Снежната Гора..

- Защо..? Не се мрази, не го прави.. - той я прегърна още по - силно. Джесика се усмихна, чувстваше се защитена с него. - Аз.. аз.. аз те обичам.. Не се мрази.
- Как да не се мразя ..? - отвърна тя спокойно, опитвайки се да скрие тъгата в гласа си.
- По тази логика, аз съм животно и би трябвало да се мразя.. - той започна да диша още по - тежко, а корейката усещаше топлия му дъх във врата си.
- Нямаш причина да го правиш. Не ти не можеш да живееш нормален живот с тези, които обичаш..

- Не мога. Баща ми убива всеки, който се доближи до мен... Иска да бъда зъл и да не изпитвам чувства. И така беше преди ти да се появиш в живота ми...
Личеше си, че той всеки момент ще заплаче. Тя също.
- Ох.. ами.. не знам.. от една страна, просто искам да съм с теб, от друга, не мога.. не знам, какво да правя..
Тя избърса напиращите сълзи в очите си, като погледна момчето отново.

- Ела с мен, бъди с мен. Аз ще те закрилям и ще те накарам да се обичаш така, както те обичам аз..
- Не вярвам, че можеш. - тихичко каза тя на себе си.
Тръгнаха нанякъде, но група ловци чакаха там.
- Ти какво правиш тук, с него?! - развика се някакъв висок грозен мъж, въоръжен с пистолет.
Джесика само завъртя очи с досада.

Дже стисна ръката на момичето, преглъщайки тежко.
- Каквото си иска, това не те засяга. - каза грубо момчето.
- Какво каза? Откога стана толкова отворен? - извика непознатият.
Сонг Дже бързо застана пред Джесика, скривайки я напълно. Момичето се почувства защитено и в сигурни ръце. Харесваше и това чувство. Тя извади нещо от чантичката си, което проблесна ярко.
- Направи му нещо и ще те убия, без да ми мигне окото! - изсъска през зъби тя, едва сдържайки се да не хвърли острия шурикен по възрастния.

- Не, Джес успокой се. Така нещата ще станат по зле.. - рече момчето, след което насочи поглед към непознатия. - Остави ни. Остави я, тя не е направила нищо и не е наранила никого..
Ной звучеше уверено и веднага след това, сви пръстите си в юмрук, а другата си ръка постави зад гърба си. Момичето го погледна с недоверие.
- Какво правиш и кой е той? - спокойно го попита, за да знаеше какво да прави. Колкото повече знаеше за човека, с който си имаше работа, толкова по - добре за нея.

- Баща ми. Той е водача на клана ни.. - каза тихо момчето и тежко преглътна. - Внимавай и ме слушай добре. Ако нападнат, не те ще нападнат. - Джесика само кимна. - Избягвай онези тримата и най - важното - не се отделяй от мен. Баща ми няма да даде да ме убият, или поне така мисля..
Момчето се засмя нервно, което накара хладни тръпки да преминат през тялото на момичето.
- Ако трябва, ще направя това, което най - добре умея, само и само мръсните им ръце да не те докосват. - каза тихо момичето. - Ще ги изтребя до крак, само ако се осмелят да те докоснат.
Звучеше по - сигурна, отколкото си мислеше, че изобщо може. Това и беше в голям плюс, защото до известна степен, прикриваше колко е уплашена не за себе си, а за него.

Момчето се усмихна, след което рязко се обърна и целуна Джесика. Така, сякаш я целуваше за последен път.
"Може би наистина е за последен.." - помисли си тя, правейки опити да разкара тази проклета мисъл от главата си.
Той се отдели от нея и я погледна в очите.
- Благодаря.. - след тези му думи, стисна здраво ръката на Шика и затича в гората отново, като се обърна и и се усмихна.
- За теб съм готова на всичко. - каза тихо, като го последва. Това предизвика много недоволни погледи от страна на ловците, които наблюдаваха всичко и най - вероятно се питаха това истина ли е и къде е акълът на Дже. А може би и какво му е направила Джесика.. кой знае.

-Може да звучи глупаво, още повече, защото сме в тази ситуация, но съм щастлив и то много. - веднага, щом усети наближаващите ловци, прегърна Джесика силно. - Щастлив съм..
След тези си думи, извади малък черен пистолет, като го насочи към главата си.
- Татко, вие стреляте по нея и аз стрелям, избирай. - решително каза той, изглежда наистина имаше намерение да си пръсне мозъка, ако я убиеха.
- Махни това оръжие от главата си. - тихо му каза на ухо тя. - Разкарайте се от тук, или ще си имате работа с мен, а повярвайте ми, няма да ви се хареса! - отново извади дежурния шурикен от чантата си, след което погледна към тях, явно нямаха намерение да се разкарат и щеше да и се наложи да действа, но нямаше намерение да го прави. Поне засега.

- Аппа.. - каза момчето тихо. - Тя не е като другите, няма да нарани никой, остави ни, става ли само този път остави ме аз да реша, само този път.. - допълни, след което тежко издиша. - Аппа, аз.. аз я обичам, знаеш какво е да обичаш нали? Ти загуби мама и откачи, а какво ще направя аз според теб? Това е първата ми любов, остави ме само този път, моля те. Не искам да се нараняваме взаимно, не искам да наранявам хората с който съм израснал затова. Моля те!..
По лицето на момчето се стекоха няколко сълзи. Той притисна Джесика до себе си още повече, а тя се замисли какво би ли направил баща му след онова, което каза.
- Тя ни заплаши, че ще ни изтреби до крак, няма да ти позволя да си с нея.
Е, явно не се забави дълго. Тя не се колебаеше какво да каже, знаеше, че той ще го направи и веднага след него каза:
- Това е, защото го обичам, няма да позволя да му направите нещо, независимо какви сте му. Той трябва да прави това, което иска, без да му бъде нареждано какъв да бъде и какъв не! - буквално извика. Така ставаше, когато някой я ядоса или натъжи неин близък..

- Чу я, аппа, тя ме обича.. - каза усмихнат Дже. - Остави ни, става ли, знаеш, че ако беше като онези зверове аз нямаше да я оставя, моля те.
Момичето се замисли. Вярно беше, той бе много негативно настроен към такива като нея, когато се запознаха.
- Откъде си сигурен, че не лъже? - каза мъжът, след което направи знак ловците да свалят оръжията си. Това и направиха.
- Сигурен съм защото... - усмихна се, явно щеше да изтъква защо иска да го направи. - Защото.. ако искаше да ме убие или да ми направи каквото и да е било, щеше, но не го направи - даже в момента има възможност да ме убие и да избяга, но вместо това ме защитава.. - усмивката му стана още по - широка.
- Да. Не само. Може би също така, защото когато се запознахме, исках да ме убие, а той също, от тогава до сега се мина време, ако имах желание да го очистя, досега вече нямаше да е на този свят. Освен това, мразя расата си. Досега не съм убивала никого, но ако някой се държи така с него, черният ми списък ще бъде попълнен с техните имена.

- Яяя, да не казваш, че не мога да те победя?
Хлапето звучеше закачливо, но Джесика не мислеше, че моментът е точно сега. Той само получи няколко странни погледа от страна на ловците, които сякаш казваха "Наред ли си?!"
- И аз искам да направя това момче главатар.. - каза баща му, като поклати глава, обърна се назад и последван от останалите ловци, тръгна нанякъде.
- Значи сега сме сами, така ли? - попита момичето и се усмихна, нямаше да си има неприятности с разни простосмъртни, които можеше да убие с лека ръка, стига само да пожелаеше.

Той се усмихна, като леко се сниши и погали бялото лице на Джесика.
- Добре ли си? - каза той, като се изтегна назад.
- Отлично, благодаря. - Шика го дари с нежна и красива усмивка.
- Не мога да повярвам, че баща ми се отказа. - след тези си думи, Дже прибра оръжието си. Момичето също не вярваше. - Повтори това което каза преди малко.
Тя се засмя тихо, така, че да не я чуе.
- Значи сега сме сами, така ли?
Разбираше от намек, знаеше накъде бие и макар да го искаше, не беше сигурна, че трябва, беше я страх за него.