Центъра на града

Оню седеше в едно малко кафене на центъра и разглеждаше хората преминаващи по улиците. Деня бе спокоен и слънчев и момчето се чувстваше спокоен. Далеч от Сеул и проблемите си. Отпи от кафето си и продължи да гледа напред. Изведнъж усети до болка позната миризма, изпи кафето си на екс, остави парите на масата и си тръгна. Ходеше колкото се може по-бързо, за да не го усети и настигне. Не искаше да го среща, пък камо ли нещо друго.

Темин ходеше бавно и разглеждаше града не за пръв път бе в Лондон. Той харесваше това място пък и нямаше много вампири и това му допадаше. Докато се разхождаше видя Оню през скъпите си слънчеви очила и тръгна бавно след него подсмихвайки се. През цялото време се мислеше колко е сладък и как иска да го прегърне , целуне и изчука..

Продължаваше да върви с бърза крачка. На моменти дори подтичваше. Стигна главната улица и се скри сред тълпата. Така на Темин щеше да му е по-трудно да го намери.
"Защо е навсякъде където отида? Защо няма отърване от него? Ох, защо Господ толкова ме мрази? Нима не съм бил добър в предишният си живот, когато бях човек?"

Темин беше зад Оню и просто го гледаше. Знаеше че го нараняваше , но и той беше наранен харесваше го и то адски много.. Знаеше , че беше мого алчен искаше Джийон, но искаше и Оню възможно ли е да обичаш повече от един ?? Или към единият беше просто сексуално влечение ? Темин направи една крачка към Оню , но се спря и тръгна в другата посока бавно и леко тъжно..
- Нищо лошо не си направил Оню.. - каза тихо издишайки тежко.

- Те?
Оню се огледа, но не го видя. Но сякаш бе чул гласа му.
Продължи да върви напред, кривна по една уличка и спря пред любимата си кафене. Влезе вътре и си поръча лате.
Докато пиеше от кафето си мислеше за Темин. Колкото и неправилно да бе, той мислеше за него. Темин все изникваше в ума му и не искаше да си тръгне.

Темин вървеше бавно по тъмните улици на Лондон .. И видя Оню в едно от любимите си кафета искаше му се да влезе вътре и да прегърне Оню силно, но не искаше да го наранява повече твърде много го обичаше за да го направи..Влезе в кафето прикривайки се от Оню и седна на масата в края на кафенето наблюдавайки го . Темин повика сервитьорката и си поръча кафе не след дълго тя го донесе той и благодари и продължи да зяпа Оню..
- Ахх какво да правя.. ??

- Темин?! Ох, ще ми гръмне главата. Защо постоянно чувам гласа му?
Онй се огледа, но не го видя. Сервитьорката донесе кафето му и той отпи. Докато отпиваше от топлата напитка си ровеше в телефона и разглеждаше снимки или си играеше на игри.
"Темин, липсваш ми." помисли си когато попадна на една снимка на тях двамата. "Много ми липсваш Те."

- Знам.. - не издържа и отиде , до него сядайки на стола срещу него ..
- Много нали?? - засмя се и се загледа в лицето ти мислейки си колко си хубав.
- Я кажи колко много ме обичаш.. - гледаше те в очите и се усмихваше.. Стискайки ръце в юмрук и премигна ..
- Аз те обичам адски много..

- Пак ли ми четеш мислите? Това е по-досадно от факта, че ме следиш.
Игнорира въпросите на другото момче като започна да пие от кафето си и да зяпа още снимки на телефона си.
- Защо го правиш толкова трудно? Защо не ме оставиш на мира? Искам да те забравя за бога. Толкова ли е трудно да ме оставиш намира? Какво искаш от мен? Какво, за да ти го дам и да изчезнеш завинаги от живота ми?

Стана от масата хвърли пари на нея хвана те за ръката и те изкара на вън прегръщайки те силно..
- Не мога без тебе обичам те.. Какво да направя.. Обичам и Джийон не мога да избера.. Не мога.. - разплака се притискайки те към себе си..
- Ако не си до мене полудявам толкова много те обичам.. какво да правя кажи ми Оню..- погали нежно лицето ти ,а горещите му сълзи не спряха да се стичат по снежно бялото му лице което беше леко почервеняло устните му бяха подпухнали и няколко сълзи си намериха място между тях..
- Прости ми.. Ще те напусна ще се постарая да бъда далеч от тебе.. - пусна те и отново погали лицето ти отстъпвайки назад..

Оню първоначално се стресна, но когато Темин го прегърна и се разплака той го последва.
- Те... Аз... Аз не искам да си тръгваш. Твърде много те обичам и не искам да си тръгваш. Колкото и неправилно е искам да те задържа до себе си.
Джин Ки се хвърли в обятията на Те и зарида.
- Обичам те, И Темин.

Темин се усмихна и те прегърна силно..
- Аз също аз също..-хвана лицето ти и те целуна нежно..
- Искам вечно да си с мене и за миг да не се отделяш..
-Ще се постарая да ме те наранявам ще го направя.. само стани с мене .. - избърса сълзите ти гледайки в очите ти ..

- Те, трудно е. Искам да съм с теб, но ме боли за онова момиче.
Продължи да стои в прегръдките му.
- Ще съм с теб. Ще се опитам да дам втори шанс на връзката ни.
Оню се отдръпна от Те, усмихна му се плахо и го хвана за ръката.
- Има ли къде да отседнеш в града?

-Мм в хотел съм..- каза тихо и те прегърна ..
-Благодаря ти.. благодаря , че ще останеш до мене .. - целуна те отново нежно .
-А ти къде си останал?.. - прегърна те даже по-силно беше го страх , че ако те пусне ти ще изчезнеш..

- Ами имам апартамент в града. Защо не отседнеш в нас вместо да си харчиш парите за долнопробни хотели били те и "Плаза".
Джин Ки повлече Темин направо към тях без да го пита иска или не. Изведнъж от тъжен и изтерзан стана весел и усмихнат до уши.
- Къде е хотела ти? Отиваме да ти вземем багажа и да се нанесеш в къщи.

Засмя се и тръгна след Оню гледайки го колко е весел и сладък вече мъртвото му сърце се затопли. Темин винаги се е чудил как макар и с не биещо сърце можеше да обича така и то двама души. Темин стисна силно ръката на Оню и се усмихна отново.
Без багаж съм не ми трябваше щях да остана само ден.. - каза тихо ..

- Само ден? - Спря се и го погледна. - Не си ли тук, заради мен? Ако си, заради мен как може толкова лесно да се отказваш? Тъпак, трябва да се бориш за мен. Обичал ме иначе. Отиваме тогава в нас. По-късно ще си купиш дрехи.
Продължи да го води по пътя докато не стигнаха до блок, качиха се на асансьора и натисна копчета за 13 етаж. Асансьора спря на него и Оню отключи вратата на 45ти апартамент.
- Добре дошъл у дома.

Темин не спря да се смее , но следваше Оню качиха се в апартамента му ..
- Добре заварил.. - влезе навътре..
- А и не дойдох заради тебе просто реших да се разходя и попаднах на тебе просто късмет.. - седна на дивана и се облегна назад..
-Ела да те гушна.. -каза сладко..

Приближи се до него и му позволи да го прегърне.
- Искаш ли нещо за ядене или за пиене?
Когато другото момче продължи да го прегръща и не му каза нищо той просто се измъкна от прегръдката му, целуна го и го придърпа към дивана. Седнаха и Оню отново нападна устните му.
- Липсваха ми.

Усмихна се и те притисна към себе си.
- Какво друго ти липсваше?? - зацелува шията му галейки цялото му тяло обожаваше го всяка част от Оню. Не можеше да си позволи да го загуби обичаше го прекалено много.Повече от всичко..

Направи се на замислен.
- Май само това.
Засмя се и го дари с една малка невинна целувка.
- Аз липсвах ли ти или нещо от мен?