Къщурката на кученцето Лулу

First topic message reminder :

Къщурката на кученцето Лулу - Page 5 Elysium-Penthouse-03-800x533

Къщурката на кученцето Лулу - Page 5 Elysium-Penthouse-04-800x533

Къщурката на кученцето Лулу - Page 5 Elysium-Penthouse-05-800x533

Къщурката на кученцето Лулу - Page 5 Elysium-Penthouse-06-800x533

Къщурката на кученцето Лулу - Page 5 Elysium-Penthouse-07-800x533

Къщурката на кученцето Лулу - Page 5 Elysium-Penthouse-08-800x533

Къщурката на кученцето Лулу - Page 5 Elysium-Penthouse-09-800x533

Къщурката на кученцето Лулу - Page 5 Elysium-Penthouse-10-800x533

Къщурката на кученцето Лулу - Page 5 Elysium-Penthouse-11-800x533

Къщурката на кученцето Лулу - Page 5 Elysium-Penthouse-12-800x533

Къщурката на кученцето Лулу - Page 5 Elysium-Penthouse-13-800x533

Къщурката на кученцето Лулу - Page 5 Elysium-Penthouse-14-800x533

Къщурката на кученцето Лулу - Page 5 Elysium-Penthouse-15-800x533

- Разбрах те. Ако не съм с времето ще разбера.
Лу й се усмихна нежно.
- Да, по-добре е, че не си вълк. Така ако имаме деца няма да са приковани под контрола на Луната като баща си и майка си. Сега ще се влияят само при много ярко пълнолуние, защото ще носят вълчият ген само от баща си.

-Да, с времето ще схванеш. За сега това стига. - усмихна се. - Интересно. Дали децата ни ще приличат по нещо на мен?

- Със сигурност. Ще имат твоята красота, ум и сила. От мен ще вземат само виенето срещу луната, чесането, ловенето на бълхи и разпръскването на козина. Аз не съм особено пример за подражание щом се отнася за бащи. Аз съм най-неподходящият за тази роля. Въобще не разбирам баща ми как се е справил? Може би, защото и майка ми е вълк. Баща ми е имал късмет, но аз още по-голям.
Усмихна й се нежно и я погали по главата.

-Радвам се, че аз съм твоето момиче. Болезнено е да си сам от толкова малък... - усмихна се. - Искаш ли да заспиваме? Не се ли умори вече?

- Всъщност съм доста уморен, но чаках ти да го кажеш. Искаш ли преди това да си вземем по един душ и тогава? До сега се въргалях по земята и мисля, че тялото и косата ми се нуждаят от него.

-Добре, но нека да е бърз. Искам да си почиваш вече. - хвана ръката му и отидоха в банята. Хйеми влезна под душа и започна да търка тялото си.

Лу остави струята вода да се стича по тялото му. Той през това време се взираше в гърба на Хйеми. Бавно се приближи до нея и докосна раменете й като бавно слизаше надолу докато не стигна пръстите на ръцете й и не ги преплете със своите. Внимателно опря брадичка на едното й рамо и прошепна.
- Обичам те.

Усмихна се грижовно и бавно се обърна към него. Обви ръцете си около кръста му и облегна глава на гърдите му.
-Благодаря.

- За какво ми благодариш? Не те разбирам.
Лу й помогна да се изкъпе. След това и той се изми и двамата излязоха сгушени в голямата хавлия. Бързо притичаха до спалнята и се мушнаха под завивките голи без да си сложат дори бельо. Лу прегърна Хйеми и я задържа в топлите си прегръдки.
- Лека нощ, любима моя.
Целуна я по челото и затвори очи. Отново не беше забелязал, че марлята на раната е паднала от водата и кръвта пак е бликнала от раната.

Видя кръвта и ахна. На бързо смени компреса и избърса червената течност.
-Добре ли си? - шепнеше тихо, докато момчето се унасяше. - Нали не те боли? Глупи. И не се усеща, че има рана. Добре че съм аз. - целуна го нежно и се притисна към него.

- Ммм... Какво ми правиш? Какво е топлото нещо на корема ми?
След това се сети за раната. Пак я беше забравил. Явно се е разкървила и Хйеми му е сменила превръзката.
Лу се намести удобно, така че раната да е на безопасно място и гушна момичето. Бавно заспиваше, а с това и дишането му се нормализираше.

Усмихна се на мрънкащия вълк и обви ръцете си около кръста му внимателно, така, че да не го нарани. Притисна се към него. Целуна устните му, след това врата, ключиците, гърдите и се излегна на тях, унасяйки се в спокоен и дълбок сън в прегръдките на любимия си.

На сутринта Лухан първи се събуди. Загледа се в нежното спокойно лице на спящата си приятелка. Погали я нежно и съвсем внимателно целуна устните й, за да не я събуди. След това се облече и слезе на долният етаж, за да приготви закуска. След като двамата закусиха. Се качиха в колата на Лу и тръгнаха към резервата.
Само с пристигането им и беше задушен от прегръдките на майка си.
- Лу, миличък. Радвам се, че отново те виждам. Виж се само колко си възмъжал.
- Мамо, не ме засрамвай.
- Извинявай миличък.
Жената погледна Хйеми и се усмихна нежно.
- Влизайте деца. Лу, покажи й стаята си да се настани.
- Добре, а къде е баща ми?
- Обучава новаците.
- Той пък кога стана учител?
- Вече десет години.
- Уоу. Май доста съм пропуснал?
- Определено. Ти като не се сещаш за родителите си така ще е. Откакто се премести в града си идвал един-два пъти.
- Е!
- Няма "е". Защо не отидеш да помогнеш на баща си, а хубавото момиче ще помогне на мен с приготовленията за ритуала?!
- Ъ, добре.
Лу целуна набързо Хйеми, нежно я погали по главата и тръгна към малката улична сграда.

Събуди се от отвратителния мирис на човешка закуска и се сети колко беше гладна. Но не за такава храна. Хапна, разбира се, за да не обиди Лу, но това ни най-малко не засити глада й. Дори напротив - подхрани го.
С Лухан излязоха и отидоха в резервата. По-странно нещо не беше виждала. Отвърна плахо на целувката.
-Нали щеше стаята да ми показваш...айш. Какъв ритуал? - с любопитство се обърна към майката. Не стига, че беше странно, ами и миришеше на кучета ужасно много. Дразнеше ноздрите на Хйеми и тя подсмърчаше от време на време. Вълците, които я виждаха я гледаха дръпнато и страняха от нея. Поне си бяха научили урока и не се месеха с демони.

Лухан се подчини на майка си и с натъжен поглед се сбогува с приятелката си. Остави я при майка си, а той тръгна към училището. Още не беше влязъл в сградата и вече се чуваха ясно нарежданията на баща му. Лухан тихо се промъкна вътре, но вратата изкърца и привлече вниманието на учениците.
- Не ми обръщайте внимание. Продължавайте с обучението си.
Лу отиде при баща си.
- Как си старче?
- Не ми говори така.
Лу се засмя и потупа баща си по гърба.
- Майка ме прати да ти помагам докато съм тук. А и отвлече приятелката ми.
- О, и тя ли е тук? Да разбирам ли, че си я белязал?
- Ами... Такова... Да.
- Браво синко. Сега си достоен син на Алфа.
- Сега какво да правя?
- Събери си една групичка и се захващай да им разказваш за видовете трансформация и всичко около нея.
- Добре.
Лу събра малка групичка от пет деца на следна възраст около 16-18. Три момчета и две момичета.
- Сядайте в малък кръг. Днес аз ще ви бъда учител.
Всички седнаха и той между тях.
- На въпроси ли ще го караме?
Всички единодушно отвърнаха "На въпроси".
Едно от момичетата се приближи още по-близо до Лу и почти се притисна в него.
- Оппа, какво става когато се превръщаш за първи път?
- Болезнено е. Промяната е толкова болезнена, че ти се иска направо да умреш. Костите и ставите ти се местят като живи. Някъде се чупят и срастват на ново само за секунди. Когато премине първата промяна оставаш във вълчата си форма поне седмица докато не се възстановиш напълно и болката не отшуми.
- Оппа, теб много ли те боля?
- Не, защото не се превърнах на пълнолуние. Моята промяна беше преждевременна.
- Ау. Защо?
- Не мога да кажа. Лично е.
- А как става това с белязването?
- Ами това е вид отпечатък, само че този отпечатък не се вижда. Той е дълбоко в тялото на човека, който си белязал.
- А ти белязвал ли си?
- Да. Веднъж.
И ума на Лухан тръгна към Хйеми. Неговото нежно и красиво момиче.
- Расата на партньора не е от значение.
- Значи партньора ми може да е например вампир?
- Точно така. Моята приятелка например е демон.
- О, горкия. Сигурно е много грозна.
- Напротив. Хйеми е прекрасна. Тя е най-хубавото нещо в живота ми.
- Оппа, обичаш ли я?
- Много. Тя е всичко за мен.
Момичето се отдръпна от Лухан.
- Значи си спал с нея.
- Какво?
- За да бележиш някой трябва да правиш секс с него и след това да се направи специален ритуал.
- От къде знаеш тези неща?
- От голямата ми сестра. С нея всичко си казваме.
- Коя ти е сестра?
- Няма значение.
- Трябва да ти е казала също, че белязването не е игра. Белязването е важно като дишането. Загубиш ли половинката си умираш или полудяваш.
Лу се замисли какво ли ще стане ако се случи нещо на Хйеми. Дали щеше да полудее? Полудее?! Като... Като...
Лу скочи от мястото си и отиде при баща си.
- Какво се е случило с момичето на Чан?
- Какво?
- Какво се е случило с приятелката му?
- Ами тя... Беше се заразила с някакъв вирус. Хората й не успяха да я излекуват и тя почина.
- Хйеми!
Лу веднага се сети за нея.
- Татко тръгвам си.
- Отиваш при нея, нали? Отиваш при момичето си?
- Точно така.
Лухан изхвърча от сградата и тръгна направо към дома си. Нахлу в къщата и се хвърли направо да прегръща Хйеми и да я целува.
- Липсваше ми, липсваше ми.
Хвана я за ръката и я помъкна към стаята си. майка му завика след него, но той не я отрази. Влязоха в стаята му и Лу нападна устните й.
- Не ме оставяй никога. Дори настинка не хващай. Не искам да умра. Не искам да остана без теб. Искам те здрава.
Притисна я към тялото си и я прегърна през кръста.
- Обичам те.
Лу продължи да я целува нежно.
- Искаш ли да се разходим в гората? Може да си направим дори пикник. Съгласна?

-Лу, добре ли си? Какво има? - отвръщаше на целувките с притеснение. - Случи ли се нещо там? Спокойно, аз съм добре...цяла съм. Нищо няма да ми се случи.
Усмихна се и го погали грижовно.
-И ти ми липсваше. Много ми липсваше. - обви ръцете си около врата му и го целуна продължително. - В гората? Ама... Раната не те ли боли? Добре ли си?

- Добре съм. Раната не ме боли.
Прегърна я нежно и я погали по главата.
- Е, ще дойдеш ли с мен в гората?

-Ама...ух...крих го от теб, но съм адски гладна. Затова избягвам гората. Там ще огладнея още повече. Ще направя някоя глупост. Ти си ранен, а аз да се храня... И то по този начин... Не знам. Но щом искаш...да отидем.

- Гладна си?! Стой тук. Ще ти потърся храна. Не мърдай от тук. Всъщност... Какво точно ядеш?
Лу я изгледа малко гузно.
- Май трябва да науча повече за демоните. Имам гадже демон, а нищо не знам за тях?

Засмя се шумно и го целуна.
-Не чу ли, когато с брат ти се карахме? Не помниш ли, че исках да си поделим гаджето на момичето, което изядох вчера? Аз се храня с хора, Лу. Оставям само костите им. А после ги троша. На прах. Съжалявам, че трябва да го чуеш, но аз съм демон. Всичко лошо, което се сещаш, се прави основно от демони. В кръвта ни е. Съжалявам. Ох, как обичам черни дробове. И сърцата. М, сърцата. Нали не си се отвратил от мен? Трябва да спра да мисля за това, че огладнявам още повече. А ти никъде няма да ходиш. Мога и сама да си намеря храната.

- Ама... Не мога да те пусна да вървиш сама в гората. Страх ме е да не ти се случи нещо. Някой от вълците са с доста особен характер и може да те наранят. На времето дори мен постоянно биеха и хапеха. Не им пукаше, че баща мие Алфа и водач на глутницата. Е, брат ми ги подстракаваше ама това не пречи и сега да те наранят. И по тази причина идвам с теб. Няма да ловуваш сама в гората.

-Първо, аз ловувам в града, ям в гората. Второ, не съм си и помисляла да те оставям сам. След това, което ти причини, няма да посмея да те оставя сам. А за мен не се тревожи. Аз съм демон, по дяволите. Аз убивам същества като теб. А после и духът им. Това ми е задачата. Гонела съм духове, убивала съм. Заради мен са умирали всякакви - върколаци, вампири, сирени.. Така че на мен няма какво да ми се случи. Нашият вид сме могъщи. Повече, от колкото си мислиш.

- Ама...Ама... Ама... Зарежи. Идвам с теб и толкова. Без повече да спорим. Къде искаш да отидем?
Лухан я хвана за ръката и я помъкна навън.

-Разбира се, че идваш с мен. Не знам къде ми се ходи. На теб къде ти се ходи? Все още може да отидем на пикник.

- Но нали каза, че си гладна, а ти не ядеш същата храна като мен. Трябва да се нахраниш първо, пък после ще видим какво ще правим.