Къщурката на кученцето Лулу

First topic message reminder :

Къщурката на кученцето Лулу - Page 8 Elysium-Penthouse-03-800x533

Къщурката на кученцето Лулу - Page 8 Elysium-Penthouse-04-800x533

Къщурката на кученцето Лулу - Page 8 Elysium-Penthouse-05-800x533

Къщурката на кученцето Лулу - Page 8 Elysium-Penthouse-06-800x533

Къщурката на кученцето Лулу - Page 8 Elysium-Penthouse-07-800x533

Къщурката на кученцето Лулу - Page 8 Elysium-Penthouse-08-800x533

Къщурката на кученцето Лулу - Page 8 Elysium-Penthouse-09-800x533

Къщурката на кученцето Лулу - Page 8 Elysium-Penthouse-10-800x533

Къщурката на кученцето Лулу - Page 8 Elysium-Penthouse-11-800x533

Къщурката на кученцето Лулу - Page 8 Elysium-Penthouse-12-800x533

Къщурката на кученцето Лулу - Page 8 Elysium-Penthouse-13-800x533

Къщурката на кученцето Лулу - Page 8 Elysium-Penthouse-14-800x533

Къщурката на кученцето Лулу - Page 8 Elysium-Penthouse-15-800x533

-Естествено. Дай да погледна раната. - седна на леглото. Все още с проклетите компреси. Смени този с нов, като използва това, което беше останало от синята течност. - Изглежда много добре. Скоро ще се оправи. Даже мисля, че това ще е последният, който слагам. - съблече се и остана само по бельо. Легна до Лухан и се гушна в него. - Заспивай, оппа. Трябва да почиваш.

- Нарече ме оппа?! Сладко е. Искам по-често да го казваш.
Лу се сгуши в нея и притвори очи.
- Обичам те.
Прошепна тихо на ухото й и заспа.

-И преди съм те наричала така, глупи. Обичам те. Спи. - целуна челото му и щом вида, че момчето й заспива, се унесе също.

На сутринта Лухан се събуди първи. Изниза се от леглото и се зарови в хладилника. Започна да вади храна и да се тъпче. Примъкна чипсове и понички и седна пред телевизора. Гледаше някакъв филм и продължаваше да се тъпче.
Докато се бе отнесъл не забеляза Хйеми, която беше седнала до него.
- Ох, стресна ме.
Лу я придърпа към себе си и я целуна.
- Добре ли спа? Как ти е ръката?
Лухан взе ръката й и я огледа.
- Започнала е да заздравява.
Върна се отново на чипсовете.
- Трябва да напазаруваме. Опразних шкафа с храната и хладилника. Нали ще дойдеш с мен до магазина?
Чипса му свърши и нападна поничките. Щом и не свършиха изсумтя, отиде да се облече и отиде при Хйеми.
- Ще тръгваме ли?

-Вече не ме боли. - отвърна на целувката. - Разбира се, ще излезем. Няма да те оставя сам. Може да минем през сладкарницата да вземем още много понички. Искаш ли?

- Аха. И може и да хапна там още, че наистина съм много гладен. Храната в хладилника и в шкафа не ми стигна. Това е, заради промяната и временно ще се тъпча така. Може да кача и някое килце, макар че малко вероятно.

-Не ми пречиш. Тъпчи се колкото искаш. Аз ще те глезя. Може някой път пак да сготвя...

- Наистина? Може ли да е тази вечер? Харесва ми готвенето ти.
Лухан започна да се пазари като малко дете на приятелката си и да подскача от радост когато му угоди.
Лу хвана Хйеми за ръката, излязоха навън и тръгнаха към супер маркета хванати за ръце.

-Може, само ми кажи какво да ти сготвя. - влязоха в магазина и започнаха да пазаруват.

Първото, за което се залепи Лу бяха месата. Направо му течаха лигите когато гледаше богатия асортимент от месни продукти.
- Телешко с ориз ми се яде. Само да го намерим.
Лу подуши въздуха и откри телешкото.
- Ето го.
Лу взе от месото и го сложи в количката за покупки, която взеха на влизане.
Лухан грабеше безразборно и не гледаше цените. Не, че му и пукаше особено за цената. Беше достатъчно богат, че да си позволи и целият магазин да изкупи.
След като се огледа и установи, че вече няма място в количката, а не че няма какво да се купи тръгнаха към касата да плащат. Когато Лу стовари цялата стока продавачката ги изгледа странно, но си свърши работата. Лухан плати с картата си и двамата излязоха.
- Да минем покрай сладкарницата и да се прибираме.

-Не че ми тежи, наистина, но торбите са много. Как ще ги носим? - Хйеми беше взела по-голямата част от торбите и ги люлееше небрежно напред-назад, а хората, които минаваха покрай нея, я гледаха изплашено. Едва ли обикновено момиче би било способно да носи и една от тези торби.

- Ще извикам такси.
Лу се обади по телефона и поръча такси. След минути таксито спря на мястото където му каза Лухан и двамата се качиха. Спряха само за малко да се отбият до сладкарницата и Лу да изкупи и нея и се прибраха.
- После ще подреждаме продуктите. Сега съм много гладен.

-И сега ли ще искаш да ти готвя? Какво искаш за ядене?

- Не знам. Ти реши. Има много храна. Купихме нужно и ненужно.

-Искаш ли пилешка супа?

- О, да, да... Пиленцееее... Обичам. Е, аз обичам всичко от месо.
Лу се ухили тъпо на Хйеми и зарови в торбите.
- Намерих го.
Лухан измъкна огромен пакет с чипс и заседна пак пред телевизора.
- Искаш ли?

-Не знам...яж ти. Повече имаш нужда от него. Аз друг път. Сега ще легнеш да спиш, нали? Трябва да си почиваш.

- Не ми се спи. Хайде да правим нещо.
И под нещо Лухан си разбираше други неща.

-Трябва да спиш, Лу. Наистина. С тази рана.. Моля те.

- Ама наистина не ми се спи. Не те лъжа.

-Това не значи да не си почиваш. Добре, какво друго ти се прави?

- Нищо. Просто ми се тъпее.

-Да седиш и да гледаш в една точка? Ммм, както кажеш.

- Ела тъпей с мен.