Сеул ;; преди около два месеца;

Гост

Знаете ли онези дни, в които просто не ви свърта на едно място? Е, явно този бе точно такъв..
СиЕл седеше в стаята си, крачейки нервно, обсъждайки някакви безсмислени теми с нейна приятелка, когато реши, че трябва да излезе, за да се усамоти.
- Аз те оставям, после ще се чуем.. - каза и.
Стана от леглото си, след което облече любимите си дрехи, върза някаква кърпа, която първа и попадна, около главата си небрежно, грабна чантата си и със скоростта на светлината, ако не и по - бързо, излетя от дома на брат си, оставяйки го сам. Е, надали много щеше да му липсва, защото той се наслаждаваше на любимото си нещо - пилето и даже не забеляза, че тя се изниза от апартамента им.
Денят беше хубав, като почти всеки ден там, печеше слънце, прекрасното синьо небе бе осеяно с малки бели пухкави облачета, които Черин винаги е искала да докосне, идеалното време да излезеш и да останеш насаме със себе си, мислите си, да се освежиш и да се почувстваш отново така, както си се чувствал преди години, когато още не си знаел що е грях, грешница си беше от доста време, но.. Нещо, което И не беше правила от доста време. Обикновено животът и протичаше само в дома на брат и, излизаше само вечер, когато ходеше по баровете, за да се сваля на някой красив батко, карайки останалите красавци да му завиждат. Хм.
Преди да се усети, момичето вече беше поела по прашните големи улици на големия град, унесена в размислите си. Когато тя се замислеше за нещо, не забелязваше нищо и никой, така че нищо чудно, ако получеше сърдечен удар и така и не разбереше за това..
Явно вече бе стигнала до центъра, когато се блъсна в някакъв случаен минувач, който разля кафява топла течност върху любимата и тениска.
- Внимавай къде вървиш.. - злобно изсъска СиЕл, от което явно момчето го побиха тръпки.
След тези и думи, вдигна погледа си нагоре. Момчето беше красиво, на около двадесет. Той се изчерви и побърза да отклони погледа си от нея. Явно го беше срам. Е, преди и дамата щеше да се засрами, ако някой и се развика така, но.. вече не познаваше това усещане и се гордееше с новото си аз, градено толкова години..

Крис се събуди от силната светлина нахлуваща през прозореца. Разтърка очите си и разбра, че не е в стаята си.. До него лежеше непознато голо момиче, гледайки го похотливо. То прокара ръка под завивката към долната част на корема му, която веднага беше спряна от У. Стана, мълчаливо облече боксерките и панталона си и тръгна към вратата. Момичето гледаше обидено полу-облечения младеж, който се готвеше да напусне хотелската стая.
- Ама... К-к-къде отиваш? – запелтечи тя.
- Виж, Фан Ми....
- КАЗВАМ СЕ ФЕЙ ЛИ!!!!
- Изобщо не ме интересува.
- КАКВО?? - изкрещя истерично момичето.
- Миличка, това, че правихме секс, не означава, че съм безумно влюбен в теб.
- Ти, копеле нещастно!!!!!
Той не ѝ обърна и грам внимание. Излезе от стаята закопчавайки ризата си, метнал сакото си на рамото си и взел обувките и чорапите си с ръце. Момичето извика:
- ЧАКААААЙ! Искам да се видим пак!!!!!
- Ще ти звънна. – чу се отговора му от коридора.
- ТИ МИ НЯМАШ НОМЕРА!!!!! – извика силно Фей Ли след него. Излезе от стаята, покривайки голото си тяло със завивката, точно навреме за да види как той влиза в асансьора.
У Фан се дооблече в кабинката. Излезе на леко студения сутрешен въздух. Огледа се и видя кафене на отсрещната страна на улицата. Пресече и влезе в кафенето и събра всички влажни погледи на женската част от посетителите и завистливите - на мъжката. Подсмихна се и отиде до касата. Поръча си чисто кафе. Естествено младото момиче зад тезгяха се подмокри само от погледа и гласа му. Даде му отстъпка и написа номера и името си на гърба на касовата бележка. Крис ѝ остави голям бакшиш и ѝ намигна, а тя бе пред колабиране.
Момчето с ехидна усмивка напусна кафенето. Извади телефона си прочитайки есемес от негов приятел, с който не бе виждал от месеци. Усети как нещо се блъска силно в тялото му. Видя как красиво момиче залита, почти падайки. У Фан я хвана преди да се сблъска със земята. Потъна в тъмните ѝ, почти черни очи. То изсъска злобно:
- Внимавай къде вървиш! – и си продължи по пътя, но изпусна телефона си. Крис остана на същото място, мислейки си, как никой, който познава не би му повишил тон, а сега някаква лигла му се развика.
Забеляза телефон в черен калъф на земята до него.Вдигна го, досещайки се, че е на момичето и се обърна, за да я намери, но нея я нямаше. Взе апарата, искайки да звънне на някой от последните ѝ контакти, който да ѝ каже. Тайничко се надяваше тя да дойде лично.

Настани се отново в същото заведение и си поръча кафе и кексче. Игнорира опитите на сервитьорката и касиерката за уреждане на среща с него. Плъзна пръст по дисплея и той се отключи. Обеща си само за малко да надникне в снимките ѝ...
След половин час беше втрещен. Лиглата, се оказа най-перверзната кучка, която беше виждал. Съобщенията ѝ бяха пълни с перверзни намеци към десетина момчета, снимките ѝ не бяха кифленски, а голи. На нея, други мъже и няколко на котка и куче. Крис все още не бе звъннал на някой номер от телефона ѝ. Вдигна поглед от екрана и я видя на другата страна на улицата, точно където се сблъскаха.
Рязко се изправи, метна няколко банкноти на масата и излезе, почти тичайки от кафенето. Тя го забеляза и тръгна към него...

Гост

Той се изчерви леко и я погледна малко странно и накриво, когато тя му се развика като последния идиот, какъвто всъщност беше и никой не спореше по този въпрос. Славеше се с лошо име из Корея, така че нямаше защо да тръгва да се самозащитава. А и още повече, че и харесваше да я знаят така - така я знаеха.
Може би момчето я изгледа така, защото мразеше някой да му се отваря, още повече пък непозната нарцистична лигла. Е, СиЕл също ненавиждаше някакви парцали да и се правят на хавлиени кърпи, що е речено, макар тя самата да беше точно такава с мааааааалката разлика, че не и се налагаше да се преструва на нещо, което не е. И да, точно за да дразни околните, се държеше като абсолютна кучка.
Усмихна се едва забележимо и се изчерви, след което грациозно се обърна и пое в другата посока, защото се чувстваше малко неудобно от постъпката си. За пръв път и се случваше. Не, това беше майтап, не можеше да е вярно. Не, не можеше. Не беше възможно Че Рин да съжалява за нещо, което е направила или казала, но ето НА, онази проклета останала частица от жалката версия на добрата и страна, пак поемаше контрол над всичко. Нда, прекрасно, чудесно, невероятно, страхотно, какво по - хубаво от това. Само да не вземеше да стане добра като онези, които се извиняваха и се държаха твърде добре с всички.
Вървеше спокойно по оживената улица, замислена върху постъпката си. Рядко, почти никога не се случваше някой или нещо да я накара да се замисли върху това какво е правилно и какво не е, но.. момчето и изглеждаше твърде сладко и невинно, досега не бе попадала на много такива, мразеше лигавите персонажи повече от всичко. Бяха досадни, смахнати и прекалено престорени, не е възможно някой да е толкова добричък. Предпочиташе грубите и коравосърдечни хора, или в нейния случай, жалки подобия на живи същества,, които не можеха да бъдат наранени от нищо, в каквато се беше превърнала самата тя. Ем, щом на хората им харесваше да я гледат в такава светлина, така щяха да я гледат пък..
Бръкна в джоба на якето си, когато установи, че телефонът и липсва. Буквално изпищя:
- КЪДЕ МИ Е ТЕЛЕФОНЪТ?!
Най - вероятно бе паднал някъде, когато се бе сблъскала със сладура на центъра.. нда, много хубаво. Ем, може би непознатият го е видял, взел го е и е позвънял на брат и, за да може И да иде и да си го прибере. Тайничко се надяваше да не го е направил, защото искаше да го види отново..
Затича в обратната посока. Лекият вятър люлееше черната и коса, която свободно се спускаше по гърба и.
След минути, стигна до центъра на столицата и се огледа за момчето. Не го видя, чудесно.. започна да крачи към близкото кафене, като се оглеждаше внимателно. О, супер, беше там. СиЕл тръгна към него. Той явно също я забеляза, защото стана, остави няколко банкноти на масата и излетя от кафенето, като отиде при момичето.
- Да си виждал телефона ми? Черен iPhone с черен калъф..?
Изчерви се отново, чувстваше се неловко да говори толкова мило с някой, който не беше брат и.. момчето само кимна, след което от устата му излязоха думи, които не се харесаха на И много, макар да се кефеше, когато чуеше такива неща за себе си.. и все пак, не искаше от устата на това момче да излизат такива приказки, защото просто не му отиваше ...

» Преди около осем дни, някъде из Корея
» Преди да влезеш си намисли дума...