

-Знам извинявай.. *затегна хватката си и те изведе на вън*
-От тук бягай към вас заключи се и не пускай никой..
-Ако стане нещо ми звънни..
*Придърпа те и те целуна страстно и изчезна връщайки се в замъка*

- Те?
Но той изчезна. Тя постоя още малко отвън, но видя, че той не идва и тръгна към дома си. Направи точно както той й каза. Заключи врата и прозорците здраво и се сгуши в леглото си. Държеше телефона си до гърдите и се молеше всичко да е наред и Темин скоро да дойде за нея.

Темин влезе в замъка и нападна майка си притискайки я към трона й.
- Защо ми го причиняваш ?
- Защо ме накара да страдам 4-ри години?
- Защо не ме защити от ловците?
- Защо по дяволите нараняваш моята любима?
- Какво искаш от Джийон?
- Не се доближавай до нас..
- Ако я нараниш ще пострадаш и не ми пука че си ми майка.
- Защото ако беше такава нямаше да ми причиниш всичко това.- каза грубо Темин и излезе. Отиде до дома на Джойон и почука..
- Джийон .. - каза тихо..

» Дрешника на Темин