Източната гора

Заглавие: Re: Източната гора Чет Окт 31, 2013 6:43 pm

-Ти да не си побъркан?! Какво, по дяволите, правиш?! Защо просто не ме оставиш?! Кой те е направил толкова досаден?! Айш! Не стига, че съсипа блузата ми, изведе ме на някаква си среща, която не трябваше да е повече от среща на непознати, целуна ме без разрешение и ме отвлече в гората! Какво искаш от мен, мамка му?!
Започна да ходи по обратния път. Изведнъж от нея остана само следата. Задвижи се със скоростта на светлината към града и се надяваше този път той да не тръгне след нея. До някъде. Имаше една съвсем мъничка част от нея, която крещеше да спре и да се върне при него. Но частта беше съвсем малка и Хйеми я игнорираше, като дори не разбираше какво крещи гласчето.
Стигна края на пътеката и се обърна назад предпазливо, за да провери дали той е зад нея. Тъкмо да си отдъхне и да си продължи, когато някой препречи пътя й и застана ужасно близо до нея, гледайки я отблизо и отгоре. Започна да прави малки крачки назад, но той не спираше да прави същите малки крачки към нея.

Заглавие: Re: Източната гора Чет Окт 31, 2013 6:52 pm

Лу се загледа след нея. След като изчезна от погледа му извади една чанта от кухото дърво до него и се облече. Върна чантата на мястото й и хукна след нея. Започна да обикаля и да я търси. Спря се за малко, подуши въздуха и скоро я намери. Изстреля се пак натам и я намери. Препречи пътя й и тръгна с бавни и ситни стъпки към нея.
- Защо бягаш от мен? Защо не ме харесваш? Хйеми, аз те харесвам, но ти защо не ме харесваш? Дай ми шанс. Трябва да ми помогнеш. Не мога да се справя сам. Моля те. Не ме отблъсквай. Само ти можеш да ми помогнеш.

Заглавие: Re: Източната гора Чет Окт 31, 2013 7:22 pm

-Да ти помогна с какво?! Шанс за какво?! Ние сега се срещнахме, а ти вече ме харесваш....не е нормално... И и...как така досадник като теб не се е влюбил преди и сега е сам и...как от всички хора на тази планета избра точно мен...същество като мен. Мен никой не ме харесва...аз нямам приятели...аз съм сама. Какво искаш от мен...
Нервите й не издържаха и тя сложи ръце на лицето си и заплака. За първи път в живота си плачеше истински. За родителите си отронваше само по няколко сълзи, но сега се разплака. А дори не знаеше защо... Всъщност може би знаеше, но не можеше да си го обясни. Спря на едно място и Лухан се спря заедно с нея. Беше толкова близо, че тя усещаше дъха и сърцебиенето му.

Заглавие: Re: Източната гора Чет Окт 31, 2013 7:54 pm

Погледна я жално и я прегърна.
- Всеки човек си има своя половинка. Ти си моята половинка. Тази вечер ще ми е първата пълна промяна. Пълнолуние е. Ти само можеш да ме задържиш да не навляза в града докато съм във вълчата ки форма и да убия някой невинен. Трябва да ме завържеш във вълчата пещера и да ме пазиш от самият мен.

Заглавие: Re: Източната гора Чет Окт 31, 2013 8:04 pm

-Не съм...Лухан, бъркаш се...аз не съм твоята половинка...не може да съм..
Първо се подърпа, но след това се отпусна в прегръдките му и продължи да плаче.
-Защо аз?! Друг не може ли да ти помогне?! Защо аз...
Искаше да се дръпне от него, но просто нямаше сили. Всичко в нея крещеше остани. Беше й топло и уютно. За първи път се чувстваше така и на някой действително му пукаше. Осемнайсет години по-късно на някой му пукаше... Може би. А дали не я използваше? Нямаше време да мисли за това, отпусна се и продължи да плаче.

Заглавие: Re: Източната гора Чет Окт 31, 2013 8:19 pm

- Не плачи. Не трябва да плачеш.
Погали я по главата.
- Нека да се прибираме. Ела у дома. Трябва да ти обясня каква е ролята ти в живота ми. Ще ти кажа и какви са плюсовете и минусите в това да си с мен. А, и между другото трябва да живееш с мен.

Заглавие: Re: Източната гора Чет Окт 31, 2013 8:25 pm

-Но..но...Лухан-а...ами ако не искам...не избързваш ли? Ако не искам да съм с теб...и да живея с теб... Лу, до преди половин час не исках да те виждам никога повече...
Лу?! Това ли й хрумна?! Защо го нарече така....звучеше хубаво...
-Сега не знам какво искам. Защо избра мен? Защо от всички възможности избра мен? Сякаш си чакал години...за да срещнеш мен. С какво го заслужих?
Съвзе се и спря да плаче. Вдигна поглед към него. Очите й все още бяха насълзени. Сърцето й биеше като лудо в гърдите й.

Заглавие: Re: Източната гора Чет Окт 31, 2013 8:39 pm

- Наистина те чаках цял живот. Чаках те двадесет и три години. От както съм роден. всеки от нашият вид си има своя половинка. Не знам кой и защо, но са избрали теб за моя половинка. Сега се чувствам длъжен да те държа до мен. Върколаците се влюбваме веднъж и до живот. Ако половинката ни страда и ние с тях. Ако половинката ни умре и ние с нея. Ако ти се случи нещо... Разбираш ли? Аз ще умра ако ти се случи нещо.
Лу я притисна плътно към себе си и я целуна по челото.
- Ще дойдеш ли с мен? Ще останеш ли в живота ми? Моля те, не ме оставяй иначе ще умра по-бързо и от премазана муха.

-Но...Лу, аз...аз... Как ме намери.. Защо не ме намери по-рано? Сега ме караш да се чувствам сякаш и аз съм те чакала целия си живот...то майче е и така. За двайсет и две години не ми се е случило нищо интересно. Ти си нещо ново в живота ми. А дори не знам дали искам да останеш..
Лухан целуна челото й и тя потрепери. Всичко, което той правеше, беше...нежно...беше изпълнено с любов. Тя никога не беше получавала любов. Освен преди осемнайсет години. Затова и родителите й липсват толкова много. Но Лухан....той не странеше от нея. Той се залепи за нея, въпреки наглото й държание. Не се отказа от нея. Не я изостави. Е, да, беше рано за това, но обикновено всички се отказваха след най-много десет минути или една реплика. Лухан обаче беше различен. Той не беше чудовище, макар външността друго да показваше.
-Ще...опитам да ти помогна. - въздъхна тежко. Не можеше да повярва, че го прави. - Н-но...трябва ли да живея у вас? Ще може ли? Няма ли да преча... - как беше прехвърлила на толкова мек и мил тон...това не беше нормално. Нещо с нея се случваше. И всичко само заради това момче на име Ши Лухан.

-Благодаря ти, че ми даваш шанс. Как те намерих ли? Когато влезе в сладкарницата усетих едно странно привличане към теб. Сърцето ми започна да бие бързо, а пулса ми да се ускорява. Тогава осъзнах, че това си ти. Ти си моето момиче, което чакам цял живот. Дали трябва да живееш с мен? Ами трябва. Един път намерил ли съм те не мога да стоя далеч от теб и секунда. Спокойно. Имам още две спални у дома. Може да си избереш, която искаш. Със собствена баня са, така че няма страшно да се засечем в неудобен момент. Надявам се, че не се страхуваш от високо, защото апартамента ми се намира на двадесет и третият етаж. Обожавам къщурката си. Не е нищо особено, но се надявам да ти хареса. Е идваш ли с мен? Трябва да се прибера преди луната да е изгряла.

-Как така не можеш да се отделиш от мен? Не можеш или не искаш? Какво става ако се отделиш от мен?
Тръгна до него към апартамента му, като не спря да му задава въпроси.
-Между другото...одеве в ресторанта...отне първата ми целувка.. - изчерви се, щом го каза и наведе глава.

Изгледа я учудено.
- Наистина ли? Такова хубаво момиче като теб и никога да не е целувано?! Странно. Явно другите са усещали, че трябва да стоят далеч от теб, защото си нечие друго момиче. Моето момиче. На другият ти въпрос:"Какво ще стане ако се отделя от теб?". Ами с една дума - ще умра. Когато един върколак намери своята половинка трябва винаги да е до нея иначе се чувства слаб и колкото по-дълго време е далеч от нея започва да гасне докато силите му не изчезнат напълно. Стават неспособни да се отбраняват. Умират по два начина. Или биват убити от по-силни индивиди или умират от безсилие. Точно за това не мога да те пусна да си отидеш. За това и те преследвах така. Между другото пристигнахме.

ПП: Пиши в апартамента на Пухан.

» Снежната Гора..
» Призрачната гора