Къщурката на кученцето Лулу

-За не знам кой път днес, хората бягат от мен. Никой не общува с мен. Нямам приятели. Никога не съм имала. Ако някой стане малко по-досаден с приятелството си го изяждах. Да, твоето момиче...
Усмихна се срамежливо. Цялата й същност се беше променила. Това момче беше разтопило сърцето й.
-Интересно ми е дали щеше така да ме преследваш ако беше човек? А не..куче имам предвид. За да не е грубо, върколак.

- Не знам. Не мога да съм сигурен. Нека го наречем просто съдба.
Хвана я за ръката нежно и заедно се качиха в асансьора, натисна копчето за неговият е етаж и той потегли. Скоро пристигнаха. Лу я поведе направо напред. Стигнаха апартамента, той написа кода и отключи.
- Заповядай в новият си дом. Знам, че не е кой знае какво, но си обичам бърлогата.
Не е кой знае какво?! Та домът му си беше палат, но се опитваше да скромничи. Апартамента беше на три етажа като на първият беше хола, на вторият кухнята и трапезарията, а на третият спалните.
- Надявам се, че ти харесва. Нека ти покажа твоята стая.
Момчето пак я хвана за ръката и я помъкна към една от гостните на третия етаж. Най-накрая стигнаха стаята и пусна ръката й.
- Това е стаята ти. По-късно или утре ще отидем до вас да ти вземем и останалите вещи и дрехи. Сега се настанявай удобно. Аз отивам да сготвя нещо и да си взема душ.

Той хвана ръката й и тя отново потрепери. Защо беше толкова нежен с нея? Хйеми се вцепени. Беше й неудобно да мърда. Затова просто стисна силно ръката му със своята и го последва до последния етаж.
Не спря да се оглежда. Беше толкова просторно и красиво. И тя...щеше да живее тук. Тръгнаха към нейната стая. Тя също беше невероятна. Но как не? Всичко покрай Лухан, избрано от него, направено от него и самата му същност...бяха прекрасни. Хйеми стисна ръката си в юмрук. Не можеше да повярва, че си мисли такива неща. Стигнаха. Спалнята беше още по-красива. И леглото беше точно до прозореца. Тя обожаваше да лежи и да гледа навън.
Харесваше й. Усмихна се нежно и постави косата си зад ушите. Лухан пусна ръката й и Хйеми погледна надолу объркано. Тъкмо свикна с топлината, нахлуваща в тялото й.
Когато той я остави, тя се просна на леглото и загледа смрачаващото се небе. Беше ли нормално да се отказва така? Тя просто се предаде на чувствата си. Чувства? Тя и чувства? Трябваше да има грешка....но какво я беше накарало да му помага, да е до него и да го следва до тук.
Полежа си и слезе в кухнята при Лухан. Чудеше се какво да прави. Да отиде близо до него или да седне на един стол и да кротува. Топлината, която той й даваше й харесваше, вече й липсваше. Реши да се сдържи и седна. Заразглежда медалиона си. Вътре имаше снимка на родителите й. Хйеми отвори верижката и видя тях, да се усмихват обичливо и грижовно и очите й се напълниха със сълзи.
-Лу? Съдба? Ако беше човек нямаше да ме преследваш, нали.. Значи можем да кажем, че ме използваш, за да поддържаш живота си?
Усмихна се плахо и докато продължаваше да гледа снимката, зачака отговора на Лу. Хйеми беше умна. Беше се научила да мисли по този начин и винаги да е предпазлива. Тайничко се надяваше той да не разбере въпросът й погрешно.

Лу не я очакваше и когато чу гласа й леко се стресна.
- Ъ? Не те използвам. Наистина ти си ми нужна, за да живея, но това е защото ти си избрана за моя любима. Нашият вид се влюбваме веднъж и остава завинаги. Любовта ми към теб е искрена и сто процента чиста. Няма да те предам никога. Бъди сигурна в чувствата ми. Може би ти е трудно да повярваш, но е така.
Момчето говореше спокойно като не спря работата си.
Най-накрая всичко беше готово и седна до нея.
- Вярваш ли ми? Помисли си добре. Аз отивам в банята и се надявам да си решила като се върна.

   Взе си съвсем малко от храната и се задави. Не това беше по вкуса й, въпреки че беше вкусно. Взе си съвсе малко и преглътна.
   Докато чакаше Лу, размишляваше. Защо нея?! Тя чакаше това цял живот, а сега се чувстваше странно. Той беше прекалено мил. Никой досега не беше издържал на грубостите и наглостта й. А той я преследваше и не се отказа, докато не я вкара в апартамента си. И не само за един път, ами и да живее там. Всъщност му вярваше. Той нямаше да я остави. Но основната причина беше, че искаше да живее и Хйеми беше единственото му спасение. Ами ако беше човек? Ако животът му не зависеше от нея? Дали щеше да я остави и да се откаже от нея? Щеше. Щеше да си тръгне като всички останали. И щеше да е нейната жертва. Може би сега наистина я харесваше или обичаше, но не беше, защото той го искаше, а защото такава беше съдбата му. Сега тя щеше да продължи сама живота си ако съдбата не беше определила тя да е неговото момиче. Неговото момиче. Момичето на Ши Лухан. Звучеше някак хубаво. Но не беше истинско. Може би любовта му беше чиста, но не и истинска.
В този момент той влезе в кухнята при нея и Хйеми се усмихна плахо.
   -Вярвам ти. Странно, но ти вярвам.

- Вярваш ми, но не напълно.
Лу сушеше косата си и седна до нея. Беше намъкнал долнището на един сив анцунг и отгоре с прилепнал цветен потник.
- Харесва ли ти храната? Съжалявам, но не съм добър готвач. Аз предимно се храня с месо или нещо от сорта. Ъ, не говоря за сурово месо. Да не си помислиш нещо такова. Суровото не ми е по-вкуса. Ако не ти харесва, просто ми кажи какво ти се яде.

-Не, вярвам ти, но по по-различен начин. А за храната... Ами, вкусно е...но не това ям аз. Аз...се храня с друго. - не можеше да го каже на глас. Той се тревожеше за човешките животи. Той внимаваше да не нарани някой невинен човек, докато на нея не й пукаше и затова не искаше да му казва. Дали той се досещаше за какво става въпрос?

- Аха. Ами добре. Искаш ли да правим нещо след като се нахраниш, ако не си все още?
Лу се приближи до нея и отново я целуна.
- Извинявай, но се чувствах длъжен да го направя.
Погледна часовника на ръката си и се изплаши.
- Отивай си бързо в стаята и се заключи. Каквото и да чуваш не отваряй.
Без да казва нищо повече Лухан отиде в стаята си и се заключи. Скоро луната изгря и освети стаята му. Нещо от вътре го накара да се приближи до прозореца. Започна да вие и да покаже вълчите си нокти. Задраска по прозорците, а воя му се увеличаваше. След секунди се беше превърнал във вълк и хукна към вратата. Започна да дращи с надеждата да се отвори, но тя не се отваряше. Воят му изведнъж стана по накъсан. Очите му светеха в някакво странно жълто-зелено. Започна да обикаля стаята в кръг и да търси начин как да се измъкне, но нямаше такъв. Най-накрая след близо час и половина се успокой. Беше заспал на пода до вратата свит на топка и отново чисто гол. Дрехите му бяха на парчета разпиляни из цялата стая. Имаше и малко кръв по гърба му. Явно докато обикаляше и се въргаляше като пощурял се беше наранил на счупената нощна лампа или някоя ваза. Имаме доста изпочупени неща. Както и съдраните чаршафи и завивки на леглото му. А вратата... Определено трябваше да се пребоядисва.

-Ще ям по-късно...когато всичко отшуми и ти заспиш.
Той я целуна и Хйеми разшири очите си. Потрепери. Нямаше скоро да свикне с това. Устните му бяха горещи, меки, приютяващи. Но беше странно. Познаваха се едва от няколко часа и вече се целуваха.
Изведнъж Лухан подскочи и я изгони в стаята й, но докато се усети какво става, той вече се беше заключил в стаята си. Хйеми чу вой и застана пред вратата му. Чу драскане, виене, скимтене и го съжали. Не знаеше защо, но го съжали. Усети едно странно чувство, странно привличане към него...един вид близост. Сложи ръка на вратата и наклони глава. Седеше така дълго време. Странно, но тези жални скимтения разкъсваха сърцето й. Тя взе един чершаф от стаята си и се зави. Излегна се пред вратата му и продължи да слуша измъчените му молби. Нямаше да го пусне, не беше глупава. С всяка изминала секунда и всеки следващ измъчен стон се чувстваше все по-ужасно.
След час и половина стана тихо. Изведнъж. Хйеми се притесни заради тишината И надникна вътре. Лухан се беше свил гол до вратата. Момичето закри очите си и бавно се приближи до него. Зави го и седна до спящото му тяло. Огледа хубаво стаята - всичко беше потрошено и разкъсано. Посегна към него. Ръката й трепереше. Сърцето й щеше да изскочи и да направи дупка. Погали го нежно по главата, като не спираше да го гледа жално.

Лу лежеше почти безжизнено на земята. Лунната трансформация беше ужасна. Костите го боляха ужасно, а раната която си беше направил от стъклата го щипеше. Но тя щеше да зарасне бързо.
Докато лежеше безсилен на пода усети лек хлад. Някой беше отворил вратата и Лу вече се досети кой е. Опита се да проговори, но нямаше сили. Тя го погали нежно и той тихичко изскимтя от удоволствие. Приближи се почти незабележимо до нея и легна в краката й. Близостта й го успокояваше и го караше да се чувства по-добре. Усети как болката от костите и ставите му бавно си отива, а раната на гърба му зараства.
- Благодаря ти, че остана.

-Обещах. - усмихна му се грижовно. - Почивай си. Аз съм тук. - Продължи да го гали по главата и да го гледа с очи, изпълнени с...грижа и съжаление. Сигурно още половин час седеше, гледаше го и го милваше. Накрая стана и го взе на ръце. Все пак беше демон, беше силна. Пренесе го на леглото в стаята си и спусна щорите, за да препречи пътя на лунната светлина. Седна на земята до леглото и продължи да го гали и да гледа красивото му лице. Наистина беше красив. Като се загледаше така беше нежен и чист като сълза. Беше невероятен.

- Хйеми ще легнеш ли до мен? Искам да ме прегърнеш. Чувствам се много зле и адски слаб.Това беше първата ми пълна промяна на пълнолуние. Не знам какво си чула, но се извинявам за това.
Надигна се от леглото и огледа стаята си.
- Леле майко на вълците. Това всичкото аз ли съм го сторил? Горката ми стая. Явно не съм имал мярка на действията си. Нали ти си стоя в стаята и не си влизала по време на трансформацията ми? Можех да те нараня. Във вълчата си форма понякога не знам какво правя и губя разсъдъка си.

-Връщай се обратно в леглото. Тази вечер ще спиеш в моето легло. Ела тук. - издърпа го обратно в своето легло. Той се излегна с гръб към вратата и тя легна зад него и внимателно го прегърна през кръста. Чувстваше се...не на място. Това не беше тя. Гушна го силно и притисна тялото си към него, колкото можеше повече. - Почивай си. Не говори. Аз...стоях пред вратата ти. Не съм влизала, не съм глупава. Стоях отпред и слушах как се мъчиш. За да съм честна...и мен ме болеше, като те слушах как страдаш. Идеше ми да вляза и да ти помогна, но се стърпях. Не съжалявай..за нищо. Такъв си и не ми пука какво съм чула. Важното е, че сега си по-добре и не страдаш. Заспивай. Ще си починеш и ще си по-добре, когато се събудиш. И когато се събудиш, аз ще съм тук, до теб и ще те пазя.

- Наистина? Ще останеш до мен? Цялата нощ?
Обърна се към нея рязко и я целуна.
- Благодаря ти.
Усмихна й се нежно и я прегърна.
- Не ми се спи. Ако ти си изморена заспивай. Аз ще остана и ще те наблюдавам как спиш. Аз съм нощно същество. През деня спя, а вечер ловувам. В случая те зяпам. Може и да си почистя малко стаята. Утре трябва да ходя до магазина за боя и някои други неща. В стаята ми сякаш е падала бомба.

  Лухан я целуна и тази странна тръпка отново премина по нея. Нямаше ли да спре?! Беше толкова близо. В прегръдките му, Хйеми се чувстваше като малко беззащитно животинче, нуждаещо се от закрилата на момчето. Там й беше топло и уютно. Беше дори по-меко и удобно от колкото в леглото, завивките и на възглавницата.
  -Спри да говориш, да се движиш и да се натоварваш. Уморен си. Сам каза, че се чувстваш безсилен.
  Божичко, защо му говореше толкова мило?! Може би си задаваше този въпрос за хиляден път, но за чудовище като нея, беше странно дори една мила дума да каже...а тя го прегръщаше и се грижеше за него. С какво беше спечелило това на пръв поглед обикновено момче нейното замръзнало сърце? Погледна го в очите и докосна носа му със своя плахо.
-Цялата нощ не... Аз не съм от съществата, които спят много. Всъщност дори не помня кога за последно спах. Мога да издържам и без сън. Надявах се да заспиш, за да мога да отида да се нахраня.. Ще постоя до теб няколко часа докато се почувстваш малко по-добре, но след това трябва да отида да ям... Адски жадна съм...тоест гладна.

- Отиди сега, защото ще имам нужда от теб през нощта. И моля те, не се бави много. Ще мога да изтърпя най-много два-три часа и после сигурно ще хукна като луд навън да те търся. Отивай по-бързо, за да се връщаш по-бързо. Аз ще отида в банята да си взема душ. Смърдя на куче каквото и съм си, но очевидно не и бездомно куче, а на такова мириша.
Лу се отдели от момичето и тръгна към банята си като се усети, че е гол и хукна по-бързо. Не искаше да я притеснява от себе си. Все още не бяха толкова близки, че да се разхожда напълно гол пред нея. Той я чувстваше близка и за него нямаше проблем, но тя все още асимилира случващото се и се настройва за новият си живот.
Влезе в банята и пусна душа. Топлата вода започна да го отпуска и той се опря на стената и остави водата да се стича по гърба му.
Изведнъж започна да ръмжи. Усещаше чуждо присъствие в дома си. Не беше Хйеми, защото познаваше нейният аромат. Знаеше, че тя е излязла, за да се нахрани. Беше някой друг. Вълк? Мъжки?
Лу излезе от банята и се облече набързо. След това започна да души въздуха и проследи миризмата. "Госта" се намираше м хола на първият етаж. Лухан отиде при него.
- Какво правиш тук?
- Така ли трябва да се държиш с мен Лу? Дойдох да видя как си след промяната, но като гледам си по-добре. Усещам и чуждо присъствие. Имало е момиче при теб и то необикновено. Значи си я намерил? Браво на теб. Къде е сега тя?
- Отиде да се нахрани. Тя не е човек.
- По-добре за теб. Няма да я мислиш толкова дали няма да пострада.
- Пак си я мисля. Знаеш, че ние в кръвта.
- Знам. Скучен си ми. Дойдох само да те видя и да ти помогна с нещо ако има нужда, но изглежда, че няма така че си тръгвам. До скоро Лухан.

-Добре...ти не се пренатоварвай. Трябва да си почиваш. Когато се изкъпеш, легни в леглото и ме чакай там, арассо? - защо й пукаше толкова много за него, след като сега отиваше да се храни?! Усмихна му се за последно и излезе навън със скоростта на светлината. Дори не взе асансьора. Тръгна по стълбите. Със своята скорост на светлината. След секунди беше на центъра и наблюдаваше минувачите. Беше се подпряла на една сграда и оглеждаше всички от глава до пети с ехидна усмивка на лице. Така и не се намери някой толкова свестен. Обикновено й беше по-лесно. Сега не беше концентрирана.
В крайна сметка набеляза жертвата. Едно сравнително високо момиче, не дебело, но не и слабо си вървеше най-спокойно. Имаше дълга изрусена коса и беше облечена само с един потник и пола. Супер. Лесно щеше да приключи с нея. Тръгна след момичето. Тя вървеше сама. Още по-добре. По едно време зави в една малка уличка и Хйеми я последва. През цялото време не спря да се облизва и да преглъща слюнката. Когато видя че е горе долу празно, я изпревари и се шмугна в един храст, след което я издърпа и полетя към гората. Държеше ръката на устата й, за да не крещи. Там я бутна на земята и стъпи върху нея. Потроши всичките й кости а момичето се виеше от болка. Накрая стъпа на врата й и докато не го смачка, не се отказа. Беззащитната жертва спря да се движи, да диша и да показва признаци, че е жива. Хйеми се надвеси над нея и изсмука душата й. Облиза се доволно. Хубава душа си беше избрала. След това разпори корема й с голи ръце и започна да смуче кръвта. За около час изсмука всичко. Изяде кожата, изпи кръвта...дори мозъкът го нямаше. Нямаше нищо. Само потрошените кости, които бяха толкова счупени, че можеше да се каже, че са на прах. Облиза остатъците и от костите и ги заряза насред гората.
Тръгна бързо към апартамента. Доста се беше забавила и вече се притесняваше Лухан да не е направил някоя глупост. Защо ли се притесняваше? Тя и заради него беше разконцентрирана...затова й отне много време да набележи целта. И да я хване и изяде. Обикновено приключваше с всичко за половин час, но сега...мислите за него не я напускаха.
Тъкмо застана пред входната врата, когато се усети, че целите й ръце бяха в кръв. Устните също. Облиза всичко. Отстрани, до устната й имаше още малко кръв, която тя не облиза. Влезе вътре и се почувства странно. Намери Лухан на леглото и легна до него, като го пергърна силно и предпазливо го целуна по бузата.
-Здравей. Нали не си се преуморявал? Някой друг ли е идвал в апартамента?

Лу беше започнал леко да се унася когато усети някой да ляга до него. Веднага позна, че е неговото момиче.
- М да. Един досадник. Тръгна си одавна. Между другото се забави и се притесних за теб. Добре ли си?
Лухан се извърна към нея. Забеляза малкото кръв по устата й и с пръст я избърса.
- Беше се изцапала. Нахрани ли се добре?

-Какъв досадник? Забавих се, защото не бях съсредоточена..мислех само за теб и се притеснявах да не направиш глупост. - изчерви се, щом го каза. - Мисля, че се нахраних...не оставих нищо от оная. Утре ще търся гаджето й. Поне да са си заедно в ада. - засмя се сама на себе си. - Ти какво прави без мен?

- Взех си душ, поговорих си с брат си, който дойде неканен и си легнах докато те чаках да се прибереш. Нищо интересно. Радвам се, че си се нахранила добре. Ще имаш нужда от сила за през нощта. Тъй като аз не спя нощем ще ти досаждам доста. Извинявай, за което предварително.
Прозя се и сам се учуди на себе си. Беше странно и същевременно логично. През деня беше буден и за това сега му се спеше, но ако сега заспеше утре пак щеше да се събуди сутринта. А слънцето дразнеше на очите му. Не. Колкото и да му се спеше трябваше да остане буден.
- Ако заспя, нали ще ме събудиш?

-Не се извинявай за нищо. Няма да ми досаждаш. - усмихна се. Момчето се прозя много сладко и Хйеми се засмя. - Не обещавам нищо. Какъв е проблемът ако заспиш?

- Проблема е, че ако заспя сега ще се събудя на сутринта. Не искам да се будя сутринта. Мразя слънцето. Дразни ме. Не е като при вампирите, но пак е гадно. А и през деня зрението ми е по-лошо и не виждам добре.
Отново се прозя и главата му изведнъж клюмна настрани. Заспа от раз. Толкова дълбоко, че и с танк да минеш покрай него няма да го събудиш.

  -Сладур. - след като видя заспалото му лице се осмели да го каже на глас. Звучеше по-приятно така. След като го видя как сладко спи, сърце не й даде да го събуди. А тя обикновено беше по грубостите. Излегна се до него и го гледаше внимателно докато спи. Изучаваше лицето му. Искаше да запомни всеки детайл.
  Един час седеше така и не й омръзна. От време на време посягаше и нежно, като перце, милваше лицето му. След един час случайно се сети, че той не биваше да спи през нощта. Напълно се беше отплеснала в красотата му. Доближи се и леко го целуна. Стори й се толкова...различно. Усмихна се и леко го разтърси.
  -Лухан-а! Събуди се... Ако сега спиш, през деня няма да можеш. - Но той не се и помръдна. Спеше си все така дълбоко. Затова тя реши да използва друга тактика. Преглътна и хвана ръката му. - Оппа! Събуждай се! - Целуна го маалко по-продължително. За малко да се отплесне и да го целуне за дълго. Харесваше й там и нищо чудно и вечно да останеше да го целува. "Ъх, Хйеми, избий си тези мисли от главата...и оппа го нарече. Само не повръщай." - си мислеше тя. И наистина... Никога не беше казвала "оппа". Звучеше толкова...мило. А продължителната целувка...не нея много й хареса. Не можеше да го отрече. И да искаше, нямаше да може.

- Мммм...
Лу се размърда и дръпна момичето към себе си. Нежно я целуна и чак когато отлепи устните си от нейните отвори очи.
Явно беше заспал и се нахока наум. Не трябваше да спи, а заспа. Но наистина беше изморен. Но не. Не трябваше да спи.
Стана от леглото и разтърка сънено очи. Погледна часовника си и разбра, че е спал около час.
"Нищо. Само час е. Тъкмо няма да ми се спи през останалата част от нощта."
- Отивам да си направя кафе. Искаш ли да дойдеш с мен?
Отидоха в кухнята и Лухан започна да вари кафето когато се сети нещо. Извърна се към момичето със самодоволна усмивка.
- Ще го кажеш ли пак? Харесва ми как звучи от твоята уста. Много малко момичета са ме наричали така. Предимно сестра ми, но тя не се брой. А, и веднъж брат ми когато още не знаеше много корейски. Той не, че и сега много го знае.