Къщурката на кученцето Лулу

First topic message reminder :

Къщурката на кученцето Лулу - Page 6 Elysium-Penthouse-03-800x533

Къщурката на кученцето Лулу - Page 6 Elysium-Penthouse-04-800x533

Къщурката на кученцето Лулу - Page 6 Elysium-Penthouse-05-800x533

Къщурката на кученцето Лулу - Page 6 Elysium-Penthouse-06-800x533

Къщурката на кученцето Лулу - Page 6 Elysium-Penthouse-07-800x533

Къщурката на кученцето Лулу - Page 6 Elysium-Penthouse-08-800x533

Къщурката на кученцето Лулу - Page 6 Elysium-Penthouse-09-800x533

Къщурката на кученцето Лулу - Page 6 Elysium-Penthouse-10-800x533

Къщурката на кученцето Лулу - Page 6 Elysium-Penthouse-11-800x533

Къщурката на кученцето Лулу - Page 6 Elysium-Penthouse-12-800x533

Къщурката на кученцето Лулу - Page 6 Elysium-Penthouse-13-800x533

Къщурката на кученцето Лулу - Page 6 Elysium-Penthouse-14-800x533

Къщурката на кученцето Лулу - Page 6 Elysium-Penthouse-15-800x533

-Ама сега ли? Пред теб? На светло? .. Бих..почакала вечерта...не съм чак толкова гладна.. - коремът и нададе силен вой, разкривайки истината. -Добре де. Хвана ме.

- Не трябва да се притесняваш от мен. Сега сме един вид семейство и трябва да свикваме със странностите на другия. Ти вече ме видя да се излагам, а повярвай ми, това е по-ужасно от това да те видя как се храниш.

-Защото не си виждал как се храня. Но добре. Както желаеш. Да знаеш, че през деня е много по-трудно. Първо трябва да си уловя жертва. Така че отиваме на центъра. Там има една малка уличка, в която ще се скрием. Аз ще наблюдавам, а ти ще седиш тихичко зад мен и ще си мълчиш. Като уловя някой отиваме в гората. Ясно?

- Ясно. Само ще седя, мълча и гледам. Ама какво да гледам? Теб ли? Защото ако е така нямам нищо против. Никога няма да ми омръзне да те гледам.
Тръгна да я целува, но в същият момент някой го издърпа на страни.
- Оппа, защо си тръгна така и ме остави сама. Не успяхме да си поговорим.
- Ъ, малко съм зает сега.
- С тази ли? Много е грозна. Виж, оппа. Искам да си поговорим хубаво за белязването и обвързването. Тази може и да почака. Сега имаш работа с мен.
- Ама...
Момичето му запуши устата с ръка и го помъкна към гората.

Очите на Хйеми светнаха в червено и момичето хукна след тях. Настигна ги, но не се издаде веднага. Вървеше зад тях и събираше злоба. Накрая изненада момичето гръб и я оскуба. Онази се обърна объркано и Хйеми й зашлеви шамар.
-Не ме интересува каква си. За каква се мислиш, ха? Като ти казва, че е зает, зает е. А преди да говориш на мен, че съм грозна се погледни в огледалото. Смърдиш на необучено куче. Изобщо знаеш ли какво е шампоан? Кучешки, разбира се. Козината ти е мазна и рядка, съжалявам, че трябваше да чуеш истината. А муцуната ти .. а, чакай. Огледало ли казах? Ти ще го счупиш, мила. Сега ми се разкарай от погледа, докато не съм направила нещо по-жестоко от един шамар.

Лухан се изплаши и се скри бързо зад Хйеми.
- Може нея да изядеш. Никой няма да е против.
Лу продължи да гледа двете момичета, които всеки момент щяха да си скочат на бой, заради него. Само като си го помисли и го напуши на смях.
- Май по-рано от очакваното ще отидем на пикник, а баща ми ще си остане с една ученичка по-малко.
Докато си бръщолевеше дори не забеляза кога по-малкото момиче се беше приближило до него и го целуна. След това се трансформира във вълк и избяга в гората.
- Ама тя кога...? Как? Тя във вълк ли се превърна? Нали уж не знаеше как?

-Ааа не. Тази няма да ми се измъкне. - съвсем забравила за Лухан, хукна след вълка. Криеше се зад дърветата, шмугваше се покрай сенките, тичаше в тревите. Настигна я и я нападна в гръб. Скочи й и захапа врата й, отхапвайки голяма част от него. Изплю го и продължи да отхапва, докато онази се гърчеше и се опитваше да се бори. Накрая главата й беше останала настрани.
-Защо имате толкова много козина.. - сети се за Лухан и вдигна поглед. Той беше до нея. Това я накара да се успокои. Надвеси се пак над момичето и опита кръвта й. - Не е особено вкусна, но съм толкова гладна, че щях с козината да я изям, ако можех.
Първо разкъса кожата и я отдели от вътрешностите, заделяйки козината настрани. Спокойно се наяде с органите на момичето и изпи цялата й кръв. Накрая останаха само козината и костите. Хйеми стъпа върху тях и ги строши, а козината направи на пух и прах, разкъсвайки я.
-Вкусно. Благодаря ти. И това да не стига до вашите, че после аз съм виновна. И извинявай, че трябваше да гледаш как се храня като прасе.

- Ми няма проблем. Трябва да свикна с това. Само, че... Ах.
Лухан се сви на земята, а ръцете му целите бяха в кръв, неговата кръв.
- Само, че тичах... Тичахххх до тук.
Изведнъж се превърна във вълк и се просна на земята. започна да вие жално.
"Боли. Много ме боли. Моля те, извикай помощ."

Видя как момчето й пада на земята и вие от болка. Очите й се насълзиха. Целуна го по челото и даде всичко от себе си, за да стигне за две секунди до резервата. Попадна първо на баща му и веднага му каза какво е станало. Двамата хукнаха към мястото, където Лухан се беше свил на земята и не след дълго стигнаха.

Баща му го огледа внимателно.
- Госпожице, отивайте в къщата. Аз ще го заведа в лечебницата. Трябва да му направят спешна операция. Само час да се бяхме забавили и да е умрял. Това глупаво момче. Казахме му да си почива докато отровата излезе от тялото му и раната зарасне, а той не си е седял на задника. Постоянно върши глупости. Тръгвайте.
Мъжът се превърна във вълк и качи сина си на гърба си. Затича се към лечебницата в резервата където щяха да го излекуват. Или поне се предполагаше, че ще го сторят.

Хйеми се загледа след тях. Беше виновна. Заради нея се получи така. Само да не беше толкова глупава. Нищо нямаше да й стане да почака още малко за храна, но...нетърпеливостта й я докара до тук. Започна да подритва камъчета и да ги троши в дърветата. Прибра се в стаята и зачака някой да отиде при нея и да й каже какво става.

Майката на Лухан тихо почука на вратата на стаята на сина си. Отвори вратата и с бавни стъпки се приближи до Хйеми.
- Той ще се оправи. Той е силното ми момче. Не може да си отиде. Не и сега когато откри теб и е щастлив. Моля те, спаси го. Моля те.
Жената се разплака и падна в краката на момичето.
- Моля те. Само ти можеш. Само ти ще го спасиш.

-Хей, спрете. До него съм. Никога не бих го оставила. Ако зависи от мен, аз ще направя всичко, за да живее. А даже и да не зависи от мен, пак ще съм до него и ще направя така, че да живее. Спокойно, госпожо. Обичам сина ви и съм готова да убия за него. Буквално.

- Не е нужно никой да умира. Трябва просто да довършим ритуала. За целта ми трябва малко от кръвта ти и неговата и двамата да изпиете отварата. Тя ще го спаси. Не искам да загубя и другия си син.

-Н-но...той....ще умре ли сега? Аз...не съм готова да бъда белязана...аз съм демон, мога да го пазя и така. Белязването задължително ли е в момента?

- Ако не искаш да умре, да. Съжалявам, че трябва да го направите по-бързо от очакваното. Не вини мен. За съжаление е виновен Чан. Явно в отровата от вампир има и още нещо, което не можем да открием какво е.

-Добре тогава. Вземете от кръвта ми. Но ще може ли да го видя?

- Не и сега. Ела с мен в кухнята.
Слязоха в кухнята и жената подаде на Хйеми един нож и голяма купа с някаква гадна червеникаво кафява смес.
- Над купата.

-Да се режа ли? - погледна очудено към майката. - Мислех, че имате някакви по-...модерни начини. - по принцип й беше забранено да дели кръвта си, но не й пукаше. Взе ножа и наряза цялата си ръка. Доста от кръвта й изкапа в купата. Хйеми само съскаше от болка. Получи се една дълга дълбока рана на ръката й. Момичето остави ножа и побутна купата към майката с неранената ръка. - Предполагам толкова кръв стига.

- Да. Сега стой тук и си превържи ръката. Отивам до лечебницата. Като се върна ще ти кажа как е. Между другото тук нямаме телевизия, интернет. Дори обхват за телефоните няма. Може да има някакъв по високите места, но тук не.
Жената излезе с купата в ръце и влезе в лечебницата. Взе от кръвта на Лухан и забърка сместа. След като стана готова даде на Лухан да пие от нея и намаза раната.
- Отивам до момичето да и дам да пие от това и да видя какво прави. Нямам й особено доверие. Не харесвам демоните.
Жената се сбогува с мъжа си и излезе от стаята.

Нави ръкавите си и се отпусна на дивана. Нямаше намерение да превързва раната. Обра кръвта отстрани и осъзна, че самата тя е вкусна. Усмихна се на себе си и се отпусна назад, дишайки тежко. От време на време съскаше от прорязващата болка.

Жената влезе в къщата и първоначално сбърчи нос.
- Пий. Трябва да изпиеш всичкото.
Жената остави купата пред Хйеми и се скри в стаята си. Не можеше да понася миризмата на демон. Прилошаваше й от нея.

Изпи течността с доста нежелание.
-Не разбрах как е Лух... - жената я игнорира и затръшна вратата под носа си. Хйеми ядосано започна да мърмори под нос. - Айш. Лу, липсваш ми. Дано си добре.

Лухан лежеше на кушетката в болничната стая и проскимтяваше от болка. Затвори очи и мислено изпрати знак на Хйеми, че е добре.
"Ритуала е завършен напълно и сега можем да си общуваме мисловно без проблем и ще се разбираме идеално. Сякаш сме един до друг и си говорим на глас. Как си скъпа? Аз съм добре. Защо не дойдеш при мен?"

"Не знам дали съм добре. Боли ме ръката, но ще ми мине. И ми липсваш. Не знам дали ще ме пуснат да изляза от тук, камо ли пък да дойда.."