Къщурката на кученцето Лулу

First topic message reminder :

Къщурката на кученцето Лулу - Page 2 Elysium-Penthouse-03-800x533

Къщурката на кученцето Лулу - Page 2 Elysium-Penthouse-04-800x533

Къщурката на кученцето Лулу - Page 2 Elysium-Penthouse-05-800x533

Къщурката на кученцето Лулу - Page 2 Elysium-Penthouse-06-800x533

Къщурката на кученцето Лулу - Page 2 Elysium-Penthouse-07-800x533

Къщурката на кученцето Лулу - Page 2 Elysium-Penthouse-08-800x533

Къщурката на кученцето Лулу - Page 2 Elysium-Penthouse-09-800x533

Къщурката на кученцето Лулу - Page 2 Elysium-Penthouse-10-800x533

Къщурката на кученцето Лулу - Page 2 Elysium-Penthouse-11-800x533

Къщурката на кученцето Лулу - Page 2 Elysium-Penthouse-12-800x533

Къщурката на кученцето Лулу - Page 2 Elysium-Penthouse-13-800x533

Къщурката на кученцето Лулу - Page 2 Elysium-Penthouse-14-800x533

Къщурката на кученцето Лулу - Page 2 Elysium-Penthouse-15-800x533

Странно, но му отвърна плахо на целувката. Момчето стана и тя с него.
-Искам. Сега как си? Все толкова отпаднал ли се чувстваш? Почина ли си поне малко? - последва Лухан до кухнята и тъкмо стигнаха, когато тя се престраши и посегна да хване ръката му. Но той отиде да си прави кафе и тя послушно се настани на един стол, гледайки замечтано през Лу.
По едно време той се обърна към нея с тъповато ухилено изражение. Това също беше сладко, странно или не.
-Направи и на мен кафе. - усмихна му се чаровно. - Имаш сестра и брат? Интересно.. - Хйеми обърна глава настрани, за да скрие сълзите и пак върна погледа си към Лухан. - О-оппа? - сега и тя му се усмихна тъповато. Нямаше идея как той ще реагира на обръщението й и се притесняваше още повече. - За да съм честна, тайничко се надавях да съм първата, която ти го казва. Както е при теб... Каквото и да ми кажеш, каквото и да направиш...все е за първи път. Все ще си първият. Даже не мисля, че някой някога е казвал името ми... - не знаеше защо казва това. Просто се почувства сякаш трябва да го излее. Но и стана наистина мъчно и отново се обърна настрани, за да избърше сълзите, които този път бяха повече.
Обърна се отново към него и се усмихна плахо.
-...а от теб звучи красиво, когато го казваш. - избърса и последните напиращи сълзи. - Съжалявам....не исках да съм толкова слаба...

- Променяш се, заради мен. Колкото по-дълго време сме заедно ще забележиш как характера ти се променя, че даже и някои навици.
Приближи се до нея и остави двете чаши с кафе на масата. Бавно коленичи до нея и я прегърна.
-Не плачи. Не бива да плачеш.
Погали я по главата и я притисна в обятията си.
- Отпочинах си. Сега се чувствам по-добре.
Гледаше я нежно в очите и й се усмихваше. бавно я целуна и отново се усмихна. Обичаше да се усмихва.
- Да, имам брат и сестра, но сестра ми... Ами тя ми не е истинска сестра. Просто сме от една глутница, а всички в глутницата са семейство. Куон Юри, така се казва тя. Брат ми е Ши Чан или просто Чан. Той е идиот на ента степен и по-добре да не се запознавате. Е, рано или късно и това ще стане. Ти ще си с мен когато глутницата има събрание. Ще видиш семейството ми. Между другото, може ли по-често да ми казваш оппа?

   -Да, знам това...плача, защото ми е мъчно...за първи път плача...истински...вчера се разплаках за първи път, сега не знам какво ме прихвана..съжалявам... - вдигна поглед към него и отвърна на целувката все така плахо. - За това с "оппа"...не знам как искам да ти казвам...това не е ли прекалено сладурско? Но щом искаш....мога ли да ти откажа...
   Сложи ръка на устата си, изумена от думите си. Възможно ли беше да се влюбва толкова бързо...айш.
   -Искаш да се запозная с глутницата ти?! Ти добре ли си?! Аз съм демон! Ще искат да ме унищожат...

- Няма да те наранят. Трябва да искат да умра, за да те нараня. Вече ти казах. Умреш ли ти или ти се случи нещо аз също ще умра. Спокойно. На някой от братята ми са им се падали и по-странни половинки. Брат ми например излиза със сирена. Не искаш да знаеш. Това момиче е доста плашещо, но такъв му бил късмета. Нали важното е да се обичаме? Другото не е толкова от значение.
Стана от земята и седна на стола до нея. Прибута чашата й с кафе към нея, а своята взе в ръце и отпи.
- Пий докато е топло. После няма да е хубаво.
Лу отпи втори път и тогава се сети нещо. Стана от мястото си и затършува из шкафовете.
- А, ето ги.
Измъкна една кутия с понички и се върна пак на мястото си.
- Искаш ли? Много ги обичам. Обожавам понички. Не мога да живея без тях.

-Е, ами и Бела беше приятелка на Джейкъб, но семейството му пак искаше да унищожи вампирите и най-вече Едуард. - ухили се и отпи от кафето. - Ах, тези понички. Видях колко ги обичаш, яж ти. Тортата от вчера е тук, нали? Понеже аз не мога да я изям, да речем, че съм я купила за теб. Обичаш ли торти? Между другото, моят вид сме по-мощни от сирените. И от повечето други видове. Нимфи, вампири, доста често и върколаци... Просто не са на нашето ниво.

- Много "Здрач" си гледала. Половината..Да не кажа повечето е измислица. Върколаците въобще не сме такива. Аз например не мразя вампирите. Дори имам приятели сред тях.
Нападна най-безсрамно поничките и докато не свършиха не се отказа.
- Торта? Има торта? Къде е? Обичам всичко сладко.
Лу стана да я търси, но усети отново познато чуждо присъствие. Започна да ръмжи и погледна през парапета към долният етаж където е хола.
- Ще си сменя паролата на вратата. Какво търсиш пак тук?
Другият се качи при тях в кухнята и огледа старателно момичето.
- Хубава приятелка си си намерил брат ми.
- Попитах те какво правиш тук?
- Бягам от моята и само тук се сетих да се скрия.
- Е, както виждаш не си добре дошъл.
- Е, стига де. Не бъди лош. Хайде, бъди поне малко снисходителен към батко си.
- Добре. Но да не съм ти чул гласа.
Досадника седна на мястото на Лухан до Хйеми и се взираше в очите й като същевременно й се хилеше тъповато.
- Ти си демон, нали?

  -Чела съм книгите. Филмите не съм ги гледала. Тортата е където си я оставил вчера след като ме отвлече тук.
  Не само Лухан усети чуждото присъствие. Той го помирисваше, а тя просто го усещаше. Но се усети много по-рано, докато той ядеше поничките. Гостът седна до нея и тя му се усмихна ехидно. Подаде му ръка да се здрависат. Гледаше го с ненавист, каквато не изпитваше. По-скоро безразличие.
   -Здрасти. Сигурно си поредният досадник. Да знаеш, че ми е много неприятно да се запознаем. - Стисна ръката му. - Аз съм Хйеми. Ти сигурно си Чан? Да, демон съм. А ти като си влюбен в твоята скъпа сирена какво правиш тук?

- Кой пък е казвал, че съм влюбен в нея? Тя е досадна.
Чан стана от мястото си и започна да тършува в хладилника. Най-накрая намери това, което търсеше.
- Бирааа... Обичам бира. Доброто ми братче винаги е запасен с алкохол дори да пие рядко.
- Брат ми, ти си пропаднала пияница и не се учудвам, че приятелката ти все ти се кара и ти мрънка на главата. Ти си неспасяем случай.
- Ти си по-голям от мен. Влюбваш се лесно и после лъжеш момичето, че ще умреш ако не е постоянно след гъза ти. Ти си такъв женчо.
- Ще умра и ти го знаеш много добре.
-Да, защото си свикнал все да има някой покрай теб. Сам нищо не можеш да направиш. Не завиждам на момичето.
Обърна се към Хйеми и й намигна. След това отпи от бирата си и пак седна до нея.
- Красавице, хайде да зарежеш досадният ми брат и да дойдеш с мен. Хубавичко ще се забавляваме двамата. Дори няма да се сещаш за този глупак.

   Хйеми се усмихна и преглътна. Направи се, че не го е чула. Но го чу. Искаше да се махне и да отиде някъде да помисли насаме. Щеше да се държи силна, докато онзи се махнеше, а след това щеше да остане сама и да реши кво да прави.
  -Няма как да не я обичаш, след като си я белязал. А за това, да дойда с теб...защо просто не се...как да се изкажа по-грубо...разкараш? Не, това беше мило. Защо не си ебеш майката? Мило. Защо не си навреш ракета в задника и не се изтреляш някъде, където няма да пречиш на никого? Е, схвана. Разкарай се. Ти не си по-малко досаден от всеки друг тъпак. - усмихна му се чаровно и иронично. - Извинете ме, ей сега се връщам. Надявам се като се върна да те няма.
С наперена походка тръгна към тоалетната в нейната стая. Влезе в стаята, като съвсем случайно остави вратата открехната. Скри се в празния гардероб. Строполи се на земята и се подпря. Тъкмо беше започнала да се отпуска. Беше започнала да му врява. Беше започнала да се влюбва. За пръв път от осемнайсет години някой й обръщаше внимание и тя най-накрая се доверяваше на някого. И той я лъжеше. Ако не беше куче, до сега да го е изяла. Наистина беше започнала да има чувства към него. Все пак беше първият й. И очевидно последният. Захапа силно долната си устна. Стисна ръката си в юмрук, а с другата прекара пръсти през косата си.
Стоя дълго време така. Позволи на сълзите на сълзите, появили се незнайно как, да напуснат зачервените й очи. Докато се усети, лежеше на твърдата студена повърхност в гардероба и плачеше тихо. А после и заспа.
Заспа така, обляна в сълзи. Защо беше толкова слаба?! Хйеми никога не се беше предавала толкова бързо. По-малко от половин ден беше минал, а тя вече беше започнала да му се доверява. Искаше да излезе, да го остави и да не се върне повече. Но искаше ли той да умре? Може би. А може би не? Ами ако я беше излъгал? Да, беше. Може би той все още не беше белязал никоя. А може би беше, но нещо се беше случило с нея. Но той пък няма да я остави толкова лесно...
   Хйеми нямаше представа какво се случва. Това беше в лутащите й се мисли. Знаеше само едно - харесваше го. И искаше да остане до него и да го пази от смъртта, която бдеше над него. Но ако той не искаше? Все пак това не зависеше от нея. Ако той не искаше, това щеше да е краят. А този край, странно, но на нея не й харесваше.

Лу се загледа тъжно след отдалечаващото се момиче. След като се скри от погледа му се извърна към брат си. Очите му светеха застрашително. От кафяви започнаха да променят цвета си на жълто-зелен. След минути на мястото на двете момчета се намираха два сиви вълка. Лухан започна да ръмжи и да оголва зъби срещу по-големият си брат, а другият просто стоеше и го гледаше с насмешка. Във вълчата си форма не можеха да говорят нормално, но за това пък имаха телепатична връзка.
"Защо я излъга? Не ти ли стигна, че уби първата ми приятелка и за малко не умрях, а сега искаш да убиеш и Хйеми. Няма да ти позволя да ни разделиш или нараниш. Няма. Махай се докато не съм решил все още да ти разкъсам гръкляна. Знаеш, че съм способен на това братко. Разкарай се."
"Слаб си Лухан. Не можеш да ми направиш нищо. Все още си слаб. Толкова дълго време сред хората те отслабват. загубил си тренинг брат ми. Само с един удър на лапата и съм те повалил на земята. Не си ми интересен. Тръгвам си."
Чан излезе от апартамента все още във вълчата си форма. Лу остана загледан към вратата още малко и се трансформира обратно в човек. Обърна се към стаята на Хйеми и отиде да види как е. Нямаше я в стаята за това провери и в банята, но и там не я откри. Подуши въздуха и тогава разбра къде е. Отвори гардероба и намери спящото момиче там. Лу я взе на ръце и видя мокрото й от сълзи лице. Беше плакала, заради него, а това разкъсваше сърцето му. Нежно я сложи на леглото и я зави. След това седна до нея и се загледа в нежното й и невинно лице.

През цялото време скимтеше на сън и тихо шепнеше името му. Имаше и кошмари. За първи път от осемнайсет години имаше кошмари. По едно време се събуди и подскочи стреснато. Видя, че Лухан я гледаше докато спи и се ококори.
-Ти какво правиш тук... - гледаше го на кръв, но и умолително. Червеният цвят се беше появил. Неусетно започна да подсмърча. Накрая не издържа и се сви в края на леглото, като заплака. Пред него не биваше да е толкова слаба, но точно в момента не й пукаше. Болеше я. И искаше тази болка да спре.

- Хйеми, не плачи. Моля те, недей. Погледни ме. Никога не бих те излъгал. Моля те, изслушай ме. Чан те излъга. Иска да ни раздели и да ме накара да страдам. нали ти казах, че имах приятелка. Той я уби. Надяваше се, че като я убие аз ще умра с нея, но някак си това не се случи. Той винаги ме е мразил и завиждал, защото семейството ни ми се доверяваше повече. Иска да те отдели от мен, защото знае, че съм влюбен в теб и ако и ти си тръгнеш това наистина ще е края за мен. Прости ми, но наистина ще умра без теб. Обичам те Хйеми. Не ме мрази.
Лу се качи на леглото до нея и я прегърна. Беше забравил, че е гол и че можеше да я притесни. Сега най-важното беше да я накара да му прости и да я задържи до себе си.
Докато се опитваше да я успокои дори не разбра, че се е разплакал.
- Не си отивай от вен. Не ме оставяй сам. Не искам отново да съм сам. Страх ме е от самотата.

Той й каза, че я обича. Докато го слушаше, лека усмивка се беше появила на лицето й. За пръв път изобщо някой й го казваше. Вдигна поглед към него. Той плачеше. Не искаше да плаче. Показа едната си ръка под чершафа и избърса сълзите. Прегърно го силно през кръста и се отпусна на рамото му.
-Колко преди мен си лъгал? Коя от нас двете беляза? Към коя имаш чувства...Ти каза, че веднъж влюбите ли се, остава за цял живот...може да е мъртва, но това не променя любовта ти към нея... Каза, че си ме чакал двайсет и три години, но това не е така, тъй като преди години си имал друга..чакал си няколко години мен. Предполагам. В такъв момент...бих казала, че не съм играчка, че да ме подмятат така...но истината е, че и аз не искам да си тръгвам... Не искам да си сам. Наистина не искам.. Не искам и да умреш. И не те мразя... Плача, защото..защото ме боли. Боли ме сърцето, а дори не знам защо... Моля те...не ме оставяй... - това тя ли го каза?! Тя умоляваше. Тя искаше той да е до нея. Винаги е била сама, а сега се предаде толкова бързо. Забеляза, че той е гол и го зави. - Ще настинеш. Не ми пука, че си върколак и кръвта ти е топла. Така ще настинеш. - Прегърна го още по-силно и се сгуши в него. Погледна към него и докосна носа му със своя. - Спри да плачеш. Не искам да виждам сълзи в красивите ти очи. - ..които още бяха нещо смесено между жълто и кафяво. Повдигна брадичката му и го погледна от близо. - До теб съм. Няма да те оставя. Вярваш ли ми? .. Оппа?

- Вярвам ти. Знам, че не ме лъжеш. Извинявай, че не ти казах цялата истина, но се страхувах да не ме оставиш.
Притисна се в нея и обви раменете й с ръцете си.
- Обичах я, но не по този начин както теб. Към теб любовта ми е много по-силна. Тя не беше моята половинка, така че тя не беше толкова скъпа... така да се каже... за мен. Ти си най-важната за мен. поради тази причина когато Чан я уби аз не умрях, но ако нарани теб аз ще умра. Аз никога няма да те оставя. Умолявам те да не го правиш и ти.
Нежно я целуна и се отдръпна.
- Ще се облека, за да не те притеснявам. дори не съм забелязал, че съм гол. Свикнал съм да съм сам в къщата и да си тичам така и сега старият ми навик не иска да ме остави. Между другото до сега никога не съм белязвал. Мога само веднъж да бележа и искам това момиче да си ти. А, и не вярвай на всичко чуто от Чан. Той от раждането ми иска да ме съсипе.

-Не ме притесняваш особено, когато си завит и нищо не се вижда. Важното е, че си до мен. - престраши се и също го целуна, но по бузата. - Мен не си ли ме белязал? Но нея си я обичал.. Мен за първи път някой ме обича по този начин.. Знам, че можеш да бележиш само веднъж...надявах се да си белязал мен. За да съм твоя половинка, не трябва ли да съм белязана? И..няма да те оставя. Поне за сега нямам такива планове. Тук ми харесва. - усмихна се.

- Ами такова... За белязването... Трябва да спя с теб, за да те бележа. За това го и протакам. Не знам дали си готова. Белязването не става лесно. Трябва и двамата да го искаме силно. След това трябва да пием някаква отваря с билки, но за целта трябва да отидем при племето ми. Виж. Ако искаш може да живеем и без белязване. Важното е да си до мен, но ако сме белязани ще можем да си говорим и с телепатия където и да сме. Ще можем да усещаме настроенията и чувствата на другия. И такива. От години чакам този момент и аз съм готов, но ти... Не знам за теб. Искам да изпитам това чувство. Все пак е само веднъж. Да усетиш, че си едно цяло с друго същество.

-Все някога ще съм готова. Все още не съм. Ако ще оставаме завинаги заедно, аз няма да позволя да съм небелязана. Познаваме се от половин ден, че и по-малко. До преди часове исках да не те виждам повече. Но ако ти толкова много го искаш...аз съм готова да ти се отдам изцяло. Усмивката ти и щастието ти радват и мен. - усмихна се и пак се гушна в него.

- Ще изчакам. Не искам да те насилвам. Когато си готова тогава. Мога да почакам колкото време ти е нужно. Чаках двадесет и три години, та няма ли да почакам още малко? Свикнал съм все да чакам. И не си мисли, че те упреквам. Разбирам те напълно. И аз да бях на твое място и аз да съм направил същото. Когато си готова тогава.

-Благодаря ти. - усмихна му се и погледна навън. Слънцето изгряваше. - Вън става светло...трябва да спиш. Почивай си, когато започне да се стъмва, ще те събудя. Аз ще съм до теб през цялото време. Искаш ли довечера да излезем заедно да ловуваме? Да си хапнем гаджето на онази от снощи? Ще ти покажа къде й оставих костите и по-лесно ще намерим момчето. Искаш ли? Ще си го поделим. А аз никога не деля. - говореше ентусиазирано и с насмешка. - А може ли да те целуна преди да заспиш? - сега вече в очите й се четеше надежда. Искаше, но беше толкова нервна...сякаш, когато го правеше, се страхуваше, че ще сбърка. Сякаш правеше нещо грешно и нелегално.

- Ами може. Няма да откажа вечеря с теб. За целувка не трябва и да ме питаш.
Приближи се близо до нея и остави този път тя да го целуне.
- Може ли да спя тук? Не ми се прибира в къщи. А и може ли да те помоля за услуга? Тъй като на теб слънцето не ти дразни толкова да напазаруваш нещата от списъка, който ще ти дам. Трябва да си подменя изпочупените и скъсани неща в стаята, а през нощта магазините не работят.

-Супер. Ще ти покажа как се ядат хора. Ти нали ги смяташе за невинни душици, та.. - приближи се също и нежно го целуна, което я накара да се оближе. Беше вкусно. - Ако в моята стая се чувстваш по-комфортно....това си е твоят апартамент, ще си спиш, където искаш. Иначе аз и без това имах планове да изляза да купя неща за стаята ти. Може да започна да пренасям нещата от моя апартамент. Да знаеш, че дрехите ми не са малко. Ще използвам и твоя гардероб. После като приключа, ще се върна при теб и когато се събудиш, ще ме намериш до себе си.

- Нали ще ме изчакаш да заспя и тогава ще излизаш? И моля те, пази се. Все още не сме обвързани и няма да мога да разбера къде си и да дойда да те спася ако имаш нужда от мен.
Намести се близо до Хйеми и скоро заспа като леко я беше прегърнал. Беше му приятно и удобно да спи до нея. Чувстваше се по-силен и защитен.
Тялото му беше отпуснато на леглото и можеше да се каже, че е умрял ако не се виждаше как гърдите му се вдигат и спадат докато дишаше. Типично куче. Но пък породисто и прекрасно. (Не се стърпях да не го напиша. :)

  -Да, тук съм. Ще се пазя. Аз съм демон. Нищо няма да ми стане и на теб няма да ти се налага да си разваляш сладкия сън заради мен. Заспивай.
  Момчето се намести до нея и я прегърна. Тя се заигра с косата му, докато го гледаше как сладко сладко спи. Не знаеше как да се измъкне от здравата му хватка. Беше я страх, че може да го събуди. Накрая успя и леко го целуна по челото преди да излезе.
  Първо взе боя за вратата, нови чершафи за неговата стая, нови лампи и вази за там, абе изобщо, ново обзавеждане за стаята му. Всичко, което беше счупено и разкъсано, го купи ново. После мина през апартамента си и взе две огромни торби с дрехи и вещи. Това беше само една четвърт от нещата й. Идеше й да се разплаче, че не може да вземе всичко. Накрая мина през сладкарницата и взе две кутии с понички. Хората я гледаха странно с многото чанти.
  След около два часа мъки най-накрая се прибра в апартамента на Лухан и остави всичко на земята, само поничките скри в шкафа. Първата й работа беше да го провери дали спи, а после да се погрижи неговата стая да влезе в ред. Когато и това беше готово, съвсем тихо се промъкна в стаята си и сложи нещата в гардероба. Всичко се запълни. Щеше да си купи още един гардероб и все някак щеше да побере всичко вътре. Но сега беше по-важно да стои до Лухан.
  Легна на леглото до него и се пъхна под завивките, напълно забравила, че той е гол. Гушна се в него и нежно го целуна, след което тя също заспа, доволна, че е свършила всичката работа и сега отново е на сигурно и топло при своя вълк.

Докато спеше Лухан изведнъж започна да бълнува и да говори насън.
- Не, недей Чен. Не я убивай. Мразиш мен. Тя каква вина има? Знам, че тя ми е приятелка, но не трябва да я убиваш само, за да ме нараниш. Недей. Неееее...
Лухан скочи от леглото и се строполи на земята.
- Ох. Пак съм сънувал.
Огледа се и тогава видя, че се намира в стаята на Хйеми, а тя го гледаше леко изплашено.
- Събудих ли те? Извинявай. Просто лош спомен превърнат в кошмар, който никога не ме оставя.
Върна се на леглото при нея и я прегърна.
- Извинявай, че те изплаших.

-Няма нищо. Ти добре ли си? - отново се гушна в него. - Искаш ли да ми разкажеш какво стана? Винаги ли те тормози този кошмар? Какво да направя, за да го залича?