Dream High

Светът на мечтите. Всеки сбъдва своята мечта на това място.
 
ИндексПравилата на фоКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Търся си друго..
Съб Апр 07, 2018 9:43 pm by Mark

» Търся си БФФ?
Нед Фев 12, 2017 1:34 pm by Minsu.

» Търся си гадже..
Вто Яну 31, 2017 5:30 pm by Minsu.

» BoOmbayaHh
Нед Яну 29, 2017 5:19 pm by Hara.

»  Промяна на звездата (За тези които ползват k-pop звезди)
Вто Яну 17, 2017 1:59 am by Hara.

» Нашите приятели
Пон Яну 16, 2017 8:31 pm by Kim Hyun Joong

» @vampire 대현
Пет Юни 03, 2016 3:47 pm by Daehyun

» Домът на Хара
Пон Апр 25, 2016 8:04 pm by Daehyun

» Гробищата
Чет Апр 21, 2016 3:44 pm by Hara.

Top posters
Lee Taemin
 
Hara.
 
Bobby.
 
Pyo Hyemi
 
B.I
 
Daehyun
 
Sungjae
 
Kwon Yuri
 
Hyuna
 
Key
 
Статистика
Имаме 35 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Rose.

Нашите потребители са написали 1573 мнения in 155 subjects
Ноември 2018
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
   1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  
КалендарКалендар
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 25, на Пет Юли 14, 2017 9:50 am

Share | 
 

 Гробищата

Go down 
АвторСъобщение
Daehyun
Вампир
Вампир
avatar

Cancer Rooster
Заплата : 1791 Age : 25
Местожителство : South Korea Seoul

ПисанеЗаглавие: Гробищата   Сря Апр 20, 2016 5:52 pm


spoiler:
 

---------------------
When the clock rings 12, I’ll awake from my dreams!


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Daehyun
Вампир
Вампир
avatar

Cancer Rooster
Заплата : 1791 Age : 25
Местожителство : South Korea Seoul

ПисанеЗаглавие: Re: Гробищата   Сря Апр 20, 2016 6:58 pm

След месец и нещо..

Той хвърли черната роза, която държеше в ръката си на гроба на майката на Дехьон и погледна с подигравка и презрение паметника.
- Не се притеснявай, Со Уа, много скоро любимото ти синче ще дойде при теб. – изсмя се подигравателно –Все си мечтае да ме убие и да съживи теб. Кой е той? Един начинаещ пикльо, мислещ се за велик вампир. Не може да се сравнява с мен. Дори още не знае какви са силите му. Спокойно, госпожо Чонг, ще те събера с прекрасното ти момченце.

..
Дехьон изключи двигателя на колата си и излезе от нея. Взе букета с цветя, който беше купил и тръгна към гроба на майка си. На този ден се навършваха точно 14 години от смъртта й. Още си я спомняше красива и усмихната как се грижеше за него. Спомни си и писъците, които издаваше тя, докато родният му баща забиваше дървеното оръжие в сърцето ѝ. Беше само на 8 годинки. Цели 14 години кроеше планове за отмъщение, но всички бяха напразни, защото научи, че е различен и че е вампир едва преди месец и нещо.
Чонг бе навел надолу глава и вървеше. С всяка стъпка все по-тъжен и унил се чувстваше. Всяка крачка все повече му тежеше. Майка му ужасно му липсваше. Когато вдигна глава и погледът му се изкристализира от насълзените очи видя онзи, който не можеше да понася и който мразеше от дъното на душата си. Кръвта във вените му кипна. Какво прави този боклук на гроба на майка му? Дошъл престъпникът на местопрестъплението. Де стисна ръцете си в юмруци и без да иска смачка цветята, които държеше. Този негодник смее да се подиграва на мъката му! Момчето тръгна към Чонг Санг Йон.
 - Как смееш да идваш тук, проклет мизернико? – изскърца през зъби и отпусна юмруците си, а смачканият букет падна в краката му. – Моментално се изпарявай от тук. НЕ ИСКАМ ДА ТЕ ВИЖДАМ ОЩЕ ПО-МАЛКО НА ГРОБА НА МАЙКА МИ!
- Много ли ти липсва, синко? Обещавам да те събера с нея още днес. – изсмя се противно дъртият негодник и с постъпката си разгневи още повече Дехьон. Искаше му се веднъж завинаги да изтрие тази противна усмивка от лицето му. Отново стисна ръката си в здрав юмрук и го запрати в сбръчканото лице на проклетника. Успя да му сцепи устата, но само след по-малко от минута раната изчезна и не остана дори белег.
- Не можеш да ме убиеш, колкото и да ти се иска. – дъртия се приближи към ядосаното момче. Хвана колието на гушата му и силно го дръпна, а той остана в ръката му. Младият вампир усети силна и поразяваща болка в областта на врата си и със сигурност имаше белези, защото ланецът му тежеше. За първи път през живота си усети болка и то толкова жестока. Очакваше раните да зараснат, но това не стана, защото липсата на бижуто отслаби максимално силите му. Вместо това от раните по врата му тръгна кръв. Почувства се зле от слънчевите лъчи, които го огряваха и които продължаваха да изсмукват силите и жизнеността му.
- Да те видя сега момченце как ще ме убиеш, след като цялата ти сила е в това. – показа пред лицето му гердана. Момчето се нуждаеше  незабавно от сянка или тъмнина, защото имаше чувството, че това слънце ще го изпепели. – Не се притеснявай, Дехьон, ще отидеш при майка си. Ти си един глупак, дори и да ме убиеш мен не можеш да спасиш нея и знаеш ли защо? – онзи се приближи към сина си – защото прекрасната ти майчица не е вампир, а човек. Хората не могат да се съживяват, за разлика от вампирите. Никога няма да се отървеш от мен. - отново се изсмя подигравателно. 
Момчето се подпря на един камък. Загуби равновесие, защото краката му трепереха, и се стовари болезнено по колене на твърдия цимент. Чуваше чужди стъпки, но нямаше сили да погледне. Сигурен бе, че са хората на баща му. Все пак той никъде не излиза без горилите си. По дяволите, въобще не подозираше, че този шибан гердан до сега го е пазил. Въобще не подозираше, че цялата му сила е събрана в него. Въобще не подозираше, че ще умре по този начин.
- Виж, синко, помниш ли този кол? Грижливо го пазех за теб. С него убих майка ти и с него и теб ще премахна.  
Дехьон събра силите си и вдигна глава. Погледът му бе размазан. Въпреки, че усещаше смъртта да диша във врата му се усмихна лекичко.
 - Смъртта… няма… да ме… победи. И един ден… ти ..ще..си .. платиш. – едва успя да изговори думите си и главата му клюмна като отрязана.
- Сбогом, синко. Предай много поздрави на Чонг Со Уа. – дъртакът погледна към човека си, който държеше дървения трепетликов кол, защото се страхуваше да го докосне. – Забий го право право в сърцето му!
Дехьон отново се усмихна лекичко.
 - Аз.. поне..имам..такова.. – отново с огромно усилие проговори. 
- Защото си не по-малък боклук от майка си. Ти не си вампир и никога няма да бъдеш.– Довърши проклетото копеле! - даде последна заповед на човека си. 
Де остана спокоен. Той напълно вярваше, че Хара и приятелите му ще успеят да довършат това, което той не успя и че ще го накарат да си плати за всичките му престъпления. И смъртта му няма да остане безнаказана.

---------------------
When the clock rings 12, I’ll awake from my dreams!


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Hara.
Вещица/Вещер
Вещица/Вещер
avatar

Capricorn Horse
Заплата : 2652 Age : 27
Местожителство : Seoul, Korea

ПисанеЗаглавие: Re: Гробищата   Чет Апр 21, 2016 3:44 pm

Бяха се изминали почти два месеца откакто Хара си бе тръгнала от дома на господин Чонг. От тогава не се бе виждала с Дехюн, от страх да не му навлече проблеми.
Денят бе хубав, слънчев и Хара излезе, за данабере билки за отварите си, а най-хубавите растяха на гробището. Момичето се облече набързо в удобни дрехи и тръгна към гората. Отиде направо на гроба на родителите си, коленичи на земята и с ръце започна да почиства листата попадали по надгробната плоча.
- Мамо, татко, толкова ми липсвате. Обещавам ви, че ще намеря начин да си отмъстя за вашата смърт.
Някакъв шум на близо привлече вниманието й и момичето бавно се изправи и запромъква към шума. Това, което видя я стъписа за кратко. Някакъв мъж се бе надвел към някакво момче готов да забие дървен кол в сърцето му. Стоящият до мъжът й се стори познат и когато го огледа по обстойно го разпозна, бе Чонг Санг Йон. Но какво правеше той тук? Хара отмести поглед към гробът до който стояха - Чонг Со Уа. Майката на Де? Но защо...?
Хара притеснено бързо погледна към момчето, като се надяваше да не е той, но молитвите й не бяха чути, защото момчето наистина бе Дехюн. Момичето побесня, събра цялата си сила и изпрати към врагът си цялата си сила и отхвърли назад старият Чонг и непознатия. Изтича бързо напред и грабна кола, който бе паднал на земята.
- Само се доближете до него и ще пламнете, като факли.
Момичето направи огнено кълбо в ръката си и докато наблюдаваше вампирите със свободната си ръка помогна на Де да се изправи.
- Тръгваме си. Само да сте ни последвали и сте мъртви.
Хара забута момчето да върви назад. Възрастните мъже се опитаха да ги нападнат, но момичето измагьоса гъста мъгла, стисна здраво ръката на момчето и ги телепортира направо в дома й.
- Спасих те. - прошепна леко и се свлече в ръцете му, останала без сила.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://dream-high.bulgarianforum.net
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Гробищата   

Върнете се в началото Go down
 
Гробищата
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Dream High :: Градът :: Гората-
Идете на: