Къщурката на кученцето Лулу

First topic message reminder :

Къщурката на кученцето Лулу - Page 4 Elysium-Penthouse-03-800x533

Къщурката на кученцето Лулу - Page 4 Elysium-Penthouse-04-800x533

Къщурката на кученцето Лулу - Page 4 Elysium-Penthouse-05-800x533

Къщурката на кученцето Лулу - Page 4 Elysium-Penthouse-06-800x533

Къщурката на кученцето Лулу - Page 4 Elysium-Penthouse-07-800x533

Къщурката на кученцето Лулу - Page 4 Elysium-Penthouse-08-800x533

Къщурката на кученцето Лулу - Page 4 Elysium-Penthouse-09-800x533

Къщурката на кученцето Лулу - Page 4 Elysium-Penthouse-10-800x533

Къщурката на кученцето Лулу - Page 4 Elysium-Penthouse-11-800x533

Къщурката на кученцето Лулу - Page 4 Elysium-Penthouse-12-800x533

Къщурката на кученцето Лулу - Page 4 Elysium-Penthouse-13-800x533

Къщурката на кученцето Лулу - Page 4 Elysium-Penthouse-14-800x533

Къщурката на кученцето Лулу - Page 4 Elysium-Penthouse-15-800x533

Целуна за последно челото му преди да слезе при родителите му.
-Здравейте. Благодаря отново, че дойдохте. - поклони се ниско за пореден път. - Не сме се запознавали. Аз съм Пьо Хйеми...половинката на Лухан. Аз съм, както сигурно вече сте усетили, демон. Надявам се това да не е проблем..

- Няма проблем. Всъщност и да има това е съдба. Всевишните са избрали така. Древното племе на Чероките го предрече още когато сина ни се роди. Казаха, че момичето му ще е необикновено, много красиво, силно и различна от него. Виждаме, че са били прави.

-Благодаря ви. - поклони се отново. - Всъщност...ако не бях го подгонила...не, че се хваля, но го спасих. Брат му...е такъв негодник. Съжалявам, че говоря така за сина ви, но не беше правилно от негова страна да се държи така. Можеше да му се случи нещо наистина лошо... Обещавам ви, заклевам се в живота си, че няма да допусна да му се случи нещо. Винаги ще го пазя, ще му помагам и никога няма да го оставя. - никога ли?! Не можеше да поврява, че това нейният език се е изкривил да го каже. Но пък дали не беше истината? - Отново благодаря, че дойдохте толкова бързо и че ми се доверихте. Извинете ме, но ще се връщам при сина ви. Мисля, че има нужда от мен. - поклони се за последно и хукна към стаята на Лухан, отдъхвайки си.
Влезе тихо вътре. Погледна раната - не изглеждаше добре. Беше дълбока и грозна. Не че това пречеше на Хйеми. Кръвта я накара да преглътне и да се оближе. Смени компреса и без да иска се оцапа с тъмно червената течност. Погледа малко ръката си и облиза нацапаното, осъзнавайки, че е адски вкусно. Съвсем тихо промърмори на себе си, че дори вътрешностите му са прекрасни, макар че беше куче. Хйеми отърси глава от тези вредни мисли и дооправи компреса, след което плъзна върха на пръста си по него. Легна до Лухан и нежно облегна глава на гърдите му, гледайки с изпълнени с обич очи невинното му спящо лице. Леко започна да го милва по главата и да си играе с косата му. Не след дълго се унесе на топло в прегръдките му, където се чувстваше невероятно спокойна. От време на време шептеше името му и си представяше кръвта от по-рано на скалите, треперейки от страх, но после усещаше топлите му ръце и се успокояваше.

Родителите на Лу влязоха в стаята на сина си и извикаха Хйеми навън. Отидоха в хола и седнаха на дивана, а момичето на стола срещу тях.
- Все още не можем да повярваме, че собственият му брат може да му го причини.
Майката на Лу се разплака и през сълзи заговори.
- Не мога да повярвам, че е готов да причини нещо такова на собствената си кръв. Сякаш Чен не ми е син. Заради неговата безмозъчност щях да загубя малкият си син. Жената се сгуши в мъжа си. Той пък на свой ред пое разговора.
- Кога ви срещна? Кога смятате да започнете ритуала по белязването? Питам ви не, за да се притесните, а защото този ритуал е важен за семейството ни. Сега след като брат му го следи и се опитва повече от всякога да се отърве от него ти си му нужна. Чрез белязването той ще стане по-силен, по-бърз и по-бързо ще се регенерира.
Докато си говореха дори не забелязаха, че Лухан стоеше до тях и се тъпчеше с понички.
- Хйеми, има ли натурален сок? Пие ми се сок от ябълка.
Седна между родителите си и ги прегърна.
- Липсвахте ми. Радвам се, че дойдохте и двамата.
- Как да не дойдем и да видим сина си, който се бори за живота си?
- О, мамичко, мамо. Наистина ми липсвахте. Чан... Той... О, не мога да повярвам, че се опита да ме убие. Толкова години минаха, а злобата и омразата му към мен не стихна нито за миг. Уби Че Рин, а сега преследва и мен. Преди години не успя, но сега е решил на всяка цена да ме разкара.
След няколко часа родителите му си тръгнаха и Лухан и Хйеми останаха сами.
- Не слушай баща ми. Не трябваше да те пришпорва за белязването само защото има син психопат. Аз ти казах вече. Само ако си готова и наистина го искаш. Аз съм съгласен на всичко само да си до мен.

  -За това с белязването...аз...разбирам, че е важно, но...познаваме се от ден. Не съм готова...съжалявам, че ви го казвам. Грижа ме е за него, но...не мога... Много съжалявам. Имам шесто чувство. Ще се грижа за него, както не пазя себе си. Обещавам ви. Докато не направим ритуала... Не мога...просто не мога... - наведе виновно глава и се зачерви от притеснение.
  Когато родителите му си тръгнаха, тя се приближи до него и го прегърна отзад през кръста нежно така, че да не вземе да го заболи и облегна глава на рамото му.
  -Как е? Боли ли те? По-добре ли се чувстваш?

- Добре съм. Все още съм малко отпаднал, но скоро ще мога да се изправя спокойно на краката си.
Обърна се към нея и я целуна. След това нежно я прегърна.
- Благодаря ти. Спаси ми живота отново.
Лу се върна на устните й и нежно обгърна кръста й.
- Извинявай. Притесних те.
Отдръпна се от нея и отиде в стаята си. Легна на леглото си с гръб към вратата. Осъзнаваше, че на моменти прави глупости, които може да накарат Хйеми да се отдръпне от него. Тези целувки и прегръдки... Трябваше да сдържа повече хормоните си, но покай нея му беше трудно да се сдържа, а няма как тя да е далеч от него.
- Айш. Ще се побъркам.
Лу седна на леглото и разроши косата си.

-Къде избяга сега? - изприпка при него и седна зад Лухан, прегръщайки го нежно през кръста. - Не искам повече да се отделяш от мен. И забранявам да излизаш сам от тук, ясно? Защо излезе сам бе, глупи... Знам, че имаше нужда, но... Повече никакви отделяния от мен. Може да ти стана досадна, но пак ще седиш до мен. - облегна глава на рамото му и се усмихна. Пак се заигра с косата му, докато гледаше влюбено лицето му.

- Хйеми, аз... Съжалявам, но ми трудно да се сдържам в твое присъствие. Не мога. Опитвам, но всеки път когато си около мен искам да спя с теб. Разбираш ли, че ме влудяваш?
Лу се обърна към момичето и я прегърна. Погледна я отново в очите и впи жадно устните си в нейните. Поиска й вход с надеждата да му позволи. През това време ръцете му се намираха на кръста й под блузата.

-Тогава давай. - позволи му вход и той най-нахално напъха езика си в устата й. Тъй като тя нямаше опит, бързо се отказа и остави той да обиколи всичко в устата й. Пъхна ръцете си под блузата му и започна да обхожда гърба му. - Само бъди нежен, първи път ми е. - засмя се. Тя беше чудовище. И брутално груб да беше, нея пак нямаше да я боли. Усмихна се перверзно и го целуна отново, като този път плахо опита да обходи неговата уста. Наистина й харесваше. Чувстваше се добре. Щом беше в неговите прегръдки. Притесняваше се, разбира се, но благодарение на него, щеше да се отпусне. Затова и му позволи да прави каквото иска с нея.

Лу се усмихна нежно на момичето и продължи да шари из устата й. След минути вече беше започнал да сваля дрехите й, а и своите също. Съвсем скоро и двамата бяха голи. Лу забелязваше, че Хйеми се притеснява и за това нежно я погали по главата.
- Спокойно. Ще внимавам и ще бъда нежен.
Спусна бавно ръцете си по бедрата й и повдигна малко тялото й. Намести се удобно между крака й и бавно и внимателно проникна в нея. Видя как момичето прехапа устни. Целуна я с надеждата да я разсее от внезапно настъпилата болка. Щом тя се отпусна и свикна с големината му започна бавно да се задвижва в нея.
- Ако те боли просто ми кажи. Или ако не ти харесва темпото ми. Ще го направя, така както на теб ти е удобно.

-Добре съм...давай...ах...по-бързо... - в сравнение с удоволствието, болката беше нищо. Но в момента той само я дразнеше. Тя искаше още от него. - Искам те...по-грубо... - надигна се и го целуна настоятелно, докато той се задвижваше все по-бързо в нея.

Лу се намести още по-удобно и забърза темпото. Ръцете му се намираха на дупето й, а устните му на гърдите й. Хапеше ги и ги смучеше, но гледаше да не е прекалено грубо, за да не я нарани с кучешките си зъби. С ноктите също внимаваше. Не знаеше какво може да се случи докато правеха секс. Малко се плашеше да не се трансформира докато я чукаше. То никак няма да е странно огромен и едър сив вълк да се намира между разтворените крака на момичето и да я чука по този начин.
Лухан разтърси глава и прогони мислите си от нея.

Забоде нокти в гърба на Лухан. Все още беше притеснена. Не знаеше дали след един ден е правилно. Но щом Лу искаше това, тя беше готова на всичко за него. Какво имаха значение тези нейни мисли, при положение че удоволствието беше неописуемо, а и тя беше започнала да се отпуска. Харесваше й в прегръдките му, да я обгръща с меките си топли ръце, да докосва грубите й омърсени устни със своите, които бяха горещи и приютяващи, да усеща любовта на единствения човек, на когото му пука за нея.
В момента острани изглеждаха като прегладнели животни след зимата. Не че не бяха животни де. И двамата стенеха невероятно силно, а виковете им огласяха стаята.
По едно време Хйеми усети нещо да се стича надолу по задника й. Прехапа долната си устна, докато стенеше тихо от болка и удоволствие, и погледна надолу към кръвта.
-Не спирай. По-бързо...моля те. - Лухан я гледаше притеснено, но все пак я послуша.

Лу послуша Хйеми. Продължи, но много внимателно. Не искаше да я боли.
- Ако много те боли нека спрем?
Само, че Хйеми не му позволи да спре и той се видя принуден да продължи. Движеше се бързо, но същевременно внимаваше да не я нарани. Скоро усети напрежението в слабините си, а и видя как момичето прехапва устни и диша тежко. И двамата бяха към края си. Лу свърши дълбоко в Хюеми и се отпусна до нея.
- Съжалявам. Много ли те болеше?

Свърши заедно с него и се отпусна до него. Хареса й чувството, бялата му течност да я изпълва от вътре. Хареса й да е в ръцете му, да е негова.
-Лу, успокой се. Добре съм. Беше невероятно. Само дето не се чувствах готова, но ще го превъзмогна. Благодаря.
Целуна го нежно и се сгуши в него.
-Раната не те ли болеше? Не бива да се пренатоварваш и да се движиш много, а ти...виж се. Може ли да сменя компреса? Боли ли те?

Лухан беше забравил съвсем за раната. Дори не беше забелязал, че леко е прокървяла и е напоила марлята.
- Мхм. Извинявай. Не исках да те притискам. Сигурно много те заболя? Аз... Аз...
Съжалявам.

-Глупи. Престани. Беше прекрасен. - целуна го отново, по-продължително. - Болеше в началото. След това беше невероятно. Никога не съм се чувствала така, затова ти благодаря. Не се тревожи. Мен болката не ме плаши. - усмихна се. - Не биваше да го правим. Не те ли болеше раната?
Напои компреса в синята течност и го сложи внимателно на мястото на стария.
-Оф, как можа да излезеш сам от тук.. Вече няма да мърдаш от вкъщи, ясно? Без мен. И искам докато поне малко се оправи раната да си почиваш и никъде да не ходиш. Аз ще съм до теб и няма да ходя никъде. - усмихна му се. - Добре ли се чувстваш?

Лу и се усмихна нежно и окуражително.
- Добре съм, само че трябва да отидем до резервата утре. Там ще се възстановя по-бързо. Нали ще дойдеш с мен? Моля те.
Лу я изгледа с кучешките си очички.

-Не си добре. Разбира се, че ще дойда. Няма да те оставя сам. А там какво ще ти правят? - облегна глава на гърдите му.

- Не знам точно. Майка ми и шаманите на племето знаят. Баща ми е алфа и водач на глутницата. Той също ще помогне.
Изведнъж нещо стана.
Лухан гледаше в една точка към тавана. Дишаше тежко и от време на време проскимтяваше от болка. След няколко минути луната щеше да изгрее. Лу се надяваше, че сега когато белязването е започнало болката ще е по-малка. Надяваше се, че връзката им завърши напълно, вече няма да го боли.
Луната почти изгря. Вълчи вой разцепи въздуха и Лухан се сгърчи от болка. Извика силно и се сви в леглото на топка. Лу се опитваше да не мисли за болката. Мислеше за нещо по-приятно. Мислеше за своето момиче.
"- Хйеми."
Лу знаеше, че тя го усеща. Знаеше, че тя страда понеже той страда.
- Хйеми, Хйеми, Хйеми...
Тхо шепнеше името й. Копнеше за нежните й прегръдки и целувки. Искаше му се да се сгуши в прегръдките й с надеждата да не го боли повече.
Луната огря цялата стая, Лухан изкрещя силно и се превърна. Започна да обикаля стаята като полудял и да драще по прозорците. Виеше срещу Луната. Лу се приближи до Хйеми и отърка муцунка в ръката й и с умоляващ поглед я погледна.
"- Ще ме почешеш ли зад ушите?"
Телепатичната им връзка беше станала по здрава, сега когато беше във вълчата си форма.
Момичето започна да го чеше, а Лу започна леко да скимти от удоволствие.
"- Ммм... Хубаво е. Може ли и по коремчето?"
Лухан легна на земята и се подготви за удоволствието, което го очакваше всеки момент.

Гледаше как Лухан обикаля стаята и дращи по вратата и прозорците. Не знаеше как да му помогне, много се тревожеше. Знаеше, че го боли. Опита се да го прегърне, но в този момент той се трансформира и започна да обикаля нервно. Клекна на пода и зачака той да отиде при нея. Беше толкова красив като вълк. Чувстваше се сякаш имаше домашен любимец. Някак си й беше комфортно така, защото той мълчеше, но шестото чувство й помагаше да го разбере. Почеса го зад ушите с усмивка, а после и започна да го гали по корема, когато той се търкулна на пода. Хйеми седна до него и му се радваше докато чешеше корема му и си играеше с едната му лапа.
-Нали вече не те боли? Не искам да те боли.

"- Не ме боли. Приятно е. Ох, още малко. А, точно там. Малко в ляво. Ох, ох. Приличам на краставо куче гъмжащо от бълхи."
Лу леко надигна глава и я близна по лицето. Ако беше в човешката си форма това щеше да е целувка по бузата, но в тази си форма това му бяха възможностите.
След като се нарадва на чесането, което можеше да продължи и цяла вечност стана от пода. Луната се скри и Лухан върна човешката си форма.
- Каква излагация от моя страна. Извинявай, че те накарах да ме чешеш. Повече няма да се повтори.
Лу се прехвърли на леглото и придърпа Хйеми при себе си.
- Надявам се, че не се притесняваш вече от голото ми тяло? А, и да те предупредя, че през този месец трябва да се пазиш от мен. Започва периода на разгонване и не се знае кога може да ти се нахвърля. През този период по някога не осъзнавам какво правя и мога да те и-и-из-изн... Може да те и-и-и-и-изнасиля. Вече се е случвало няколко пъти и то все с различни момичета. Срам ме е от това, но просто не мога да го контролирам. А бе защо толкова говоря? Сам си се засрамвам. Не ме слушай. Гушни ме.
И още преди момичето да го прегърне, той я прегърна. Харесваше му да се гушка в нея. Хйеми беше толкова мека и нежна. Ухаеше толкова приятно и аромата й го отпускаше и успокояваше. Лухан започна да се унася леко. Не спеше. По скоро дремеше. Усети как Хйеми нежно го гали по главата.
- Обичаш ли ме?
Лу не знаеше защо го каза, но много искаше да чуе отговора.
- Аз те обичам, много. Никога не съм обичал друго момиче така и никога няма да обичам. Само теб и никоя друга, защото ти си моето момиче. И хиляди години да живеем пак няма да мога да ти покажа и опиша колко те обичам.

-Няма нищо. Ти си си куче, вече свикнах с мисълта и не ми пречи. Ще те чеша колкото искаш. Ако искаш, може да се превръщаш в кучешка форма специално, за да те почеша. - засмя се.
Гушна се силно в него и притвори очи.
-Честно казано, малко се притеснявам. Не знам защо. Ако не го бях направила заради теб, може би нямаше да се съглася за това да спим заедно. Не знам дали бях готова. Но не се притеснявай. Хареса ми. Добре съм. - целуна го нежно. - А иначе...изнасилвай ме колкото си искаш. Така или иначе съм твоя. - усмихна се грижовно и го погали по главата.
Отпусна се на гърдите му и започна да се унася, докато си играеше с косата му. Изведнъж той й каза, че я обича. Тя вдигна поглед към него. Очите й белстяха. Усмихна се нежно и сложи един кичур коса зад ухото му.
-Нали няма да се разсърдиш, ако не ти кажа, че те обичам? Благодарна съм ти. Но разбери, ще дойде моментът, в който ще го чуеш. Засега обаче не мога. Разбираш ли ме? Не знам какво е да обичаш. Никога не съм обичала. Винаги съм мразела и търсела начини да убия нещо. В момента искам да раздавам любов. Само на теб, разбира се. Но не е същото като преди. Ти ме промени. - прокара пръсти през лицето му. - Ще ме чакаш ли? Аз ще живея вечно, така че имаме време.

- Ще те чакам колкото време ти е нужно, само че аз нямам вечност като теб. Старея по-бавно от нормалните хора, но старея и умирам. Дори да съм на 200-300 години аз все още ще продължавам да те обичам и да те чакам. Няма да умра докато не чуя тези две думички от теб.
Лу се сгуши плътно в нея и се заигра с меката й коса.
- Сякаш докосвам козината на майка си. Тя има същата мека коса като твоята, а когато е във вълчата си форма е много красив снежен вълк с изкрящо бяла козина, която е много мека и топла. Като малки с братята и сестрите ми много обичахме да се крием в мамината козина. През зимата предимно сме във вълчата си форма, заради ниските температури в резервата. Когато сме вълчата си форма ни е по-топло. Козината и масното съдържание под кожата ни грее. Ти също щеше да си красив вълк. Сигурно щеше да приличаш на майка ми.

-Знам. Тъй като не умираме лесно, ще направя всичко възможно да умрем заедно и никой да не преследва духа ти. Когато някое чудовище умре, духът му остава жив. Но само като дух. Той не може нищо. Не чувства нищо. Просто се носи безцелно в пространството. Което също е вид съществувание, защото има възможност да се прероди. Това крих дълго време от теб. Сатаната е мой господар. Винаги праща демони след изгубените призраци. Имаме задачата да ги убием, довършим, за да изчезнат веднъж и завинаги. Не знам защо го прави. Но трябва да ги преследваме и измъчваме, докато не се уморят от безмисления си живот. Разбираш ли? - погали го по главата и се зачуди дали той свързва това, което тя му казва. Дали е разбрал какво има предвид. - Да, но не съм вълк. Така ми харесва. - усмихна се и зарови глава в косата му.