Dream High

Светът на мечтите. Всеки сбъдва своята мечта на това място.
 
ИндексПравилата на фоКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребителско име:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Търся си друго..
Съб Апр 07, 2018 9:43 pm by Mark

» Търся си БФФ?
Нед Фев 12, 2017 1:34 pm by Minsu.

» Търся си гадже..
Вто Яну 31, 2017 5:30 pm by Minsu.

» BoOmbayaHh
Нед Яну 29, 2017 5:19 pm by Hara.

»  Промяна на звездата (За тези които ползват k-pop звезди)
Вто Яну 17, 2017 1:59 am by Hara.

» Нашите приятели
Пон Яну 16, 2017 8:31 pm by Kim Hyun Joong

» @vampire 대현
Пет Юни 03, 2016 3:47 pm by Daehyun

» Домът на Хара
Пон Апр 25, 2016 8:04 pm by Daehyun

» Гробищата
Чет Апр 21, 2016 3:44 pm by Hara.

Top posters
Lee Taemin
 
Hara.
 
Bobby.
 
Pyo Hyemi
 
B.I
 
Daehyun
 
Sungjae
 
Kwon Yuri
 
Hyuna
 
Key
 
Статистика
Имаме 35 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Rose.

Нашите потребители са написали 1573 мнения in 155 subjects
Януари 2019
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031   
КалендарКалендар
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 25, на Пет Юли 14, 2017 9:50 am

Share | 
 

  Something crazy

Go down 
АвторСъобщение
Lee Taemin
Вампир
Вампир
avatar

Cancer Rooster
Заплата : 2621 Age : 25
Местожителство : Сеул/Южна Корея

ПисанеЗаглавие: Something crazy   Нед Окт 27, 2013 3:12 pm

Жанр:yaoi, oneshot, smut
Главни герои:Kris(EXO-M), Tao (EXO-M)
Поддържащи герои: И другите членове на ЕХО
Резюме: Абе четете... (не съм добра в това да правя резюмета ;дд)
Дата на публикуване на първа глава:16.08.2013
Сравнително годишно ограничение(не е абсолютно задължително да се спазва):+18


 Пс: Това е първият ми oneshot така че моля ви пожалете ме.. ;дд Надявам се че ще ви хареса и отново както винаги се извинявам ако има грешки,но съм сигурна,че ще има много ;дд...Специално за ~kri73ina~ моето Йобо..Обичам те.. <33( Препоръчвам да четете слушайки Това.. тя ме вдъхнови <333
_____________________________________________________________________________________

Хай нали знаете тези дни в който се разхождаш сам и спираш за минутка за да се огледаш и разбираш колко си самотен. Прибираш се изморен и отегчен от това, че никой не те възприема такъв какъвто си и в един даден момент ти писва и искаш да направиш нещо различно и откачено е такъв беше днешният ден за Тао. Той бе различен от другите, бе свито и скромно момче и всички му се подиграваха заради това,но него най-много го болеше от това,че го подиграваха заради сексуалната му ориентация.Да той беше гей Tao не се срамуваше от това,но наистина много го болеше,когато го обиждаха и то най вече когато го правеше неговият любим Крис.
Крис бе едно много красиво момче и също така беше и много висок просто бе съвършен от където и да го погледнеш. Той винаги се движеше с едно момче Кай и той бе много красив и му завиждах за това, че вечно бе с моят любим. Аз имах няколко неуспешни и болезнени опити да разговарям с него всеки път щом се доближа до него той ме бута на страни и ме нарича гнусен гей. Това ме наранява адски много дори и аз се чудя как се влюбих в него и как вече 3-ри години го обичам.За пръв път го видях когато бях първа година в гимназията влюбих се в него още щом го зърнах..И от тогава винаги го наблюдавам ето, че и днес правя същото. Както винаги седях на чина си който за щастие бе последният чин в редицата до прозорците който бяха точни срещу игрището,там където Крис прекарваше повечето си време в игра на баскетбол. И ето ме и мен седнал на последният чин подпрял се и поставил ръка на чина,а върху нея и главата си със слушалки в ушите слушайки любимата си песен гледах през прозореца и съзерцавах своят любим как играе баскетбол. Ризата му бе раздърпана с леко издърпана вратовръзка,косата му леко мокра и тези капки стичаща се пот по лицето му това ме възбуждаше толкова много.Желаех го толкова много, а той ме мразеше и не искаше да ме вижда камо ли да разговаря с мен, а аз за секс мисля не съм ли идиот? Докато си стоях така спокойно на чина телефона ми звънна.
- Да Лей.- Лей бе братовчед ми той бе една извратена кучка и всеки ден ме кани с него по най-различни барове, но аз му винаги му отказвам не мога да спя с някой просто така та аз не съм се целувал все още.
- Тао моля те този път не ми отказвай.
- Но..-бях прекъснат от Лей.
- Защо веднъж в живота си не направиш нещо различно и откачено?
- Нещо откачено?-защо не защо да не опитам не мога цял живот да чакам някой който ме мрази.
- Добре Лей ела към 22:00 да ме вземеш от нас.
- С удоволствие Тао,но ще оставиш на мен да избера какво да облечеш нали?-каза умолително той.
- Добре,добре..-казах отегчено аз.
-Тао това значи че ще дойда да те взема от училище.- това пък защо си охх вече няма значение.
- Добре свършвам към 15:30 ще те чакам в кафенето срещу училището.- затворих и продължих да зяпам Крис. Толкова е съвършен, че чак е престъпно, часовете се изнизаха бавно и мъчително и най-накрая дойде време за срещата ми с Лей.Излязох от училище и се запътих към кафенето тъкмо щях да вляза когато чух Лей да ме вика. 
- Тао изчакай ме..-тичаше към мен Лей аз го изчаках и заедно се качихме в кафенето.Влязохме вътре и седнахме на една масичка точно до прозореца поръчахме си нещо разхлаждащо и Лей заговори.
- Ще ми позволиш ли да те облека както аз искам?-попита ме пърхайки с мигли ама той наистина ли.
- Добре добре.-казах смеейки се.
- Йесс - извика той хвана ръката ми и ме задърпа навън.
- Къде?-попитах го объркано.
- До мола.- каза той и ме напъха в някакво такси.
- Моля? Какво ще правим там?-гледах го объркано.
- Ще ти купим дрехи.
- Но аз си имам дрехи.- Лей ми се изсмя в лицето.
- Това твоето не са дрехи за твоето тяло.
- Ох прави каквото искаш вече ми е все едно.
- Какво да не би да се отказа от онзи как му беше името..
- Крис..- погледнах го злобно..
- И да отказах се прекалено болезнено е за мен и в момента се чудя как да забравя човекът който съм обичал 3-ри години.
- Не знам как да ти помогне досега не съм се влюбвал.-каза натъжено Лей и леко ме погали по главата.
- Но знаеш ли какво Тао днес ще се постарая да го забравиш поне за ден.- усмихна се той и таксито спря пред мола и ние слязохме влизахме в най различни магазини пробвах сигурно милиарди неща и Лей най-накрая избра нещо след това ме набута в някакъв фризьорски салон там правеха най-различни неща с косата ми ахх след час бях готов толкова време бяхме обикаляли тъпият мол че не усетихме кога е станало 21:00.
- Хайде Тао да побързаме защото приятелите ми ще ни чакат в клуба към 22:30. 
-Добре.- прибрахме се аз влязох да се изкъпя и набързо се облякох, а Лей оправи косата ми боже когато се видях и огледалото не можах да се позная все едно не бях аз,а някой друг който прилича  на мен.Ние тръгнахме за клуба и 22:25 бяхме там, а приятелите на Лей ни чакаха там.
- Хей Лей кой е този.- попита едно доста красиво момче.
- Много е сладък.-обади се едно русо момче.
- Нали хайде днес да го забавляваме на макс.-каза Лей и влезе в клуба.
- Съгласни.-казаха всички в един глас и влязоха вътре, а аз ги последвах предпазливо.Влязохме в клуба и всички впериха погледи в нас имах чувството, че все едно ще ни изядат с поглед момчетата влязоха навътре в клупа и се разпръснаха някои танцуваха с много красиви момичета други пиеха на бара трети се натискаха в някое сепаре и накрая аз останах сам ами сега.Реших да отида до бара запътих се натам и седнах да едно от онези високи столчета и си поръчах нещо за пиене не знаех какво е просто поръчах първото нещо което видях. Бармана ми наля в една чаша от онзи алкохол, а аз го глътнах на екс мамка му беше много силно,но аз си поръчах още,но този път отпивах от чашата по малко и не осъзнах кога съм се напил и танцува в средата на дансинга и всички са забили поглед в мен. Бях се отпуснал напълно и се поклащах с ритъма на песента която за късмет бе любимата ми.Докато си танцувах усетих силни ръце да се обвиват около кръста ми по страна причина аз не се съпротивлявах напротив прилепих тялото си до него максимално и продължих да се движа с ритъма на музиката.Той спусна ръце по коремните ми мускули и започна да целува вратът ми, а аз стенех тихо това чувство бе странно за мен,но и много приятно исках от него все повече и повече той леко ме завъртя и бе на път да отнеме първата ми целувка когато някой го удари с юмрук в лицето. Хвана ме за ръка и ме издърпа на вън и кресна срещу мен.
- Какво си мислиш, че правиш?-този глас ми бе познат до болка този глас който винаги ме обиждаше и нараняваше.
- Ти не си такъв защо го правиш?- той продължаваше да крещи на среща ми, а аз надигнах глава и погледнах на горе да бях прав това бе Крис,но защо е тук и се държи така с мен?
- Отговори ми Тао.- той стегна захвата си около ръката ми мамка му това боли и какви ги говори по дяволите та той дори не ме познава.
- Пусни ме!-казах едва на среща му, но той ме стисна още повече.
- Защо го правиш,защо правиш това не можеш ли просто да си стоиш у дома както винаги?- както винаги за какво говори той?
- Пусни ме боли.-леко повиших глас и започнах да дърпам ръката си.
- Първо ми отговори защо си тук?-той вдигна ръката ми във въздуха и леко я разтресе това ме ядоса с какво право иска от мен отчет добре щом иска ще му го кажа.
- ДОЙДОХ ТУК ЗА ДА ТЕ ЗАБРАВЯ ДОЙДОХ ТУК ЗА ДА СИ НАМЕРЯ НЯКОЙ ДРУГ Е СЕГА ДОВОЛЕН ЛИ СИ?-крещях като луд срещу него,а от очите ми се стичаха сълзи аз ги забърша с едната ръка,а те продължават да текът като водопад.
- Да ме забравиш?-попита объркано Крис.
- Да да те забравя влюбен съм в теб от 3-ри години влюбих се в един глупак от пръв поглед, а той се държи с мен като с боклук,като с нищожество. - говорех едва едва хлипайки на среща му,а той леко отпусна захрата около ръката ми.
- С какво го заслужих Крис, защо ме мразиш и сега с какво право идваш тук и искаш обяснение от мен?-той пусна ръката ми и леко се приближи до мен.
- И от къде по дяволите мислиш, че не съм такъв, че не съм курва та ти никога не си разговарял с мен единственото нещо което ми казваше беше " Гнусен гей разкарай се".-той просто мълчеше и ме гледаше право в пълните ми със сълзи очи.
- Знаеш ли колко е трудно да обичаш един не достижим човек цели 3-години и на всичкото отгоре той да те мрази, знаеш ли колко болезнено е това за мен?- изведнъж Крис отново хвана ръката ми и ме издърпа към него прегръщайки ме силно. Защо по дяволите прави това какво иска от мен.
- Извинявай!-каза едва той и ме стисна даже повече винаги си мечтал за такава прегръдка от негова страна и съм се чудел какъв ли е аромата му и ето че разбрах миришеше на черен шоколад. Изведнъж Крис се ме пусна, но след секунда усетих плътните му и топли устни върху моите. Крис ме прегърна отново, а аз стоях като гръмнат какво правеше той да не би отново да сънувам? Крис се отдели от целувката и ме погледна право в очите.
- Спря.- каза усмихвайки се, а аз премигнах няколко пъти.
- Какво съм спял?-айшш наистина не го разбирам.
- Спря да плачеш това е добре защото когато ти започнеш да плачеш минават часове преди да спреш.-той ме погали по лицето и с палец изтри останалите сълзи по вече зачервените ми блузи и ме целуна по челото. Ама аз наистина не схващам какво става да не би това да е някаква скрита камера?
- Да не ми се подиграваш?-отдръпнах се от него и го погледнах объркано.
- Не защо да го правя?-той леко се намръщи.
- Защо ли та ти винаги го правиш винаги ми се подиграваш. - избутах го от мен и влязох отново в клуба и отново се запътих към бара, но Крис ме дръпна за ръката и ме обърна към него.
- Какво искаш защо се върна тук какво е то секс ли?-Секс,секс защо е толкова гаден.
- Да искам секс защо ти какво ще направиш по въпроса?..-ахх дано сега ме остави намира и да се откаже от тъпата си шега.
- Секс добре щом искаш.- Крис стисна още повече ръката ми и ме задърпа.
- Яя пусни ме.-крещя и се дърпах.
- Щом искаш секс ще си го получиш.-той ме натика в някаква кола и потегли на някъде.
- Спри колата искам да сляза.
- Няма нали искаш секс.-той спря пред някакъв хотел и ме издърпа вътре изглежда го познаваха и щом влезе му подадоха ключ картата и той ме задърпа към асансьора и ме бутна вътре аз се опитах да се измъкна,но точно тогава вратите се затвориха мамка му.
- След като пристигнахме нашият етаж той отново ме стисна силно и ме задърпа стигнахме неговата стая той я отвори и ме напъха вътре.
- Защо не спреш вече?
- Шегата ти стигна твърде далеч.- запътих се към вратата ала той ме бутна назад за малко щях да падна,но се задържах.
- Защо мислиш, че е шега.?
- Стига Крис не ме си нарани достатъчно?-той все едно не ме чуваше и отново ме целуна грубо стискайки ме здраво ето,че открадна и втората ми целувка аз го бутах ала той бе по силен от мен.Той захапа долната ми устна аз издадох стон от болка, а той се възползва от това и пъхна грубо езика си в устата ми и започна да я изучава грубо всяко кътче от нея. Изглежда, че не му стигаше това ,че езикът изучаваше досега непокътната ми уста и затова започна да изучава тялото ми с ръце.Това ми харесваше от толкова време го желая,но ме е страх, че това е една нелепа шега той се отдели от устните ми за да си поеме въздух и двамата дишахме тежко защото той бе спрял и моя въздух. Крис отново ме погледна в очите и грубо ме задърпа към леглото след което ме бутна на него и застана над мен.
- Тао..- той каза задъхано и не отделяше поглед от очите ми.
- Спри да се дърпаш не искам да бъда груб с теб става ли?-гледаше ме жално и сладко.
- И какво да ти се оставя да ме изчукаш като поредната курва ли?- казах с лека нотка на несигурност.
- Аз няма да те оставя Тао повярвай ми.- той ме целуна,но този път нежно и сладко аз не се сдържах и му отвърнах след което го обгърнах с ръце,а той се отпусна върху мен.
- Само този път,но ако ме оставиш повярвай ми ще те убия.-той се надигна и само поклати глава след което отново сля устните ни в началото целувката беше нежна но после стана страстна и задълбочена. Крис леко облиза долната ми устна и поиска достъп до устата ми този път му дадох доброволно той нежно пъхна езика си в устата ми и започна да я изучава, а аз леко му отвръщах.Той спусна ръце по тялото ми и леко надигна блузата ми и стисна едно от зърната ми аз издадох един стон през целувката. Крис тръгна да сваля блузата и се прекъсна целувката ни свали блузата ми и я захвърли някъде из стаята след това свали и неговата аз почервенях като домат при вида на полуголото му тяло Крис забеляза това и се засмя след това заби глава в шията ми и започна да я целува нежно,но по-късно започна да я засмуква и хапе това ме възбуждаше адски много Крис започна да слиза все по надолу и надолу докато не стигна до мястото където започваха тесните ми дънки той ги разкопча, а аз леко се надигнах позволявайки му по лесно да ги свали заедно с боксерките ми и го хвърли на пода и разтвори краката ми нежно. Крис прокара ръка по вътрешната част на бедрото ми чак до вече твърдият ми член и го стисна силно усетих лека болка и същевременно удоволствие той облиза върха на главичката ми след което я засмука силно аз изстенах силно,а той извади главичката на пениса ми от устата ми и започна да облизва цялата ми дължина след което я налапа цялата и започна да движи главата си бързо нагоре надолу. Чувството беше много хубаво исках все повече и повече аз поставих ръце върху главата на Крис и вплетох пръсти в косата му той разбра какво искам и задвижи главата си по-бързо и поемаше все повече от члена ми усещах как се удря в гърлото му усещането беше удивително и съвсем скоро свърших и устата му, а той преглътна всичко и облиза устните си след което отново ме целуна страстно и леко погали входа ми.Той спря да ме целува и отново намести главата ми между краката си и облиза входа ми това чувство беше просто уникално той повтори това движение няколко пъти докато не се увери че съм достатъчно влажен,Крис понечи да вкара един от пръстите си в мен, но аз го спрях.
- Какво има страх ли те е ?-попита с лека усмивка.
- Да малко, но не е това..- въздишах дълбоко и притеснено..
- Аз аз аз искам ах..- бях даже още по червен Крис беше разбрал какво искам и леко постави члена си на входа ми и започна нежно и бавно да навлиза в мен.Това болеше наистина много аз стиснах очи и няколко сълзи се стекоха по червеното ми лице Крис забеляза това и започна да целува шията ми след това и устните ми вкара езика си в устата ми и започна да я изучава не след дълго се заигра и с моят език. След като навлезе в мен изцяло той спра и изчака да свикна не спирайки да ме целува.
- Крис движи се. -казах едва и той започна да се движи бавно и внимателно в началото наистина много болеше,но после свикнах и това темпо не ме задоволяваше.
- К-крис може ли..- не ме остави да довърша и започна да се движи все по-бързо и по-бързо, а аз стенех и се гърчех от удоволствие под него с всеки негов тласък той удряше моето специално място, а аз исках все повече и повече,но вече бях към края си и след още няколко тласъка от страна на Крис аз свърших върху корема си, а Крис дълбоко в мен ала той не спра да се движи за да удължи оргазъма възможно най-много.
- Тао.. Обичам те..- каза Крис и се отпусна на гърдите ми и двамата дишахме много тежко, а тези думи напълно спряха дъха ми и за миг сърцето ми защото след това то заби още по-бързо от преди.
- И-и аз те обичам.- едва казах, а той стана от мен и внимателно изкара члена си от мен аз усетих празното сега без него беше странно. Крис легна до мен и ме издърпа към него прегърна ме силно и ни покри с намачканата завивка и заспахме усещането да спя до моят любим беше незаменимо.
На сутринта се събудих когато усетих как някой целува нежно устните ми аз отворих очи и пред мен стоеше Крис от толкова дълго време мечтая той да бъде първото нещо което да видят очите ми когато се събудя.
- Добро утро!-каза Крис и ме целуна нежно и аз му отвърнах.
- Добро утро!- казах аз с най-голямата усмивка която имах това бе най-щастливият ден в живота ми бях толкова щастлив, че имах чувството че ще умра от щастие.
- Гладен ли си?-попита Крис..
- Малко..- казах аз , а Крис мина зад мен и ме прегърна.
- Какво искаш да си поръчаме.-целуна ме нежно по вратът.
- Каквото искаш ти няма значение щом ще е споделено с теб.
- Добре.- Крис взе телефона и поръча нещо хапнахме смяхме се и от време на време се натискахме. Крис ме прегръщаше и целуваше сякаш за последно докато се усетихме дойде време за училище Крис ме закара до вкъщи, а пред вратата не ми даде и дъх да си поема целуваше ме с такава страст след като свърши с целувките ме прегърна толкова силно, че имах чувството че ще ми счупи някое ребро или ще ме прекърши на две отново ме целуна за чао и той ми каза колко много ме обича,а аз едва,едва му отговори едва му казах, че го обичам след което се разделихме аз се прибрах вкъщи облякох училищната си униформа набързо и тръгнах за училище нямах търпение да го видя отново тичах към училище защото закъснявах,но не само заради това просто исках да го видя вече ми липсваше.. Влязох в класната стая, но не го видях помислих си че ще закъснее,но той днес не дойде на училище нямаше го цяла седмица, аз го търсих със страх питах приятелите му ала те ми казваха че не знаят нищо докато един ден директора не влезе в класната стая и каза най-ужасните думи на света.
- Ученици има да ви съобщя една скръбна вест вчера загубихме един от най-добрите си ученици.-когато чух това тръпки попиха цялото ми тяло за какво говори той.
- Моля една минута мълчание в знак на почит към вашият съученик Крис.-какво каза той какво за Крис това не е вярно не може да е истина нали? Аз просто стоях на чина си вцепенен, а сълзите ми се стичаха като водопад това не може да е истина след като директорът излезе от стаята Кай най-добрият приятел на Крис дойде при мен и ми подаде един плик и ми се извини. Ръцете ми трепереха като листенце което е на път да се откъсне от клончето си аз едва се качих на покрива на училищната сграда  седнах до оградата и отворих плика в него бе дневникът на Крис в него бяха написани всички негови чувства и само моето име първата дата беше 15.09.2010 първият ни учебен ден аз стоях на покрива с часове на вън вече се бе стъмнило и само луната огряваше тъмното и мрачно небе. 

В дневника на Крис

Дата:20.01.2011
Днес щях да призная чувствата си на Тао,но отново получих от онези внезапни припадъци с родителите ми отидохме до болницата и ми направиха изследвания утре ще разберем от какво са, но аз съм сигурен, че е от преумора напоследък съм зает с уроци и изпити пък и в клуба по баскетбол е много напрегнато все пак се борим за зимната купа надявам се, че ще победим.

Дата:21.01.2011
 Днес отидохме да получим изследванията и разбрахме че съм неизлечимо болен докторите не могат да разберат от какво съм болен веднага започнахме лечение в момента съм в болницата аз все още се надявам да не е сериозно защото иска възможно най-бързо да призная на Тао че го обичам искам да го зарадвам защото Лей ми каза,че той също ме харесва. 

Дата:01.02.2011
Докторите казаха че не могат да направят нищо за мен и че ми остават най- много 3-4 години живот. Това не е вярно нали? Това е просто шега сега какво ще правя не мога да бъда с Тао нали? Ако умра това ще го нарани много нали?

Дата:28.02.2011
Днес ме изписват ще трябва да напусна клуба по баскетбол и ще трябва да се тъпча с ней-различни лекарства. Това ме натъжава.

Дата:01.03.2011
Днес Тао се опита да ме заговори опита се да признае чувствата си,но аз го обидих нарекох го "Гнусен Гей" исках да ме мрази и помолих Лей да ми помогна. Лей е мой много добър приятел още от детската градина.Помолих го да помогне на Тао да ме забрави,но той каза че не се получавало.Какво да правя сега ще трябва да се държа с него грубо за да ме намрази нали?

Дата:10.06.2013 
Вчера и днес бях най-щастливият човек на света аз бях с любимият си той бе мой бе в ръцете ми..(една правя линя от химикал.)



Дата:20.06.2013
Днес се съвзех докторите казаха че това може да е последният ден в който ще живея днес за последно ще видя слънцето много искам да видя Тао той е моето слънце човекът за който живея, но не ми позволяват да изляза помолих Лей да го снима и да ми прати снимката аххх станал е още по хубав от преди сигурно ме чака и когато не ме види ще и разбере че съм умрял ще страда много сега съжалявам защо признах чувствата си в онзи ден защо не го оставих в обятията на онзи, но аз просто не се стърпях не мога да го гледа в чуди ръце. Таоо обичам те..  (  е дневника бе и 
снимката на Тао..)
___________________________________________________________________________________________
Върху тази страница имаше сълзи от двама души от тези на Тао и на Крис и няколко пета от кръв от кръвта на Тао който бе скочил от покрива на училището стискайки здраво дневника на Крис в дясната си ръка... И двете момчета умряха защо съдбата бе толкова зла и нечестна  спрямо тях? Защо не ми позволи да се обичат и да бъдат заедно?

---------------------

I like it.
I can be your hero baby.
Dream girl


Последната промяна е направена от Lee Taemin на Пет Дек 06, 2013 5:23 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя https://www.youtube.com/user/TheCvetityyy/feed
Lee Taemin
Вампир
Вампир
avatar

Cancer Rooster
Заплата : 2621 Age : 25
Местожителство : Сеул/Южна Корея

ПисанеЗаглавие: Re: Something crazy   Нед Окт 27, 2013 3:31 pm

От името на Крис.- Maybe Tomorrow

Може би утре. С това изречение започваше всеки мой ден. "Може би утре ще му призная" или "Може би утре ще кажат, че ще се оправя", "Може би утре отново ще видя слънцето", Може би утре аз още ще съм жив." Нищо не бе сигурно в моят живот през тези 3-ри години ахх още си спомням прекрасният ден в който го видях и се влюбих в него. Лей приятелят ми от детството ми постоянно говореше за някой си Тао,колко сладко и невинно момче било и колко трудно му било когато разбрало, че харесва момчета бях го виждал на няколко снимки и да той бе толкова сладък и ахх за пръв път мислех така за някое момче беше много странно и объркващо, че направо откачах. Един ден с Лей се разхождахме и той ми каза, че с Тао сме ще учим в едно училище и ме помоли да го наглеждам и аз се съгласих и някак си нямах търпение да го видя на живо знаех толкова много за него сякаш го познавам от години сякаш сме най-добри приятели или нещо от този сорт. И така денят настъпи вече бях гимназист нови приятели, нов треньор по баскетбол ахх дано да става за нещо все пак идвам от най-доброто начално училище с най-добрият баскетболен клуб нямаме и една загуба. Събудих се беше сутринта на 15.09.2010 днес бе голям ден за мен не, че наистина е нещо кой знае какво,но за мен бе днес щях да срещна Тао,но защо ли така се притеснявах и на идея си нямах. Станах едва от леглото беше ми лошо може би е от притеснението мхм да от това е влязох в банята изкъпах се и измих зъбите си върнах се в стаята подсуших се облякох новата си униформа и се запътих към училището баща ми искаше шофьора да ме закара, но аз отказах все пак училището бе обикновено не бе от онези богаташките беше съвсем нормално и аз исках всички да ме смятат за един от тях, а не за поредното богаташче исках на има истински приятели, а не такива който са с мен само и единствено заради парите ми. Излязох от голямата къща качих се на колелото си и тръгнах към училището обичах да карам колело беше така отпускащо пък и така можех да се любувам на природата винаги карах бавно и днес не бе изключение карах си бавно и спокойно и най-накрая стигнах уличката която водеше до училището ми тази уличка беше толкова красива и озвучена от смеха на всички тези тинейджъри аз се изправих вече не седях на седалката на колелото си бях във въздуха доближих се до красивите дървета и забързах опънах леко ръка и тя минаваше и леко галеше крехките листенца усещах лекият ветрещ на гали лицето ми и леко да повдига русичкият ми бритон и точно тогава го видях видях го най-накрая го видях видях Тао. Той си ходеше така спокойно, а аз профучах покрай него и той се загледа в мен аз обърнах глава към него и не спрях да го гледам боже толкова е красив аз аз боже усетих как тялото ми тяло пулсираше имах чувството, че сърцето ми ще изскочи забих спирачки и направих остър завой и спрях на милиметри от лицето му в този момент чувах единствено шума от люлеещите се от вятъра клони и звукът от лудо биещото ми сърце в този момент ми се искаше да впия устни в неговите прегръщайки го силно и този момент разбрах, че съм лудо влюбен в него ами сега какво да правя как ще обясня на Лей, че съм влюбен в любимият му братовчед? Двама стояхме просто ей така гледайки се в очите тъкмо щях да го целуна когато някой блъсна колелото ми и аз се строполих на земята Тао леко се засмя и понечи да ми подаде ръка когато някакви момичета го избутаха питайки добре ли съм,но аз не отделях поглед от Тао той постоя за минута изглеждаше тъжен и самотен красивата и искряща усмивка която грееше на лицето му изчезна нямаше я от това адски много ме заболя той се обърна и си тръгна аз гледах как се отдалечава все повече и повече защо си тръгна Тао. Едно момче се доближи до мен и ме вдигна и това ме изкара от мислите ми.
- Хей добре ли си ?- попитане Кай той бе един от старите ми приятели той и Лей бяха най-добрите ми приятели можех да споделя всичко с тях наистина много ги обичам.
- Ъмм да..-казах все още гледайки към отдалечаващата се фигура на Тао..Кай вдигна колелото ми и ми помогна да се изтупам..
- Да вървим.-Кай ме дръпна за сакото и тръгнахме..
- Кай..
- Да?
- Влюбих се!-казах с най-голямата усмивка която имах..
- Когааа.. чакай чакай в кой?-попита объркано Кай. ( това Кога ми напомня за това от млад меринджей :D:D)
- Преди секунди..В най-красивото момче на света..-казах замечтано и се обърнах към него..
- В момче?- отново попита объркано..
- Да дано сме в един клас много искам да ти го покажа.- Кай само поклати глава и продължи напред. Влезнахме в училището и се наредихме пред таблото където бяха разпределенията на класовете с малко бутане застанахме пред таблото и аз извиках от радост..
- Еее Кай ако на това не му се вика късмет на не се казвам Крис.-той отново поклати глава и се запъти към класната стая ние бяхме в 1-А изглежда не само аз бях отличник Лей казваше, че Тао е доста умен,но не мислех че е толкова настанихме се в класната стая и учителят дойде,но аз просто не можех да отделя очи от Тао защо е толкова красив защо това ме подлудява. Вечерта се прибрах у дома и се обадих на Лей със страх му споделих, че съм влюбен в Тао мисля, че е по-добре ранно отколкото късно нали аз си мълчах и леко потрепвах мислех, че ще се разсърди, а той започна да се смее каза ми, че няма проблем и че всичко е наред и ми пожела късмет.И ето нали ви казах, че съм най-големият късметлия на света срещнах любовта си и сега няма да има проблеми Лей каза, че харесва момчета значи няма да е трудно да го спечеля нали?Полежах малко в леглото си и реших да се поразходя малко преди вечеря излязох на вън и тръгнах към центъра пообиколих малко и се спрях пред една книжарница аз наистина обичам книги мога да чета с часове без да спра обиколих цялата книжарница взех няколко книги и застанах на касата когато видях едни красив тъмно кафяв дневник защо ли да не го взема взех и него и се прибрах вечерях след което се прибрах в стаята си отворих дневника и започнах да пиша писах за Тао това момче не ми излизаше от главата. Нещата с клуба вървяха супер треньора беше доста добър справяхме се с всеки мача днес беше и този за купата и всички се настанихме в центъра на салона и какво винаги огледах хората в публиката търсех Тао и разбираше той беше там гледаше ме наскоро разбрах от Лей , че и Тао ме харесва това много ме радваше ахх вече събрах сили и щях да му призная чувствата си да след мача щях да го направя играта започна беше доста трудно и накрая бихме с 2-ве точки малко но все пак бихме и сега купата е наша всички ликуваха, а момчетата от отбора ме подхвърляха нагоре чувството беше толкова приятно след като ме свалиха и се запътихме към съблекалните аз припаднах в коридора събудих ме в болница останах там за вечерта докторите казаха, че било от преумора аз мисля, че са прави все пак не е лесно да поддържаш високи оценки и да си капитан на отбора по баскетбол и да си влюбен едновременно повярвайте ми много е трудно. Минаха се няколко месеца и милиарди не успешни опити все някой ме прекъсваше или изникнеше нещо спешно направо ще откача и така днес бе 20.01.2011 днес бях реше да призная на Тао днес нямаше да  позволя на който и да е или каквото и да става аз днес щях да му призная вече изчаках прекалено дълго не мога да чакам повече искам го само за себе си искам да е само мой на никой друг и ме е страх някой да не ми го отнеме докато аз се двоумя. Беше пред последният час физкултура играехме волейбол и някакви момчета нарочно удряха Тао с топката правеха го постоянно ахх само да ги спипам ще ги пречукам щях да го направя още сега,но Кай ме дърпаше часът свърши и аз приклещих двете момчета в салото..
- Ей вие какво си мислите,че правите?-попитах ги злобно, Кай все още ме дърпаше назад..
- Как какво правим отиваме в час.-каза объркано едно от момчетата..
- Абе не това бе идиоти защо удряхте Тао с топката?-изкрещях срещу тях.
- Как защо? Защото този гей си го заслужава такива като него не бива да живея.-е вече откачих сега ги пречуках избутах Кай от мен и ударих единият, а другият посегна да ме удари от там получи един здрав десен от Кай. Това копеле, а уж не искаше да се занимава на бързо ги смяхме казах им, че занимават ли се с Тао, че ще ги убия е повярвайте ми бях способен на това. И така запътих се към класната стая и тъкмо щях да отворя вратата и да отида до Тао и да му кажа колко много го обичам когато се сгромолих на земята опитах се да стана, но без успех след което загубих съзнание за пореден път този месец. Когато се събудих бях в кабинета на сестрата, а родителите ми говореха нещо в нея след което се прибрахме в къщи и майка ми каза, че утре ще ходим до болницата така че да отложа всичките си задължена за друг ден аз само кимнах и се качих в стаята си и ново записах в дневника си правех това всяка вечер даже по няколко пъти пишех там така да речем постоянно защото пишех за него когато мислех за Тао а това бе всяка секунда.Легнах си бях много изморен, а на сутринта майка ми ме събуди галейки леко косата главата ми аз станах оправих се и се запътихме в болницата когато пристигнахме ми правеха най-различни изследвания прибрахме се вкъщи и аз веднага си легнах бях много изморен така че нямах сили за нищо е поне намерих малко за да пиша в дневника си след това заспах на следващата сутрин отидохме отново до болницата и думите който чух ме смразиха това което каза не е истина нали не може да бъде ще се излекувам нали? Останах в болницата няколко седмици,а те през това време налягаха някакво лечение един ден докторите дойдоха в стаята ми и казаха на родителите ми че не ми остават повече от 2-3 години живот те бяха потресени както и аз та това е невъзможно защо защо на мен по дяволите аз започнах да плача майка ми също,а баща ми подивя звания в най-различни болници какво ли не прави,но аз сега какво да правя ще трябва да стоя на страна от Тао ли ще трябва да го забравя ли май така ще е най-добре защото доколкото го познавам ще бъде много наранен когато аз умра твърде емоционален е.Днес бе 28.02.2011 на този ден ме изписаха дадоха ми куб лекарства и ми казаха да не се напрягам и че трябвало да напусна клуба по баскетбол, че вече не мога да играя това тотално ме съсипа вече останах без нищо. През този месец в който бях в болницата майка така се бе притеснила, че вече по прекрасните и черни коси вече се бяха показали няколко бели кичура знам знам че и родителите ми го приемат много трудно знам особено майка ми толкова години не успешни опити за дете след 10 години не успешни опита те получават желаното и накрая какво те ще го загубят не само на мен ми е тежко.
01.03.2011 това бе денят в който обидих Тао и разбих сърцето му както моето на този ден той щеше да признае чувствата си към мен, а аз разбих сърцето му с тази ужасна обида която съсипа и двама ни "Гнусен гей" така го нарекох след това го оставих с насълзени очи в училищният коридор, а аз се запътих към салона плаках с часове как можех да направя такава нещо охх Крис ти си ужасен Кай просто стоеше до мен и не знаеше какво да направи как да ми помогне горкичкият дори и той трепереше и леко ме прегърна казвайки ми да се успокоя и да не се напрягам. От този ден са сам следях всяко негово движени минаха се няколко години две да бъда по точен аз вече знаех всичко за него през тези две години бях до него като негова сянка. 09.06.2013 денят беше слънчев и много приятен реши, че мога да поиграя малко баскетбол ее Кай не вика ли не вика ама накрая аз пак победих бях забравил това чувство липсваше ми вече играехме от час и видях, че Тао ме наблюдава аз се изчервих той спускаше поглед по тялото ми не спираше да ме гледа изведнъж отмести поглед и добре, че го направи защото паднах на земята зави ми се свят ахх не е честно седнах на една от пейките и Кай ми донесе вода и хапчетата ми изпих ги и легнах на пейката гледайки към прозореца където бе Тао видях че говори с някой по телефона ахх с кой ли говори да не би да си има приятел от тази мисъл ме заболя адски много и няколко сълзи се стекоха по лицето ала набързо ги изтрих и точно тогава телефона ми звънна беше Лей попитах го какво има той каза, че най-накрая Тао се е съгласил да излезе с него аз го попитах къде ще го води той каза клуб КЛУБ какво ще правят в клуб мамка му ще убия Лей. Видях че Тао излиза от даскалото и се запъти към кафенето отсреща тръгна да влиза ама Лей го извика двамата влязоха и седнаха на любимата маса на Тао онази точно до прозореца той обичаше да гледа усмихнатите лица на хората това го караше и самият той да се усмихва за мен неговата усмивка беше всичко за мен.Реших да ги проследя отидоха в мола обиколиха все мъжки магазин Тао обличаше какви ли не дрехи в тях изглеждаше просто уникално, а в тези който Лей избра той просто аз ахх само като се сетя как му започвам да се възбуждам Лей вкара Тао в някакъв фризьорски салон бавиха се час боже все едно чакам булката си пред олтара ще откача накрая излязоха ахх Тао беше толкова сладък, красив и перфектен даже повече от преди те си казаха нещо и се запътиха към дома на Тао влезнаха вътре и излязоха след около час Тао беше с новите дрехи и с тази прическа е направо ще откача тръгнах след тях и влязох в клуба. Яяя глупчо как можа да изпия това на екс боже поръча и още направо ще откача той се запъти към дансинга и започна да танцува толкова секси толкова ах не ужас някакъв се доближи до него прегърна го през кръста, а Тао се долепи до него яяя Тао какво правиш бе човек онзи спусна ръце по коремчето му и целуваше вратът му Тао защо не го отблъснеш какво правиш Тао се завъртя към него и бе на път да го целуне бе на път да дари първата си целувка на непознат аз не издържах затичах се ударих онзи идиот как може да докосва моето слънце хванах Тао за ръката и го изкарах от клуба разкрещях му се та той не бе такъв после щеше да съжалява и то много.Скарахме се и то доста гадно, а Тао в нерви призна чувствата си аз просто не се стърпях и го прегърнах,а след това и го целунах отнех му първата целувка опитах се му обясня нещата ала той не ме чуваше постоянно повтаряше, че това била една долна лъжа, че съм се подигравал с него издърпа ръката си и се върна в клуба аз го последва и отново последва скандал аз го задърпах и го качих в колата ли и се запътих към хотела на родителите ми е добре щом ще иска секс ще си го получи, но от мен не от който и да е било друг.Вкарах го в стаята и ги зацелувах грубо болеше ме от това че го наранявам но но. Бутнах го на леглото и му казах.
Тао..- не отделяйки поглед от очите му..
- Спри да се дърпаш не искам да бъда груб с теб става ли?-гледах го жално.
- И какво да ти се оставя да ме изчукаш като поредната курва ли?- каза с лека нотка на несигурност.
- Аз няма да те оставя Тао повярвай ми.- аз го целунах,но този път нежно и сладко той не се сдържа и ми отвърнах след което обгърна с ръце,а той се отпусна върху мен.
- Само този път,но ако ме оставиш повярвай ми ще те убия.- каза сладко и продължи да ме целува след това ахх аз спах с него боже това беше най-хубавият ден в живота ми никога няма да го забравя зная, че и той няма да го направи след като свършихме бях много уморен легнах до него прегърнах го силно и ни завих с вече намачканите завивки той се сгуши в мен и ми каза, а аз му казах че го опичам този сладур ми отговори едва едно но все пак и той каза че ме обича. На сутринта се събудих и първото нещо което видях това бе Тао ахх колко се радвах,но нещо не ми беше добре май много се изморих вчера първо играх баскетбол, а после ии сещате се аз и Тао. Като се сетя затова целят почервенявам и ми става много горещо аз поздравих Тао и го сгуших попитах го дали е гладен той каза малко толкова е сладък поръчах любимата му храна закусихме и трябваше да се раздели все пак трябва ходим на училище закарах го до домът му и едва се отделих от него имах чувството, че го виждам за последен път прегърнах го и му казах колко много го обичам и той на мен разделихме се потеглих с колата прибрах се майка ми беше разтревожена аз и казах че няма нищо качих се в стаята си днес и започнах да писа в дневника си.
Дата:10.06.2013 
Вчера и днес бях най-щастливият човек на света аз бях с любимият си той бе мой бе в ръце ми.
(една правя линя от химикал.)

Стана ми лошо и отново загубих съзнание събудих се на 20.06.2013 и на този ден разбрах че ми е последният последният ден в който ще мога да мисля в Тао отново взех дневника си и записах.

Дата:20.06.2013
Днес се съвзех докторите казаха че това може да е последният ден в който ще живея днес за последно ще видя слънцето много искам да видя Тао той е моето слънце човекът за който живея, но не ми позволяват да изляза помолих Лей да го снима и да ми прати снимката аххх станал е още по хубав от преди сигурно ме чака и когато не ме види ще и разбере че съм умрял ще страда много сега съжалявам защо признах чувствата си в онзи ден защо не го оставих в обятията на онзи, но аз просто не се стърпях не мога да го гледа в чуди ръце. Таоо обичам те.. 

Цялата страница бе в сълзите ми и малко размазано мастило толкова ме болеше как си щеше Тао да приеме това че съм умрял какво ли ще прави сега реших да му напиша писмо.

Писмото..
 Всеки път щом погледнех към огромното небе то ме караше да осъзная колко беззащитен съм,разбирам колко студен и страшен е света. Дали е по-добре да се скрия накъде? 
Така си мислех преди да те срещна сега ти си моето небе и не искам да се крия искам да стоя до теб и да те обичам да признавам света е студен и страшен без капка милост особено към нас двамата защо си трябваше да страдаме толкова много защо ли? Защо тази зла съдба не ни позволи да бъдем заедно,но Тао запомни едно.
Ако се вслушаш внимателно в тишината около теб можеш да чуеш шепота на вятъра помни това е моят шепот който ти казва колко много те обича.Тао дори да те е страх,дори да те боло и да падаш милиони пъти изправяй се живота е пред теб ще ме забравиш аз все ще намеря начин да се върна при теб. Тао знаеше ли че след хиляди години двама души се срещат отново и ние ще го направим ще се срещнем отново и няма да позволя на каквото и да било да те отдели от мен затова ме чакай чули аз ще дойда. Ако нощем ти е самотно отвори прозореца на стаята ти и погледни на горе и когато видиш всички тези звезди и тази красива и ярка луна мисли за нея все едно това съм аз така вечно ще бъда с теб. Тао знаеш ли с теб бяхме като луната и слънцето винаги толкова близо и толкова далеч винаги на крачка да се срещнат но зората ги разделя както нас съдбата...
ПС: Тао обичам те..

Крис стискаше здраво това писмо докато поемаше и последният си дъх аба то излетя през отвореният прозорец на болничната стая в която се струпаха няколко доктора и сестри,но не можаха да спасят живота на Крис който умря с мисълта за Тао и прошепвайки едва обичам те стичайки се от очите му една преди да издъхне и така се загубиха два живота този на Крис и на Тао дано се срещнат отново след отново както Крис написа в писмото си до Тао което за нещастие не го достигна..
THE END



---------------------

I like it.
I can be your hero baby.
Dream girl


Последната промяна е направена от Lee Taemin на Пет Дек 06, 2013 5:47 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя https://www.youtube.com/user/TheCvetityyy/feed
Son Na Eun
Човек
Човек
avatar

Aquarius Dog
Заплата : 2093 Age : 24

ПисанеЗаглавие: Re: Something crazy   Нед Окт 27, 2013 8:00 pm

ТТ.ТТ
АМААА АМАААА.... *плаче* защо е толкова тъжно?! Не е честно! ЗАЩО УМРЯХА?!??!?!?! *изпада в истерия*
Писмото на Крис ми разби сърцето.............
Няма да коментирам факта, че тъй като Крис е моята прасковка, боли още повече.

едит: Забравих да кажа, че мноого ми харесва :3

---------------------

The heart isn’t that weak. There’s always something worth fighting for.
Our lives can’t be full of gifts. Pain is unavoidable.
Don’t be afraid of the imperfections of life.
Sunlight is at every corner where the cracks appear.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Hara.
Вещица/Вещер
Вещица/Вещер
avatar

Capricorn Horse
Заплата : 2718 Age : 28
Местожителство : Seoul, Korea

ПисанеЗаглавие: Re: Something crazy   Нед Окт 27, 2013 9:58 pm

Толкова е красиво. Цвети искам още такива неща от теб. Наистина е тъжно, но за щастие не се разревах. И то пак по ваша вина. Толкова ревах вчера, че за днес не ми останаха сълзи.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://dream-high.bulgarianforum.net
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Something crazy   

Върнете се в началото Go down
 
Something crazy
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1
 Similar topics
-
» Crazy waiting
» За любители
» Шантави обувки

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Dream High :: Fanfic :: ManXMan (Yaoi)-
Идете на: