mall seoul

- Да знаеш, че си голям инат. Добре, но тогава аз ще платя на другото място където искам да те заведа. И без възражения.

- Няма "ама". Казах без възражения.
Лухан взе обувките и якето и ги занесе на касата.
- плащай.

- защо? Нали гаджетата това правят? Това е един вид подарък. Обиваш цялото удоволствие да ти правя малки подаръчета. Знаеш, че съм ти задължен, защото ако не бе ти сега да съм в гроба и за това се чувствам длъжен постоянно да ти правя подаръци в знак на своята признателност и обич.

Отвърна на целувката й и когато никой не ги гледаше леко спусна ръка под блузката й, но полу перване по ръката.
- Добре де, кротвам се. Просто си неустоима.
Лухан се засмя и се почеша нервно.
- Нека нося багажа.

лу се смръщи и тръгна напред.
- Някъде тук трябваше да има кафене. Оф, къде беше?
Момчето започна да се оглежда.
- Забравил съм. Май, че скоро не съм идвал тук.

- А? Вярно бе. Е, личи че не съм идвал от сумати време тук. Ох, от толкова обикаляне по магазините огладнях. Хайде да хапнем нещо. Яде ли ти се нещо специално? О, чакай, тти не харесваш човешка храна.
Лу млъкна, но червата му се обадиха. Изкъркориха и той бързо си претисна коремчето и се ухили тъпо.
- Той вече протестира за храна.

- Не знам. Храна.
Лу се замисли какво точно му се яде.
- Телешко печено. Много обичам телешко. Знам на близо едно ресторантче където предлагат страхотно телешко.

- Каквото и да кажа ти пак ще искаш твоята и накрая пак ти ще платиш, така че може.

- Сама?! Притеснявам се за теб. Знам, че не бива, но се страхувам. Нали обещаваш, че ще се пазиш? Ако нещо ти се случи ще умра. Буквално и преносно..

- Аз съм мъж. Няма нужда да ме пазиш. По-силен съм от колкото изглежда. Все пак съм бета, а скоро и Алфа. Вярвай във възможностите ми. Не личи, но съм силен.

Това няма да се случи отново.
Усмивката му падна когато спомените се върнаха в ума му. Най-ужасното беше, че си спомняше и болката, която изпитваше докато тялото му гореше отвътре и живота бавно го напускаше. Лухан целият настръхна и разтръска глава, за да прогони ужасният спомен.
- Обещавам ти, че ще внимавам и ще гледам да не ти се пречкам, за да се нахраниш добре.

- Разбира се. Може да съм всякакъв, но не и самоубиец.