Къщурката на кученцето Лулу

First topic message reminder :

Къщурката на кученцето Лулу - Page 7 Elysium-Penthouse-03-800x533

Къщурката на кученцето Лулу - Page 7 Elysium-Penthouse-04-800x533

Къщурката на кученцето Лулу - Page 7 Elysium-Penthouse-05-800x533

Къщурката на кученцето Лулу - Page 7 Elysium-Penthouse-06-800x533

Къщурката на кученцето Лулу - Page 7 Elysium-Penthouse-07-800x533

Къщурката на кученцето Лулу - Page 7 Elysium-Penthouse-08-800x533

Къщурката на кученцето Лулу - Page 7 Elysium-Penthouse-09-800x533

Къщурката на кученцето Лулу - Page 7 Elysium-Penthouse-10-800x533

Къщурката на кученцето Лулу - Page 7 Elysium-Penthouse-11-800x533

Къщурката на кученцето Лулу - Page 7 Elysium-Penthouse-12-800x533

Къщурката на кученцето Лулу - Page 7 Elysium-Penthouse-13-800x533

Къщурката на кученцето Лулу - Page 7 Elysium-Penthouse-14-800x533

Къщурката на кученцето Лулу - Page 7 Elysium-Penthouse-15-800x533

"- Защо те боли ръката? Какво е станало? Нарани ли се някъде? Моля те, ела, че ме плашиш така. Защо да не те пуснат? Помоли майка да те доведе и с пази от другите. Обичам те, нали знаеш?! Хайде идвай бързо, че ми липсваш."

"Веднага идвам. Няма да говоря с майка ти. Тя ме мрази. А ръката ме боли, защото се рязах за кръв. Дадох повече, от колкото трябва. Мисля, че раната стана прекалено дълбока и кървава. Не се притеснявай, добре съм." Тръгна да излиза и с езапъти към лечебницата, където и да беше това. Вълците наоколо я гледаха странно и с отвращение.

"- До къде стигна? Наблизо си. Мога да те подуша. И защо не използва игла за кръвта? Майка ми има много. То не трябва много кръв. И една капка понякога е достатъчна. Майка не ти ли каза?"

"Нищо не ми каза. Даде ми нож и ми каза "над купата". Иначе аз съм почти т...ох, по дяволите, защо мирише толкова много на кучета. Не се обиждай, по-отвратителна миризма не съм помирисвала." - най-накрая отвори една врата и завари любимия си да лежи на едно легло. Затича се към него и го прегърна.
-Боли ли те? Добре ли си? Липсваше ми. Трябва да ти кажа нещо. - целуна го нежно и му се усмихна нежно.

"- Спокойно. Добре съм. Ама наистина ли воня гадно. Знам, че съм куче и такова... Какво искаше да ми казваш?"
Лу все още беше във вълчата си форма. Така се лекуваше по-бързо, а и нямаше сили да се трансформира. Дишаше тежко и с влажен поглед гледаше Хйеми.
"- Обичам те."

-На теб ти свикнах. Ти миришеш на хубаво куче. Обожавам, когато си в кучешката си форма. - погали нежно козината му и се наведе да целуне муцуната му. - Как си? Боли ли те? Колко време ще стоиш тук? - продължи да си играе с краищата на космите на главата му. - А за това, което исках да ти кажа, ами...аз...все още не съм го проумяла и не мога и да проумея как се случи...не знам и дали е така, тъй като за първи път ми се случва. Но аз... Лу,... - погледна го с надежда в очите. - Аз...о-о-обичам те? - каза го като въпрос, тъй като не беше сигурна как да реагира. Леко, но продължително целуна муцунката му. - Лухан, обичам те. И съм благодарна, че ти обичаш мен. Не мога да повярвам, че се намери някой, който да има чувства към мен, различни от омраза и ненавист. - наведе глава и се усмихна. Не можа да сдържи сълзите си. Беше щастлива. За първи път в живота си беше истински щастлива. - Обичам те. - хвана лапата на Лухан и му се усмихна искрено.

Лу сияеше от щастие. Прие човешка форма и се опита да стане от болничното легло.
- Хйеми, може ли да ми подадеш чашата с вода? Бих си я взел и сам, но главата ми се върти.
Когато Хйеми се обърна, за да вземе чашата и да му я даде той отново проговори.
- Благодаря ти. Благодаря ти, че ме спаси. Ако не беше ти сега да съм мъртъв.
След това видя ръката й и нежно и много внимателно я хвана.
- Много ли те боли? Сега като сме обвързани трябва да зарасне по-бързо. Може да усетиш неща, които до сега не си усещала. Постепенно ще откриваш, че заприличваш на мен. Ще придобиеш някои от моите способности.
Лу прегърна Хйеми.
- Обичам те.
Лухан искаше да я целуне, но тъкмо се приближи до устните й и някой нахлу. Успя да си открадне за бързо една невинна целувчица и се обърна към човека, който създаде смут.
- Какво има мамо?
- Тя я е убила, нали?
- За какво говориш майко?
- Открили са Ха На мъртва. Почти нищо не е останало от нея. Тя я уби, нали?
- Няма такова нещо. А, и Хйеми ни чува.
- Не ми пука. Ако идваш отново го прави сам.
- Защо толкова я мразиш? Приятелката ми нищо не ти е направила.
- Но ме дразни. Не я харесвам.
- Тогава ние си тръгваме и забрави, че си имала син.
- Не, моля те. Не ме оставяй и ти.
- Съжалявам, но щом не приемаш приятелката ми и казваш, че не я искаш тук и аз няма да дойда. Не отивам никъде без нея. Обичам я.
- Лу?!
- Сбогом майко.
Лухан слезе от леглото, превърна се във вълк и двамата с Хйеми тръгнаха към колата. Там се превърна отново в човек, облече се и потегли към дома си.
По средата на пътя спря колата.
- Можеш ли да караш? Изморен съм и имам нужда от сън, а и съм много-много гладен.

   -Не ме боли...от време на време ме прорязва, но съм добре. - отвърна плахо на невинната целувка. - И аз те обичам.
   В този момент майка му влезе и започна да говори за мъртвото момиче. Хйеми се усмихна самодоволно, докато майка му говореше. Очите й светнаха в червено и за да подразни още повече жената, се облиза и с високомерен тон уточни, че вълчицата е била вкусна, прокашляйки се. Ядосаното изражение на майката я накара да се засмее ехидно. Очите й проблеснаха в ярко червено.
   Тръгнаха към колата. Когато спряха, Хйеми се огледа.
   -Разбира се, че не мога. Мога да те нося. Искаш ли?

- Не. Просто ме дръж буден. Ако сега заспя ще се събудя чак след седмица. А може и да заспя зимен сън и да се събудя чак пролетта.
Лу си се представи като мъжкият еквивалент на Спящата красавица и се засмя.
- Спящият принц Ши Лухан. Как ти звучи?

-Хм? Няма ли да се прибираме? А и да спиш толкова, не ми пречи. Ще си прекрасният ми спящ принц. - целуна го.

- А да.
Лухан запали колата и подкара.
- Какво ти се прави като се приберем? Аз знам какво ще правя първо. Ще ям като разпран. Гладен съм като вълк. Ъ, това прозвуча странно. Както и да е. Наистина съм много гладен.

-Не се ли умори? Дай да те нося до вкъщи, ако си уморен. - хвана ръката му. - Какво ще ядеш? Мисля, че останаха понички. И торта също. След това ще поспиш. Трябва да си почиваш.

- Уморен съм, но ще издържа колкото да се приберем у дома. А и наистина трябва да ям. Вече втори ден става откакто не съм ял. Чудя се как издържах?
Лу стисна ръката й нежно и й се усмихна.

-Какво ще ядеш?

- Храна. Не знам каква точно. Трябва да видя какво има в хладилника. Аз,ъ... Не се храня с хора. Мога, но не го правя. Това, че вълците се нуждаят от прясна плът е лъжа. Не е задължително.

-Да, знам го. Видях как ядеш понички. Попитах, за да се опитам да ти сготвя. Не искаш ли? Ти трябва да си почиваш.

- Можеш да готвиш?! О, искам да опитам твоя храна. Ти ще готвиш, а аз ще си взема душ през това време.
Пристигнаха си в къщи. Лухан паркира колата и се качиха в апартамента си. Нямаше сили да изкачва стълбите и за това легна на дивана и бързо заспа.

-Да. Преди нашите да починат, мама ми готвеше най-различни неща, а аз гледах с любопитство. И тъй като имам идеална памет, помня всичко, което ми е готвила на времето.
Прибраха се и Лухан си легна уморен на дивана. Докато Хйеми тършуваше, реши да провери как е той. Щом го видя да спи така сладко клекна до него и леко целуна челото му, погали го по главата и постоя малко при него преди да се върне в кухнята. - Милият ми. Колко да си бил уморен. Сладур.

Лу спеше неубезпокояван. Единственият човек, който посещаваше сънищата му бе прекрасната Хйеми. Лу се събуди когато до носа му достигна приятният аромат на топла храна. Корема му издаде знак на протест и Лухан се затътри по стълбите към кухнята.
- Ухае страхотно. Какво е?

-И аз не знам. Има пилешко и свинско в него. Само това знам. Но знам, че е и вкусно. Името нямам представа какво е... Просто помня, че това беше първото нещо, което мама ми сготви. Ето, опитай. Внимайвай, пари. - поднесе ястието в една чиния към Лухан и седна срещу него да види реакцията му. - Вкусно ли е? - гледаше с любопитство, готова да му побутне останалата част от тавата, за да изяде и нея. - Как спа? Добре ли се чувстваш? После искам да ми покажеш раната.

- Спах страхотно. Сънувах ангел.
Лу опита храната. След това започна да яде и докато се опразни чинията не каза нищо.
- Искам още. Божествено е. Имаш дяволски добри ръце. Готвиш като професионалист. Въпреки, че не ядеш такава храна я приготвяш страхотно.

-Ангел? А не някой демон? Мен например? Ще взема да изревнувам. - засмя се. - Искаш да кажеш демонски добри? Дяволите не са на нашето ниво. Те просто Вървят наоколо и вършат малки злини. Иначе ето. Цялата тава е за теб. - побутна храната.

- Ама ангела си ти. Демоните не са толкова добри. Ти си като паднал ангел. Прекрасна и нежна. При това й страхотна готвачка.
Лухан нападна и останалата храна и не спря докато не омете всичко.
- Натъпках се. Сега пак ми се доспа.
И за да потвърди се прозя широко.

-Аз и не искам да съм добра. Харесва ми да съм зла и недостижима. - усмихна се. - Хайде в леглото. Искам да ти погледна раната и после да спиш.

- Ама не си зла. Ти си добра. Е, поне с мен де.
Лу се подчини и се качи в стаята си следван от Хйеми. Свали набързо дрехите си като остана само по бельо и легна.
-Бррр... Леглото е студено. Ще легнеш ли до мен?